Масова безредица

Днес прочетох няколко реда относно позволението полицията да бие бременни жени. Не знам защо, но това не ме потресе. Същият текст съществуваше в "Закон за полицията", преди да бъде преименуван на "Закон за МВР", без да направи впечатление на никого. Тези няколко реда (по-скоро реакцията на колегите-блогъри от КакНеСе) ме наведе обаче на "некои съображения", които искам да споделя с вас.

Несъмнено Б.Б. не може да се откаже от милиционерското си минало. Това е видно във всяка негова стъпка. Не може да се откаже и от светлината на прожекторите и светкавиците на фотоапаратите -- това също е видно, защото няма полицейска акция, проведена под негово ръководство, която да не е била подобаващо отразена. Поел управлението на страната в ръцете си, той продължава да се стреми към популярност по единствения начин, достъпен за милиционер -- не казвам "бивш", защото бивш милиционер няма. Бойко лови престъпници. отначало пое кръстоносен поход срещу Доган & Ко, но явно от това нищо не излезе. Сега се захвана с Наглите. В стремежа си да хване повече престъпници дори гласува закона, срещу който скачаше като маймуна с хемороиди само преди половин година. Примирете се, хора. Не очаквайте чудеса в икономиката, нито подобряване на пътищата, водоснабдяването и градския транспорт. За сметка на това можете да разчитате, че всички, нарушили закона по някакъв начин, ще бъдат наказани. Мнозина ще влязат в затвора. За по-леките престъпления към МВР ще бъдат назначени щатни манафи¹. Така или иначе, наказания ще има за всички от сърце.

Факт е обаче, че Бойко се страхува. Страхува се от народа, страхува се от недоволство. Провалът му на най-високата длъжност в страната несъмнено завинаги ще го лиши от наркотика на властта. Промените в закона за МВР показват нещо, невидимо за отделния човек, но явно много забележимо от върха на властта. Народът е готов за бунт! Мое лично мнение е (не желая да бъде прието като подстрекателство), че докато не се повторят бунтовете, завършили с подпалването на Партийния дом, няма да излезем от блатото. 14-ти януари тази година бе доста добър опит, за съжаление провален от банда лумпенизирани провокатори. Това е истината -- никога нищо не е променено в държавата без насилие.

Не бива да се притесняваме от членството ни в ЕС. Вижте гърците. Те са членове на ЕС (между другото да си член на каквото и да е не звучи никак добре) много по-отдавна от нас. В същото време не се притесняват, щом нещо не им е по вкуса, да хвърлят молотовки по полицейски участъци. Човек дори би помислил, че гърците се събират да правят масови безредици както ние се събираме в събота вечер да ходим на дискотека. Но явно членството в ЕС е било толкова лелеяно за нас, че не смеем да направим нищо неевропейско.

Не се заблуждавайте и за ролята на полицията. Ролята на полицията е да бие гражданите, със или без закон. Навсякъде по света полицията е оръдие на властта, не на народа. Но щом властта бие, значи се страхува. А повярвайте, страхът е полезен за онези горе. Ако не се страхуват, това означава, че народът не си върши работата. Малцина разбират, че ролята на гражданина в едно демократично общество не се изчерпва с пускането на бюлетината веднъж на четири години. Съвсем не! Ролята на гражданина в демократичното общество е да излезе на площада щом почувства, че с него се подиграват. Гражданинът трябва да се изправи срещу властта; да покаже, че е гражданин, а не електорална единица. Работата на властта е да работи за гражданите -- да намери салам и шунка, а не да обяснява, че пицата е постна. Право на гражданина е да хвърли паве или запалителна бомба в прозореца на най-близкото представителство на властта щом види, че представляващите го са изяли шунката без хляб.

Промените в Закона за МВР  и този за електронните съобщения най-ясно показват страха на управляващите. Това не е страх само на Б.Б. Не случайно Ламята триглава се опита да забрани протестите. Но имайте предвид, че единственият ефективен протест е именно забраненият. Ефективният протест е този, след който остават потрошени патрулки, наранени полицаи и опожарени сгради. Няма полза от мирни първомайски манифестации.

Мнозина цитират управлението на Костов като едно от най-успешните. Не отричам. Но замисляли ли сте се кога Костов дойде на власт? След протестите пред Позитано, когато хората обръщаха кофи за боклук и замеряха партийната централа с каквото им попадне. И аз бях там, и аз палих кофи и хвърлях каквото добарам. Не защото съм против БСП, а защото съм против глада. За да е ефективен един протест обаче, той не трябва да бъде организиран от опозицията. Трябва да бъде организиран от гражданите. В противен случай опозицията става управляваща сила, яхва вълната, след което си продължава както си знае. Управниците трябва да се държат в постоянен страх -- само тогава ще управляват в интерес на народа. Явно от върха се вижда, че бунтът зрее. Остава да го видим и ние и да действаме както трябва.

-------------------------------------

манаф (тур.) -- активен хомосексуалист

Защо не вярвате на МВР?

След приемането на новия Закон за електронните съобщения в Интернет се появиха доста коментари от рода на "стига бе, не става въпрос за подслушване" и "какво толкова". Явно всяка идея, дори и най-шантавата, намира своите апологети. Сигурен съм, че ако утре решат да забранят -- примерно -- жени да управляват автомобил, също ще се намерят поддръжници. Затова пиша тази статия -- за да обясня на тези люде къде е проблема.

"Защо не вярвате на МВР?" възкликна Цветанов по време на дебатите за новия закон. "Защото не вярвам на МВР!" ще отговоря аз на въпроса защо съм против този закон. Всеки, който е поне малко технически грамотен, е наясно, че носенето на мобилен телефон представлява доброволен отказ от личната свобода. Информацията за местонахождението на абоната е достъпна на всеки, работещ в "Обслужване на клиенти" на съответния оператор. Ако някога сте се чудили -- да, възможно е да ви подслушват. За целта подслушвачът дори не трябва да е в централата -- достатъчно е да е в барачката до съответната релейка. Информацията кой с кого разговаря също може да бъде получена много лесно -- като задигнете месечната сметка на човека от пощенската му кутия. Накратко -- не си въобразявайте, че не могат да ви намерят без "интерфейс".

Проблемът със следенето е в това кой го прави. След разкриването на "Наглите" се оказа, че групата им е работила в тясно сътрудничество с полицията. Полицаите били "уволнени" (най-вероятно половин час преди съобщението за пресата), но това не омаловажава факта, че са полицаи. Полицаи от средните нива -- същите, които ще имат достъп до "интерфейса" -- събират подкупи, участват в изнудвания и снасят информация на престъпни елементи за водени срещу тях разработки. Полицаи дават адресите на собственици на откраднати автомобили, за да могат крадците да обсъдят сумата за връщането на возилото. Полицаите от ниските нива си купуват дрегери за да изнудват подпийнали водачи. С подобни закони МВР узаконява тези действия на служителите си. Ако досега можеше да се търси сметка за такива действия, след приемането на закона се дава оправдание на "къртиците".

В същото време висшите нива на МВР не правят нищо за да спрат подчинените си. Напротив -- или премълчават, или защитават колегите си. Никой не си прави илюзията, че това, което научаваме, е само една минимална част от случаите на злоупотреба със служебно положение. Разберем ли, че някой бледен студент, изкарващ парите си като "обслужващ клиенти" в М-Тел, е снасял информация, той ще бъде хванат, уволнен и осъден. Да бъде заловен полицай-информатор е малко вероятно. Да бъде осъден -- научна фантастика, при това повече фантастика, отколкото научна.

Факт е, че никой разумен човек не разчита на полицията. Отдавна тя се е превърнала в синекурна служба, където се влиза с връзки и/или подкуп, а не благодарение на някакви лични качества. Отдавна гражданите гледат на полицаите като на още една групировка, от която трябва да се пазят, а не като на закрилници. Истинският проблем е в това, че МВР иска да ни отнеме всяка възможност да се защитим от него. Всеки, влязъл във властта е наркоман. Властта е много по-силен наркотик от хероина, и много по-опасен. Докато средните нива в МВР искат висок стандарт -- коли, апартаменти и прочее, -- техните шефове искат власт. За да я постигнат, те желаят подчинените им да имат колкото може по-големи правомощия, и потънали в розовата наркотична мъгла не могат да разберат, че те (подчинените) далеч не са така безкористни и почтени, както трябва да бъдат.

Аз самият не се притеснявам от подслушване и следене. Престъпна дейност не върша, а и едва ли някой се е залетял да ме отвлича. Готов съм дори да пращам на МВР копия от съобщенията си по имейла -- например когато казвам на приятелката си какво бельо ще ми хареса да си облече за довечера. Притеснява ме това, че ако този номер мине, наркоманите ще искат още и още. В крайна сметка няма да им е достатъчно да знаят какво бельо носи приятелката ми. Ще ми назначат полицай, който да стои до нас със "Закон за сексуалните действия" в ръка и ще вика "Нямаш достатъчно замах от кръста! Сега ще пишем ли, какво ще правим?" Жалкото е, че хората виждат само отделните стъпки към това положение. Все едно гледаш растера на вестникарска снимка през лупа -- виждаш отделни точки и си викаш "е, точки, какво толкова". Отдръпнеш ли се обаче, обхванеш ли всички точки, те осенява, че това всъщност е снимка на прасе (примерно). Отдръпнете се, вижте цялат картина, и ще ви стане ясно накъде вървят нещата.

Мисленето от типа "какво толкова, не съм престъпник" е изразено много добре в едно стихотворение от времето на нацизма:

Когато дойдоха за комунистите
не казах нищо;
не съм комунист!

Когато затвориха социал-демократите
не казах нищо;
не съм социал демократ

Когато дойдоха за водачите на синдикатите
не казах нищо;
не съм синдикалист

Когато дойдоха за евреите
не казах нищо;
не съм евреин

Когато дойдоха за мен не бе останал никой, който да каже нещо...

П.П. Докато правех снимката към публикацията осъзнах нещо много интересно -- полицаят от снимката е по-розов от прасето. Трябваше да увелича насищането на слоя с прасето, за да са с еднакъв тен.

Антиблокираща система -- често срещани заблуди

Антиблокиращите системи са изобретени през 1929 година от френският производител на самолети Габриел Воасин. Целта на изобретението е била да помогне за по-безопасното спиране след приземяване, тъй като праговото спиране е практически невъзможно със самолет. Принципът на действие на съвременните АБС се състои в бордови компютър, наблюдаващ скоростта на въртене на всяко колело. Когато при спиране някое от колелата се върти значително по-бавно от останалите, компютърът задейства електромагнитен клапан, който прекъсва за момент достъпа на хидравлична течност или въздух. Днес АБС се счита за полезна екстра. Така ли е това в действителност? Два от най-разпространените митове за ABS са:

1. АБС помага за сигурността на хлъзгав път.

Превозните средства с АБС имат по-дълъг спирачен път на хлъзгав асфалт, а също така и на чакъл или подобни меки настилки. На мокър или заледен път блокиралата гума се нагрява от триенето и разтапя леда (или изпарява водата) под себе си, стигайки до материала с по-голямо сцепление. При лед гумата се задълбава в него, което допълнително увеличава спирачния ефект. АБС не позволява блокирането и гумата продължава да се търкаля по леда или водата.

2. АБС намалява дължината на спирачния път.

Това е валидно само при скорост над 100 км/ч. Разбира се, това е приблизителна стойност, която зависи от вида на автомобила, задвижването, теглото и още много други фактори. При нормални скорости спирачният път е почти един и същ (дори по-дълъг с АБС в някои случаи). Много по-важни са преценката на водача за подходящата скорост и уменията му.

За какво помага АБС?

Антиблокиращата система помага за запазване на контрола при спиране в завой. Накратко: докато колелата се въртят, имате контрол върху автомобила. Блокират ли, първият принцип на динамиката влиза в действие. Ремаркета и полуремаркета с обща маса над 3500 кг, както и превозни средства, превозващи опасни товари задължително са оборудвани с АБС. Целта е да се избегне сгъването на ремаркето спрямо влекача, което се получава при внезапно спиране в завой с празно ремарке. Спирачките на ремаркето са предвидени да удържат до 40 тона, така че е много лесно колелата да блокират при празно ремарке.

Компенсация на риска

Изследване на Американската автомобилна администрация е показало, че водачите на превозни средства, оборудвани с АБС, са склонни към по-безрасъдно шофиране. Това произтича от заблудата, че АБС скъсява спирачния път. Както бе споменато по-горе, спирачният път се скъсява чрез добра преценка на безопасната скорост, бърза реакция на водача и правилно спиране. Като цяло, добрият шофьор никога не разчита на електрониката.

Какво е „прагово спиране”

Това е способността на водача да задържи спирачното усилие на границата на блокирането на колелата. Тогава спирачният ефект е максимален, като в същото време се запазва контрола върху превозното средство. Това е нещо, което би трябвало да се учи по време на автокурсовете, но за съжаление не се и споменава.

Как да го научим?

Намерете подходящо място – права отсечка с равен, сух асфалт, дълга поне 1 км. Свалете прозорците и засилете до около 60 км/ч. Рязко и силно натиснете педала на спирачката, за да блокирате гумите. Не въртете волана! Заслушайте се в свиренето от блокиралите гуми. Обикновено то е пронизително, подобно на писък. Обърнете и отново засилете до 60 км/ч. Този път натискайте педала бързо, но плавно. Внимавайте за момента, в който от гумите започва да се чува пищене. Обикновено то е по-тихо и не толкова пискливо, както при блокиране на колелата. Задръжте педала на това положение. Това е максималната спирачна ефективност. С практиката ще се научите да натискате спирачката все по-бързо, докато накрая инстинктивно ще задържате на прага на блокирането.

• Убедете се, че няма движение
• Махнете всичко от купето. Голяма е вероятността при рязко спиране нещо да ви удари, или най-малкото – да се счупи
• Не въртете волана при спирането

В реални условия

Първият инстинкт щом се натъкнем на препятствие е да ударим спирачката със всичка сила, блокирайки колелата. Ако запазите самообладание и задействате спирачката бързо, но с постепенно увеличаващо се усилие (вместо да забиете крака си върху педала с всичка сила), по-голямата част от времето ще бъдете в зоната на максималната спирачна ефективност. Дори да блокирате колелата, това ще стане при ниска скорост, при която блокиралите колела спират по-ефективно.

Желая леко и безаварийно шофиране на всички.

Тоталното следене -- крачка втора

Преди известно време в един друг блог предупредих за навлизането на полицейщината в страната ни. За съжаление се оказах прав. Втората крачка в тази посока вече е направена, и по всичко личи, че няма да е единствената. С нарастващ страх наблюдаваме как България все повече заприличва на Германия след идването на Хитлер на власт. Общи неща има много. Също като Бойко борисов, Хитлер е бил харизматична фигура, около която се е създала цяла партия. Също подобно на него Хитлер е говорил за "тотално следене" -- държавата трябва да знае всичко за всеки. Забележете, че позволяването на безконтролното следене ще съвпадне с взимането на отпечатъци от всички граждани, независимо дали са криминално проявени или не. По подобен начин Хитлер е искал да има запис в картотеката на СД за всеки немски гражданин -- естествено, под предлог за борба с престъпността. Нищо чудно съвсем скоро да се въведе морална полиция, всъщност следяща за политически неудобни индивиди. Помнете ми думите -- съвсем скоро ще стане по-зле от колкото е било при комунизма. Всеки ще е потенциален провокатор и доносник. Полицията ще бъде на практика недосегаема. Ще се въведат т.нар. "превантивни арести", тоест ще могат да ви арестуват по подозрение че се каните да извършите престъпление, и то за неограничено време. Мотивите за това са прозрачни -- за 72 часа не могат да бъдат събрани достатъчни доказателства. В крайна сметка след 4 години няма да има избори. Това ви се полага, щом избирате милиционер да ви управлява! Лошото е, че ще страдаме всички, не само бабите и дядовците, гласували за Б.Б.

Фотошоп -- коригиране на снимки със светкавица

На всички притежатели на цифрови фотоапарати им е известно, че снимането със светкавица рядко дава добри резултати. Ако снимате от твърде голямо разстояние, светкавицата не може да освети обекта. Ако пък снимате от прекалено близко на снимката има един ярък, лъщящ нос, заобиколен от прогресивно потъмняващо лице. Ето как с помощта на Фотошоп можете да поправите това само с няколко лесни стъпки. За разлика от работата с нивата (Image -> Adjustments -> Levels) този начин е достъпен дори за напълно неопитни потребители. Ако искате да коригирате снимките от петъчната нощ в дискотеката -- четете нататък.
Това е вашият верен приятел, сниман отблизо със светкавица. Снимките, правени в тъмно помещение (като дискотека, например) изглеждат горе-долу по този начин. Отворете снимката с Фотошоп, копирайте основния слой (Ctrl+J) и го направете негатив (Ctrl+I).


Изберете слоя с негатива, след което изберете Image -> Adjustments -> Black & White. На появилия се диалогов прозорец натиснете ОК без да променяте нищо.

От падащото меню за блендите (горе вляво на палитрата със слоевете) изберете Soft light.



Резултатът:

Сега можете да сплеснете слоевете (Layer -> Flatten Image) и да използвате Image -> Adjustments -> Brightness/Contrast за да направите яркостта и контраста според вашите предпочитания.

Тази техника помага и при други случаи не неравномерна експозиция -- например, когато снимате срещу слънцето. С нейна помощ ще коригирате снимките от зимната си екскурзия, на които обектът представлява тъмно петно на фона яркия сняг.

Няколко думи за зимните гуми

Един от най-често срещаните съвети с настъпването на зимата е "сложете зимните гуми". За съжаление много хора не го правят. Разбира се, не всеки може да си позволи два комплекта гуми, но в такъв случай е по-добре да карате със зимни гуми през лятото, отколкото обратното. Каквото и да ви разправят продавачите, зимната гума е всесезонна. Не се подлъгвайте по гуми, продавани като "всесезонни" -- това са на практика летни гуми и само ще ви дадат излишна -- и опасна -- увереност през зимата. Наистина, през лятото зимните гуми се износват по-бързо и причиняват малко по-висок разход на гориво. През зимата летните гуми могат да ви убият, и тогава няма да се тревожите повече за разхода на гориво.

Основната разлика между зимните и летните гуми е в самия състав. В летните гуми се добавят по-твърди съставки (направо казано -- пластмаса), които осигуряват по-малко съпротивление при движение, а от там -- и по-нисък разход на гориво през лятото. Летните гуми са по-твърди по две причини. Първо, през лятото настилките са по-сухи и необходимото сцепление се постига с по-малко деформация на гумата. Второ, като всяко тяло, гумата омеква при по-високи температури. Затова не си мислете, че при 4-5 °С и суха настилка няма значение дали сте със зимни или летни гуми. Значение има -- летните гуми стават твърди при ниска температура и на практика седвижите с четири пластмасови подноса на джантите, а не с гуми.

Друга разлика е грайфера. Летните гуми имат по-плитки грайфери, най-често образуващи канал, насочен навън. Тези гуми имат посока на монтиране, като целта е при движението си каналите, образувани от грайфера да изхвърлят водата настрани. Зимните гуми са с по-дълбоки грайфери, като вдлъбнатата част от грайфера е и по-широка. При тях посоката на каналите (ако въобще я има) не е толкова изразена. Тяхното предназначение е да осигурят сцепление с настилката, като се заровят колкото може по-дълбоко в нея. При всички положения не трябва да карате с гуми, чиито грайфери са по-плитки от 5 мм.

Летните гуми се обозначават с картинка на облаче отстрани (на платното на самата гума), или с буквите R&W или R+W (Rain and Water). Зимните имат картинка на снежинка или буквите M+S или M&S (Mud and Snow).

Ако сте от почитателите на тунинга, прост номер е да запазите стоманените си джанти и да сложите на тях зимни гуми. Така през лятото ще можете да събирате очите на мацките с алуминиевите джанти, а с падането на снега просто ще смените целите колела -- без да ходите при гумаджии. Желателно е да избягвате да купувате регенерати.

През зимата е добре да карате с малко по-ниско налягане. Все пак не прекалявайте. Виждал съм жена, която караше буквално на джанти (под една атмосфера), защото й казали, че през зимата се карало с по-малко напомпани гуми. Това при температура 15 °С и абсолютно сухи пътища. Често (поне веднъж на пет дни) проверявайте налягането. През зимата температурата в рамките на денонощието се променя значително, и гумата, която сте напомпали на обед до 2 атмосфери, като нищо може да се окаже на 1,2 в 6:30 сутринта, когато тръгвате на работа.

Приблизително на 10000 километра проверявайте износването. Както казахме горе, грайферът трябва да е минимум 5 мм. В магазините за авточасти се продават грайферомери (струват някъде около 2-2,50), а във всяка гумаджийница ще го направят безплатно.

Ако пътувате през проходи (и изобщо през места, където снежната покривка е трайна), е желателно да имате вериги. При покупката на вериги обърнете внимание дали са за вашите гуми. На кутиите с вериги има обозначени размери, за които са подходящи. За да разберете размера на вашите гуми, погледнете загадъчните означения отстрани. Те са нещо от рода на 195/65 R14. Първата цифра ви показва ширината на гумата в милиметри. Това е пълната ширина, измерена от вътрешния отвор, през платното (страничната част на гумата), протектора (частта с грайфера, която стъпва на пътя) и платното от другата страна. Втората цифра ви показва каква е височината на платното (т.е. от джантата до протектора) като процент от общата ширина. Третата (и най-важна за избора на вериги) цифра е диаметърът на вътрешния отвор на гумата в цолове. За информация, цол е немското название на английската мярка инч. Един инч е равен на 2,54 сантиметра.

Важно: веригите се слагат на задвижващите колела! Най-вероятно вашата кола е с предно предаване, т.е. задвижващи са предните колела. Ако автомобилът ви е с двойно предаване, тогава сложете веригите на задните. За да поставите веригите, защипете единия от обръчите от задната страна. След това прекарайте самите вериги през гумата и ги захванете на обръча от предната страна. Направете това и на двете колела, качете се, дайте малко назад и захванете тази част от веригите, която не сте успели. Незабравяйте да свалите веригите щом тръгнете по суха настилка.

Новите лични документи -- предсказани в Библията

Преди да четете нататък искам да се изясним по един въпрос. Вярващ съм, доколкото вярвам, че съществува висша сила (не непременно разумна), направляваща развитието на Вселената. В никакъв случай не съм религиозен фанатик, а на Библията гледам по-скоро като на послание от бъдещето, завоалирано от една страна поради нивото на тогавашните хора (опитайте се да обясните на Моисей какво е "изтребител" без да прибегнете до огнедишащи дракони с поразяващи опашки), а от друга -- от многобройните преработки и допълнения по усмотрение на Църквата. Та след като изяснихме това, нека погледнем Откровението на Йоан, известно още като "Апокалипсис".

Първо, трябва да изясним някои неща, свързани с Апокалипсиса. Това не е краят на света. Апокалипсисът описва последната битка между Доброто и Злото, не унищожението на света като такъв. В тази връзка, никъде в Библията не пише за задгробен живот, ад или рай. Напротив, пише, че мъртвите не чувстват нищо. Пише също така, че в деня на второто пришествие те ще възкръснат за да бъдат съдени. Грешните ще бъдат хвърлени в огненото езеро, за да умрат завинаги, а праведните ще живеят в новия свят редом със Спасителя. Самата идея за ада е езическа и противоречи на безкрайните опити на християнството да изкорени езическата ерес.

След тази кратка лекция, нека пристъпим към текста, предсказващ новите документи за самоличност. Същите тези, с биометричните данни, за които ще даваме отпечатъци от пръсти, проба от семенна течност и кръв от менструално течение. Същите тези документи, които все повече клонят към един малък чип, в който се съхранява цялата информация за носителя, и който -- както се твърди -- ще ни дава достъп навсякъде. Въпросният текст е в Откровение на Йоан, глава 13, стих 11-18. След описаните събития ангелите слизат за да се бият със зверовете, и изобщо -- настава мазало с тиквички.

¹¹И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като змей. ¹²той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято рана бе оздравяла. ¹³И вършеше големи знамения, дотам щтото да направи и огън да слиза от небето на земята пред човеците. ¹⁴И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му бе дадено да върши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образа на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. ¹⁵И позволи му се да даде дъх на образа, така щото зверовия образ да продума; също да направи да бъдат избити ония, които не се поклонят на образа на звяра. ¹⁶И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или челото им, ¹⁷за да не може никой да купува или продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. ¹⁸Тука е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

Страшно, а? Особено онова в 16-ти и 17-ти стих. Погледнете личната си карта. Какво пише най-отгоре? "Република България". Същото пише и на всеки държавен документ за самоличност. Когато постепенно документите станат изцяло електронни, навярно ще трябва да бъдат вграждани на достъпно за разчитане място -- например на предмишницата. Под предлог, че така ще може още от раждането да се следи здравословното състояние на индивида, поведенчески проблеми и т.н. С две думи -- все за доброто на хората. Тогава на чиповете навярно също ще пише името на организацията, която ги е издала -- името на звяра. Нищо чудно, също като в "Специален доклад" да се развие черен пазар за немаркирани части от човешкото тяло, с които можеш да получиш няколко часа свободен живот.

Пак по тази причина в момента ни убеждават, че документи за самоличност с отпечатъци от пръсти са "добра идея" -- борба с тероризма и т.н. Но това е само първата стъпка. Факт е, че правителствата по света искат да събират колкото може повече информация за гражданите. Също така е факт, че без документ за самоличност -- бил той вграден в ръката чип или ламинирано картонче с отпечатъци -- никой не може да се придвижва свободно. С две думи -- който не се "поклони пред образа на звяра" и "не носи неговото име" е престъпник, извън закона, и заслужава да изгние в затвора. Дори за не-фанатици приликата е очевидна. Само времето ще покаже кога и как ще започне битката при Армагедон.

Признаци че сте селяни от градски тип

Ароматизаторът се поставя задължително на огледалото на колата.

В заведение поставяте новата си Нокиа на масата.

Слушате поп-фолк.

Касетката с фолк диджей хитове, която братовчед ви ви записа на рождения си ден преди две години не е излизала от касетофона в колата ви от тогава.

Купувате битова техника от магазините по левче.

Способни сте да изминете повече от 200 километра за литър и половина домашна ракия на аванта.

Слизате по пижама и чехли за да си хвърлите боклука.

Изобщо не слизате да си хвърляте боклука. Просто го изстрелвате от балкона.

На есен варите компоти под балконите на блока.

Водите разговорите с другите селяни от квартала крещейки през балкона, докато те ви крещят в отговор от улицата.

Обсъждате Биг Брадър, Мюзик айдъл, Денсинг старс и други ТВ формати, чиито имена дори не можете да произнесете правилно.

Спирачните апарати на колата ви са боядисани с жълта блажна боя.

Цялата ви кола е боядисана с жълта блажна боя.

Слагате си пърдящо гърне, за да знаят хората, че по улицата минава градски селянин. Ако не можете да си позволите гърне със "спортна акустика" си махате нормалното за постигане на същия резултат.

Давате 5 лева отгоре за бензин в търсене на място, където желаната от вас стока е с 1 лев по-евтина.

Ако жена ви я няма, ще умрете от глад, защото готвенето е женска работа.

По същата причина не си миете чиниите.

На задната броня или капака на багажника си имате лепенка с надпис "SEX инструктор".

Смятате за нормално да ходите по улицата по потник и къси гащета.

Употребявате обръщения от рода на "играч" или "батенце".

Твърдо вярвате, че най-успешният начин за запознанство с жена е подсвиркване или издаване на съскащ звук като от отваряне на шише бира.

Мечтата на живота ви е да влезете в "Син Сити" или "НАЙ Клуб".

Гордеете се, че сте трето поколение арматурист или фаянсаджия и правите всичко възможно да предадете занаята на детето си.

Отнасяте се с прикрито недоверие към хора, които четат книги.

Смятате, че думите "Няма живот в тази държава" и "Абе трябва да се бачка" съдържат синтезираната мъдрост на Вселената.

Мисленето ви кара да се изпотявате.

Всеки е ваш приятел, дори да го виждате за пръв път през живота си.

Спирате колата си по средата на улицата за да поговорите с друг градски селянин.

Не сте се качвал на нищо по-голямо от Голф тройка, но вярвате, че сте велик шофьор.

Най-голямата обида в речника ви е "селянин".

Идиоми в английския език

"Идиом"е израз, който има свое собствено значение, различно от буквалното. Пример за идиом в българския е "връх на сладоледа". За по-младите читатели, изразът произлиза от една реклама на сладоледите "Делта", извънредно популярна в началото на 90-те. От там идва и вече позабравеният израз "Сега в София, скоро в други градове". Идиомите в английския са прекалено много за да бъдат изброени, но тук ще се спрем на някои от тях.

Champing at the bit (Дъвча мундщука) -- Означава трескаво нетърпение, напрегнато очакване. Почитателите на Carmagedon 2 навярно са го виждали в статуса на другите играчи. Изразът произлиза от склонността на буйните коне (особено състезателните) да дъвчат мундщука от нетърпение ездачът им да ги освободи.

The whole nine yards (Целите девет ярда) -- Означава да извършиш нещо докрай, както се следва. Ярд е мярка за дължина, равна на 91,44 сантиметра. Произходът не е установен със сигурност, но най-вероятно се корени в британските летци-изтребители през Втората световна (първата документирана употреба на израза е от 1942). Картечната лента на изтребителите е била дълга 9 ярда. от там да "минеш деветте ярда" означава да изстреляш всичко докрай. Друго обяснение е състезанието на 1600 метра. Дължината от 1600 метра е 9 ярда по-къса от дължината на една миля. "Да минеш целите 9 ярда" следователно означава да положиш повече усилия отколкото се изисква от теб, за да бъдат доведени нещата докрай.

Lock, stock and barrel -- Всичко, без изключения, без остатък. Погрешно се смята, че изразът произлиза от "всичко, което търговецът притежава" -- Ключа за вратата (lock), стоката в магазина (stock) и буретата в склада (barrel). Най-вероятно става въпрос за частите на мускет -- кремъка (lock), приклада (stock) и цевта (barrel). От там lock, stock and barrel е абсолютно всичко, което ти трябва.

Gеt your goat (Да ти вземат козата) -- Да ядосаш или разяриш някого. Преди състезания при конете били пускани кози, които (незнайно защо) им действали успокояващо. "Да ти вземат козата" означава да те разгневят, да те докарат до ярост.

Kick the bucket (Да ритнеш кофата) -- Да умреш. Намек за кофата, като често използвано място за стъпване на обесвания по време на линч. Друго обяснение е наименованието на дървото, за което се връзва прасето при клане (buque). По време на клането агонизиращото прасе го рита със задните си крака.

Jump the shark (Да прескочиш акулата) -- Употребява се главно за телевизионни предавания, които правят всичко само и само за да задържат аудиторията си. Използва се също и в други случаи в подобен смисъл -- например, за нечия любовна връзка. Произходът на този идиом е ТВ сериалът "Щастливи дни". В епизод, излъчен през септември 1977, главният герой прескача аквариум с жима акула на водни ски. Това няма нищо общо с целия сюжет на сериала и единствената му цел е да привлече вече отегчената публика обратно.

Mad as a hatter, Маd cap, Mad hat (Луд като шапкар) -- През 18-ти и 19- век най-популярното средство за избелване на филц, широко използвано от шапкарите, бил живакът. Постоянният контакт с живак води до абсорбирането му чрез кожата и умъртвяване на нервни клетки (включително мозъчни), което неизменно води до полудяване.

Break a leg (Да счупиш крак) -- Пожелание за късмет. Зародило се е като пожелание към актьорите по времето на Шекспир. "Кракът" е част от механизма за повдигане и сваляне на завесата. Така пожеланието да го счупиш означава да те викат толкова пъти на бис, че механизмът да не издържи.

Burn the midnight oil (Да гориш среднощното масло) -- Да работиш до късно. Отнася се за петролните лампи, използвани преди навлизането на електричеството. В случая oil е в смисъл на петрол.

Dead as a doornail (Мъртъв като пирон на врата) -- Отнася се за клина, на който се закача халка за катинар. Обикновено такъв клин се забива във вратата, острият му край се извива и се забива от другата страна -- по този начин става напълно неподвижен и може да служи за опора на халката. Това е игра на думи, тъй като dead освен мъртъв означава и "неподвижен" (сравни с нашия израз "мъртва хватка"). В "Коледна песен" Чарлз Дикенс пише:

"Марли беше мъртъв като пирон на врата. Защо като пирон на врата -- никой не знае. Ако трябва да се правят сравнения, пирон на ковчег е може би най-мъртвото нещо в железарския свят. Но така е прието, и затова ще кажем, че Марли бе мъртъв като пирон на врата."

Dead ringer -- Пълно подобие на някого или нещо. Ringer е кон, който се е показвал пред букмейкърите вместо друг с подобен външен вид, с цел да бъдат заблудени. Dead в случая означава не "мъртъв", а "точен", "абсолютен" (сравни с dead center).

Креми в действие

Представям ви Креми, която видяхте по време на опитите й да разкъса котка. Този път злата улична Креми напада беззащитна немска овчарка.





А това е Джефи -- друго улично куче, което бях прибрал. Преди близо година Джефи, плашлив, добър и умен бе отровен. Също от граждани с високо съзнание, които ме лишиха от най-верния приятел, който някога съм имал.

Защита на децата

Знаехте ли, че в лавките на училищата не се продавали пържени храни? Нито пък газирани напитки, или такива, съдържащи захар. Аз не го знаех допреди две седмици. Явно щом в лавките се продават единствено плодове и мляко, децата ще ядат само това -- за да станат силни и здрави! Разбира се, майките им не им пържат кюфтета вкъщи, нито пък им купуват сандвичи от павилиона на спирката. И разбира се, изгладнелите от ядене на зеленища деца не могат да отидат до близкия магазин и да купят готово пържени кюфтета по 6 бройки в пакет.

Във Варна искат да махат релейките покрай детски градини и училища. Похвално начинание. Защото иначе децата живеят в напълно освободена от радиоизлъчвания среда. През нощта до главата им няма електрически контакт, не ползват мобилни телефони, нито пък родителите им имат Wi-Fi рутери.

Интересно откъде е тази мания да опазим децата от всичко, освен от истинските заплахи. Например, защо има глоби за лавкаджиите, продали някое и друго кюфте на младите надежди, а няма глоби за родители, пуснали децата си с моторче в движението без да им обяснят елементарни правила за безопасност и правилника -- поне в частта за предимството. Няма глоби и за родители, позволяващи на невръстните си щерки да пускат голи снимки по сайтове за запознанства. Но същите тези родители настояват за наказания за педофилите.

Резултатите от свръхзакрилата на децата са налице. Те са около нас; те са в новините. Деца извършват убийства с такава жестокост, която би накарала дори опитен мафиот да потръпне. Мафията си разчиства сметките за огромни суми с куршум. Децата убиват връстници за това, че са по-хубави или по-богати от тях. Убиват ги с камъни и брадви. Разчленяват труповете. Заравят ги, и когато решат, че не са добре заровени, най-хладнокръвно изравят вече разлагащия се труп, за да го преместят. Навремето в Италия мафията ликвидира един от собствените си екзекутори, защото убивал жертвите си по жесток начин. Ние приемаме жестокостта у децата като част от ежедневието.

Не забравяйте, че учениците, навряли главата на съученика си в писоар също са закриляни от закона. Тях също са ги пазили да не ядат кюфтета и да не стоят в близост до релейки. А те, подкрепяни от знанието, че за тях се грижат като за писани яйца са хванали по-малкия си съученик и са го напъхали в писоара. А това, което знаем, са само най-страшните случаи.

Замислете се обаче как това дете ще живее утре в изпълнения с опасности свят. Замислете се как тези изродчета, свикнали да бъдат закриляни и обгрижвани, ще постъпят утре, когато някой откаже на някое тяхно искане. Страшна мисъл, нали?

Насилие в училище винаги е имало. Проблемът е, че никога не е било в такива големи мащаби и толкова жестоко, колкото сега -- когато пазим безценните дечица от всичко. Всъщност, за да ги предпазим докрай, трябва да ги върнем към природата. Да тичат голи (за да не получат случайно обрив от някоя текстилна боя) по ливади и планини (далеч от електромагнитни излъчвания), да ядат трънки и глогинки (здравословна храна, без захар и богата на антиоксиданти), и да спят на чист въздух под откритото небе. С две думи -- да живеят като диваци. Така и така половината от тях са на практика неграмотни, благодарение на образователната ни система.

Като куче и котка

Представям ви Джеки (прибрах го на няма и 2 месеца от улицата), Креми (на последните три снимки, също улична, която си идва у нас да спи на спокойствие) и Сузи (котката, която свалих от едно дърво преди месец и половина).



Тъй като живее на улицата, Креми е многократно бита, тровена и стреляна от граждани с високо съзнание. На снимките ясно се вижда причината -- от всяко нейно косъмче струи злоба и желание да убива и разкъсва.

В скоро време очаквайте видео от епичните битки, развихрящи се между Джеки и Сузи.

Шофиране през зимата

Съветите тук са за коли с предно предаване, каквито са 90% процента от автомобилите в Европа.

1. Не забравяйте, че сте на лед! Това трябва автоматично да ви накара да съобразите дистанцията пред предния автомобил и скоростта си. Безопасна скорост не е тази, при която контролирате колата, а скоростта, при която ще можете да реагирате при нужда.

2. На светофари и прочее планирани спирания и намалявания не използвайте спирачката. Предвидете спирането от по-далеч и започнете да превключвате предавките в обратен ред. Можете безопасно да използвате спирачката когато сте на втора и двигателят ви е на празни обороти.

3. Навярно сте свикнали да влизате в завоите по инерция и да включвате предавката след като излезете от него. Недейте. Приближавайки завоя намалете предварително скоростта дотолкова, че да можете да завиете и влезте в завоя с двигател. По време на завоя не променяйте оборотите, т.е. нито отнемайте, нито давайте газ. Дори да ви се струва, че сте влезли прекалено бързо, има голяма вероятност да не се стигне до критична ситуация. Ако се стреснете и вдигнете крака си от газта, или -- още по-лошо -- натиснете спирачката, почти е сигурно, че ще се намерите в приключение.

4. Ако колата ви поднесе, натиснете леко и плавно газта и също така плавно завъртете волана натам, накъдето отива задницата. Това ще върне задната част на колата на пътя. С плъзгането на задницата на обратно изправяйте волана, докато в крайна сметка колата отново се движи както трябва. Забележка: това е валидно само за коли с предно предаване. При тези със задно нещата са по-сложни, но като цяло натискането на газта при тях само ще влоши нещата.

5. Ако се случи обратното, т.е. вие завивате, но колата продължава да се плъзга странично в предишната си посока на движение, завъртете плавно волана докрай в посоката на завоя и намалете газта. Това ще накара задницата да се плъзне навън, насочвайки предната част към завоя. След това действайте като в четвърта точка. Този сценарий е вероятен при рязко извъртане на волана, например ако в последния момент се сетите, че трябва да завиете.

В горните два случая най-важното е да не изгубите самообладание. Самият факт, че карате на хлъзгав път, трябва да ви е подготвил за подобни приключения.

6. Избягвайте каквито и да било резки действия с педалите и волана.

7.Избягвайте да спирате при изкачване. Тръгването след това е почти невъзможно. Ако все пак ви се наложи, не тръгвайте право нагоре, а леко настрани. Движете се на S докато не усетите, че сцеплението е нормално, т.е. че колетата не буксуват. Внимавайте когато правите това на тесен път. Не забравяйте, че хората от насрещното се спускат, и за тях спирането е по-трудно отколкото тръгването за вас.

8. Не отнемайте газта и не натискайте спирачката щом воланът е завъртян.

9. При аварийно спиране не натискайте спирачката докрай. Ако усетите, че не можете да спрете, опитайте се да вкарате десните колела в банкета, или да закачите с тях тротоара. Ако това е невъзможно, например поради мантинела или паркирали коли, опитайте се да уцелите някоя дупка. Тях поне ги има в изобилие.

10. Внимавайте при спускане. Ако условията позволяват, дръжте десните гуми върху банкета, или се движете колкото може по-близо до тротоара. Във втория случай, ако усетите, че почвате да се плъзгате неконтролируемо, завъртете волана към тротоара. Ако сте наистина смели, можете да използвате триенето на предните колела в бордюра за да регулирате скоростта си и успешно да завършите спускането без да спирате. Колкото повече завъртате волана, толкова по-голямо е триенето и съответно спирачният ефект. Дори при спускане, не изключвайте предавката

11. При образувани коловози избягвайте да карате по тях.Ако можете, дръжте едното колело върху издадената част между коловозите, а другото -- извън тях. Това има две предимства -- а) няма да си потрошите долната част на колата в издатината между коловозите и б) по-добре е да карате върху грапавия лед извън коловозите, отколкото по гладкия вътре в тях.

12. Ако колелата ви буксуват при потегляне, пробвайте да потеглите на втора предавка. При по-мощни двигатели може да се наложи да потеглите и на трета. Изключително важно е да пробвате по-високата предавка при първото забуксуване. В противен случай превръщате снега под колелата в лед, а ако вече сте на лед -- го правите по-гладък и хлъзгав.

13. Ако автомобилът ви е с климатик, следете датчика за външната температура. При температура на въздуха под 5 градуса можете да сте сигурни, че пътят вече е заледен.

14. Не забравяйте, че мостовете се заледяват преди останалата част от настилката (там няма земя, която да задържа топлината под асфалта). Особено на магистралите (и особено през Витиня) внимавайте с металните плочи на мостовете -- те пък замръзват преди асфалта.


Надявам се да съм ви бил полезен. Желая ви безаварийно пътуване.