RE:TV -- Почивай в мир

Като потвърждение на предишната ми статия, RE:TV прекрати излъчването си. Една от малкото (да не кажа единствена) телевизии, които не печелеха аудитория с евтини сапунки и унизителни за интелектуалните способности на зрителите си риалитита вече е в историята благодарение на железните закони на пазарната икономика. В изявлението си учредителите на медията казват:

Със създаването на телевизията искахме да покажем няколко неща - че може да има прозрачна собственост и финансиране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независима телевизионна журналистика.

Стига бе, момци! Наистина ли смятате, че в България може да съществува телевизия, караща зрителя да използва мозъчните си клетки? Недейте така! Вземете се в ръце. Покажете малко чалгури, пуснете някое риалити с танци, направете скандал с участието (и съгласието) на някоя фолк-дива. Само така ще привлечете зрители. Я вижте bTV и Нова как се справят! Ами извинявайте, ама никой не го @бе за вашите новини и коментари. Освен ако не са свързани с новите гръдни импланти на някоя мегазвезда от регионален мащаб, която не може да си запомни второто име.

Шегата настрана, това наистина е жалко. Не следях РЕ:ТВ (както не следя която и да е друга телевизия), но все пак е жалко на практика да видиш как всеки опит за някакво интелектуално предизвикателство към нацията пада на земята като мокър пешкир. Но какво да се прави -- такъв е животът. Това е резултатът от "пазарна" икономика и умствена ограниченост на аудиторията. Има все пак искрица надежда -- вярата, че пред синия екран са останали само тези, които са прекалено глупави да си включат компютъра и да ползват Интернет като средство за осведомяване. За съжаление това е само вяра -- чалгата и риалититата навлизат и в мрежата, заплашвайки да погълнат и малкото останала функционираща мозъчна тъкан на българите.

Цената на истината, или "Как да изпаднем до нивото на чалгаджия"

Страшно става в бългрския ефир. Флагманът на простотиите -- Нова телевизия -- продължава да проявява постоянство в опитите да заглади и последната гънка в мозъците на населението. Достатъчно изпростели от слушане на чалга, българите продължават упорито да се спускат към все по-дълбоки и дълбоки низини на интелекта. Толкова дълбоко е гмуркането в тях, че ако мозъците им се сблъскат с нещо, каращо ги да заработят поне малко -- книжка аз оцветяване, например, -- ще експлодират като дълбоководна риба, извадена на повърхността.

Нова продължава да печели от "риалитита", предлагащи на зрителите да решават съдбата на участниците срещу скромна сума под формата нанадплатен SMS. Продължават да печелят и от реклами в предавания от рода на "Цената на истината". Хората са доволни, хората са щастливи. Радват се на всичко, освобождаващо ги от необходимостта да мислят. За тях най-висшето щастие е да могат да седят пред телевизора, живеейки нечий чужд живот. Какъв по-добър начин да видиш какво се случва по света? Какво по-образователно от бивш затворник, чиито чичо е поискал да пикае в устата му? Какво може да достави по-голямо щастие от това, да видиш нечие нещастие и да есуспокоиш, че ти си по-добре?

Интернет е пълен с коментари и интересни клюки за героите на новото време -- неудачници с разбити семейства, пияни жени бустващи в Къщи, и танцуващи звезди. В тази връзка, хубавата Лила я наказаха за това, че се е снимала по прашки (лилави, за да отговарят на името й). Жената има какво да покаже, защо пък да не го направи? А какво трябва да е наказанието за министърка, чекнеща се в долнопробно шоу? Отговорът е "никакво". Ако покажеш прелести по собствена инициатива -- подлежиш на наказание. Ако обаче се изложиш публично в риалити шоу, това е "пиар". Жалки, заблудени душици...

Но да се върнем на коментарите. От доста време българите живеят със случващото се на телевизора, пренасяйки го в реалния си живот. Пращат се SMS-и, обсъждат се достойнствата на танцуващите звезди или танцуващите випове (какво разнообразие, а?), цъка се с език за човешките драми. Радостен екстаз ни обгръща щом за пръв път се наебат в Къщата. А докато главите ни губят способността да мислят самостоятелно, гледаме рекламки, поучаващи ни да купим един или друг продукт. И точно понеже риалитито ни е изключило висшите кръгове на мозъка, повелята "купувай" си влиза като у дома.

За съжаление цената на истината е висока. Истината е, че телевизията ви превръща в скапан малоумен идиот. Цената, за съжаление, е собственият живот. Не физическия, а по-лошо. По-добре да умреш, отколкото да живееш нечий чужд живот, докато тялото ти броди по земята, изпразнено от мисъл и воля.

Нима вие, риалити фенове, смятате, че имате воля? Палячовци! Опитайте се да пропуснете една вечер риалитито. След това се опитайте да не се интересувате какво се е случило -- коя танцуваща звезда или VIP колко SMS-и е получил, кой с кого се е шибчил в Къщата, или какво отвратително деяние се е разисквало в "Цената на истината". Да, знам. Можете да го направите когато решите, но не тази вечер. Също както алкохолиците могат винаги да спрат да пият, но не тази вечер.

LaSombra vs. СВЕЖО

С удоволствие съобщавам на всички мои читатели и потребители на СВЕЖО, че дълго проточилото се недоразумение бе благоприятно разрешено. Специални благодарности към GaN. Акаунтът ми е възстановен, в замяна на моето обещание да не публикувам порнографски материали и да не използвам техники за заобикаляне на ограниченията, наложени от администраторите. Пълният текст на писмото ми е отдолу

Настоящото съобщение е във връзка с този и този коментар. Изявявам желание да ми бъде възстановен акаунта с потребителско име lasombra, като заявявам, че няма да публикувам съдържание, противоречащо на Общите правила, както и да използвам прокси сървъри, META или JavaЯcript пренасочване, или други начини за заобикаляне на ограниченията, наложени от администраторите и прикриване на реалната същност на публикуваната връзка.

Искрено се надявам с това дълго проточилото се недоразумение да бъде считано за приключено.

С уважение:
Христо Балканджиев

Радвам се, че цялата история приключи и отново благодаря на GaN за проявеното разбиране и желание за диалог.

СВЕЖ спам!!!

Чувствата ми към СВЕЖО не са тайна за никого. За тези читатели, които сега се включват, ще обобщя. Лицето Любима Йорданова многократно и систематично оказваше психически тормоз върху потребителите -- поведение, което предизвика множество оплаквания. Администраторите на СВЕЖО отказаха да се вслушат в тях, за това аз създадох фен сайт на Любима Йорданова. За това ми дело, донесло голяма наслада на потребителите на СВЕЖО, постоянно бе забранен достъпа ми до сайта им. Всъщност те така и не ми обясниха за какво са ме баннали. Аз подозирам, че е заради този най-любезен призив към тях. Сайтът на Любима беше онлайн цяла седмица без да им направи впечатление, но ми забраниха достъпа след като публикувах призива. Въпросните администратори отказаха да се срещнем и да се разберем като хора -- поведение, напълно отговарящо на страхливи безчестни типчета като тях. Факт е обаче, че Любима още ползва СВЕЖО (или по-скоро ГНИЛО) за да обяснява как се манипулира нета.

Тук разбира се не става въпрос за това. Направил съм си изводите за морала на двамата СВЕЖАРИ и съм се отказал да споря с тях. Очевидно е, че по-голям успех бих имал в опитите си да накарам газобетонно блокче да полети. Интересното обаче е, че въпреки че акаунтът ми е блокиран (както и ІР адреса ми), от страна на СВЕЖО продължава да се лее спам в електронната ми поща. Оказва се, че съгласно същите Общи условия (които тези двамцата не спазват) със самата си регистрация се съгласявам да получавам спам от тяхна страна. Освен това с регистрацията се съгласявам те да следят действията ми в Интернет.

Та въпросните двама индивиди предлагат на вниманието ми новата си услуга. Браво, Яворчо, браво, Стани! Банвате един от най-активните си потребители защото е решил да се позабавлява докато вие си затваряте очите за явен дразнител, а след това -- о, изненада! -- започвате да го спамите въпреки че акаунта му е изтрит. Постъпка, достойна за такива като вас! Само ви моля да махнете моя адрес от кирливия си мейл лист. Просто ми е неприятно.

Редакция:
Все пак проблемът получи своето положително разрешение. Би било подло и нечестно да не го напиша.

Чрез отрицание към положителни резултати

Няколко пъти съм писал за характерните черти на българина. Първите 100 дни на правителството показаха, че отрицанието може да се причисли към тях -- може би на едно от първите места. Отрицанието и вечната контра винаги са давали извънредно добри резултати в българските политика и обществен живот. Избощо, както е писал Дикенс преди повече от 100 години, най-лесният път към влияние е да овладееш изкуството Как да не се направи нещо.

Вземете за пример Бойко Борисов. Още по време на кандидат-кметската му кампания той спечели симпатиите не само на софиянци, но и на цялата страна с умението да изтъква Как да не се направи нещо. Безмилостното изобличаване на предишните кметове, оплакванията му от бюджета и управлението на столицата, критиките към правителството -- всичко това спечели симпатиите на бабите и дядовците. Забележете, че в нито едно изказване на Бойко -- било то в качеството му на кмет, или сега, като премиер -- не се споменава Как да се направи нещо. Невероятни обаче са висотите, до които отрицанието и храченето го изведоха. Когато наближиха парламентарните избори, сосните храчки полетяха към "Позитано". То не бяха закани, то не бяха изобличителни филипики срещу червените другари... И ето, че Бойко е премиер.

Естествено е хлъзгаво типче като него да знае накъде духа вятъра. Това е в основата на досегашната му политика. Даване под съд на бивши политици, разправа с омразното ДПС, заплашване с пускане на прокурори от каишките им -- всичко това радва народа. Такива сме си -- обичаме да гледаме как някой обира пешкира. Знаете ли какво е било наказанието за престъпление срещу държавата във Великобритания само преди 150 години? Връзвали крайниците на осъдения за четири коня и ги шибали докато му откъснат ръцете и краката. След това разпаряли корема на предателя, изваждали червата му и ги изгаряли пред очите му, докато той още диша в страшна агония. Несъмнено рейтингът на Борисов ще скочи нечувано, ако успее да приложи подобно наказание за Станишев и компания. Всички ще откъснат по 2 лева от оскъдните си бюджети за да присъстват на подобно зрелище.

Проблемът е в това, че обществото изпитва садистична наслада да види как предателите си получават заслуженото, а не обръща внимание на голямата картина. Не се знае колко време ще отнеме на Бойко да разпори всички предатели. Факт е обаче, че до момента не се върши нищо, освен да се преследват бивши управници. Бюджетът е в окаяно състояние, продължават показните отвличания и нападения (това навярно е защото все още не е позволено на мъдрите и добри полицаи да ни следят 24 часа в денонощието), безработицата се увеличава, за строеж на пътища и инфраструктура и дума не може да става. Но на кой му пука? Положението е като в онзи виц след 10-ти -- няма значение дали е демокрация или менструация, важното е кръв да се лее! След 4 години навярно Бойко ще изтрие кръвта от ръцете и лицето си и ще каже: "Разправих се с предателите, изберете ме за още един мандат, че да се захвана с оправянето на страната". Да, но като не получи отговор ще се огледа, и ще види че междувременно хората са измрели от глад.

Отрицанието не е характерно само за политиката. Много журналисти и блогъри, пък и цели медии печелят известност и уважение с храчене срещу всичко и всички. Карбовски е първото име, което са натрапва в съзнанието ми. Много са тези, спечелили си име на влиятелни личности единствено с отрицание. Но какво да се прави -- такива сме си. Щом някой започне да плюе и храчи, да изобличава жестоко недостатъците на другите, да обяснява, че нещо не се прави по този начин -- ние решаваме, че той знае как се прави. И той набира популярност до момента, в който се наложи човекът да направи нещо. Тогава въпросната личност открива, че не е толкова лесно и -- отново прибягвайки до политиката на отрицанието -- започва преследване на предшествениците си. Така хората са доволни, хората са щастливи. Но идва момент, в който те се усещат, че всъщност този индивид не е толкова добър в правенето на нещо, колкото в неправенето на нещо. И тогава кръгът се затваря -- появяват се други политици, журналисти и блогъри, които подсмръкват за да примесят храчките със сополи и започват да ги запращат по някогашните си колеги-отрицатели. Всичко с една единствена цел -- да се окажат те в положението на влиятелни личности

Новата р€лигия

Хората винаги са имали нужда да вярват в нещо. От момента в който сме се превърнали в това, което сме днес, сме гледали със страхопочитание мълнията и сме треперили пред гърма. По-късно сме превърнали унищожителните стихии в богове -- стар воин, държащ мълнии вместо стрели, или плесенясал здравеняк, облечен във водорасли. Дълги векове продължава това обожествяване на стихиите, докато в един момент се появява нова религия. Религия, възхваляваща смъртта светците си, обожествяваща телесните им течносит и вътрешностите им; религия, в която колкото по-мъчително умреш, толкова по-свят си.

Обществото се променя, а с него -- и религиите. Принципът обаче остава един и същ. Все повече и повече храмове на новата религия се издигат -- мълчаливи, облицовани с мрамор и гранит. В тях се пази тишина. В тези храмове пристъпват на пръсти, замълчали в страхопочитание пред мисълта за невероятните богатства, криещи се в дълбините им. Съкровищата вече не са останки от някой човечец, загинал мъчително заради хорската глупост, но идеята е същата. В тях няма място за веселие и шеги. Мрачни и сериозни, свещенослужителите седят в облицованите със стъкло и месинг олтари и приемат пожертвованията на богомолците. В тези храмове се прощава всичко -- от превишена скорост до убийство -- стига пожертвованието да е достатъчно.

Както навремето е било въпрос на престиж в селото да има черква, така сега е задължително да има Банка. Банката е символ на просперитета, тя покзава, че населеното място е живо и добрува. Без Банка няма живот. Дори да не могат да си позволят огромен храм, жителите и на най-затънтената паланка имат свой параклис в местната поща. А в градовете... В градовете храмовете на новата религия са огромни, спиращи дъха с грандиозния размах на гениалните строители и дизайнери. В града на всеки ъгъл можеш да влезеш и да дадеш своята лепта.

И както някога християнските свещеници са се деляли на бяло и черно духовенство, така сега е с Банкирането. Бялото духовенство -- това са висшите монаси, работещи в мраморните храмове. Те са пазители на Тайната на релефния печат и Водния знак; те са тези, които казват кое е угодно и кое -- не. Черното духовенство -- тези, които служат като посредници между Банкерите и простолюдието -- имат свои храмове. Понякога тези храмове са невзрачни и забутани в някое мазе, понякога са достойни да бъдат обявени за Банка. Но общото винаги е едно -- Офисът е мястото, където е съсредоточен обществения живот. Където и да отидеш има Офис, където Бизнесмен може да ти обясни правилата на религията. Бизнесменът е този, който внася лептата на обикновените хора в Банката.

Да станеш Бизнесмен е цел на всяко дете. Бизнесменът е основен градивен стълб на обществото; Бизнесменът е недосегаем. Работата на простите хорица, които могат единствено да работят на струг, да карат камион или да лепят плочки е да поддържат своя Бизнесмен -- така, както навремето маството е поддържало местния свещеник. Мнозина се стремят да станат Бизнесмени, но това не се отдава на всеки. Болшинството от тези хора остават с мечтите си и стигат единствено до ранга на Търговски представител -- отговарящ приблизително на ранга на викарий в англиканската църква.

Понякога настъпва Криза във вярата, но Банкерите и Бизнесмените винаги са насреща за да успокоят притесненото паство. Те ще ви обяснят на разбираем език, че пирчината за Кризата е в самите вас -- че не влагате достатъчно труд в полза на новата религия. Подобно на християнския свещеник от отминалите времена, Бизнесменът ще ви обясни, че причината за всичко зло е в това, че паството -- тоест работниците -- са станали прекалено привързани към земните блага и не отдават дължимото на религията -- Бизнесмените и Банкерите.

Затова покайте се, братя и сестри. Не задавйте въпроси за заплатата. Имайте вяра в Бизнесмена и Банкера. Колкото повече труд влагате за добруването на Бизнесмена и Банкера, толкова по-добре ще живеете след Кризата. Или -- както са казвали християнските свещеници -- в Отвъдното.

Любими клипове

Някои от любимите ми клипове

Гари Каспаров и Атаката на летящите пениси


Пушеща маймуна


Секс с животни



Хай-тек куче


Взрив във фабрика за ракетно гориво


МС Дарт Вейдър (по-интересно е ако разбирате английски -- текстът е убиец!)


Бърз начин за почистване на бетоновоз


Мини-картечница срещу Мазда Миата


Зъл ротвайлер напада бебе

HTML: Работа с изображения и създаване на връзки

<<Оформяне на текст

В този урок ще поставим изображение в уеб страницата си. Ще се научим и как да използваме поставеното изображение като връзка (hyperlink) към друга страница. Както при урока за форматиране на текст, ще започнем с прост HTML. По-сложните неща, които можем да направим с оформлението, ще разгледаме когато се занимаваме със СSS.

Предварителна информация
Първото, което трябва да знем, е че изображенията не се съхраняват в самата страница. Вместо това се използва таг, указващ на браузъра от кой адрес да покаже изображението. Когато качвате изображение в Blogger, то всъщност се качва на сайта за споделяне Picasa, след което Blogger добавя връзка към него. Picasa има някои (нелепи) ограничения -- например намаля големите изображения до 1024 пиксела ширина, не поддържа анимирани GIF ( за мен винаги е била загадка защо, при положение че това изисква допълнителна обработка от страна на сървъра им) и т.н.

Задаването на конкретен размер на изображението в тага променя размера, с който то се показва, не променя реалните размери и/или големината на файла. Ето защо трябва да бъдем внимателни когато използваме изображения в страниците си. На първо място, желателно е да смалим размера на големите снимки. Най-сигурният начин да прогоним посетителите си е да сложим 70 снимки от лятната си почивка, 10 мегапиксела всяка, и да ги покажем с размер 400/300 пиксела за прегледност. Най-често посетителят ще напусне страницата след 15 минути, тоест -- преди да се е заредила третата снимка. Ако правите фотогалерия с големи снимки,направете малки копия -- например 400/300 или 640/480, и ги използвайте като връзка към голямото изображение -- така посетителите ще зареждат в пълен размер само снимките, които ги интересуват.

Друг момент, който трябва да имаме предвид, е броят на снимките. Изображенията в уеб страниците са като алкохола -- приятни са в малки количества. Прекалената употреба на изображения разкъсва оформлението и отвлича вниманието на читателите ви от текста. Мислете за изображенията като за солта в бобена чорба. Една щипка придава приятен вкус. Ако изсипем солницата, гостите ни учтиво, но твърдо, ще си тръгнат и ще отидат да търсят пица на парче.

Относителни и абсолютни адреси
Все повече хора са просто потребители и нямат никаква представа какво е абсолютен и относителен адрес. Тази информация обаче е важна за уеб дизайнера, затова ще я разгледаме набързо. Представете си, че компютърът ви е апартамент. Ако кажете на някой, който се намира в същата стая "дай ми книгата" той ще приеме, че книгата е в същата стая. Ако кажете "дай ми книгата от хола", човекът ще знае, че става въпрос за хола на същия апартамент. Аок обаче му кажете "иди в блок 35 в Младост, 3-ти етаж, 12 апартамент и ми дай книгата от хола", изпълнителят на поръчката с въздишка ще започне да се облича за да отиде на съвсем друго място.

По същия начин, ако зададете за адрес image.jpg, браузърът ви ще го търси в директорията, от която е заредил страницата. Ако адресът е pictures/image.jpg, изображението ще бъде заредено от директория pictures на същия сървър. Ако обаче укажете http://www.example.com/pictures/image.jpg, то браузърът ви ще се свърже с този сървър и ще търси изображението там.

Ако файлът index.html (примерно) се намира в директория httpdocs/companysite/services/ относителният път на изображение с име image.jpg, намиращ с в директория httpdocs/companysite/services/pictures е pictures/image.jpg. От гледна точка на разглеждащия, директорията, в която се намира страницата е главна, независимо колко навътре в структурата на локалния диск е разположена.

Ако правите отделна уеб страница, която възнамерявате да качите на хостинг сървър, използвайте относителен адрес -- pictures/image.jpg или само image.jpg (ако изображението е в същата директория като страницата, на която се показва). Избягвайте да поставяте изображения (или каквито и да е елементи) повече от две директории под главната. Ако създавате цял сайт и работите с пълен път за елементите, ще трябва ад редактирате всички страници в случай, че смените хостинга. Ако качвате изображение на вече работеща платформа (като Blogger), задавайте пълен път.

Вмъкване на изображения
Изображенията се вмъкват с тага <img>. Тагът не се затваря в HTML. Ако сайтът изисква XML (както прави Blogger), единичният таг трябва да завършва със затваряща черта \. забележетe, че в XML затварящата черта се слага накрая, а не в началото на тага и е наклонена на обратно спрямо затварящата черта на HTML!

Задължителен елемент е src -- това е пълният или относителен адрес на изображението. В минималния си вариант тагът изглежда по този начин:

<img src="image.jpg">

За да зададете размер на изображението в пиксели използвайте width и height. Първият параметър задава ширината, а втория -- височината. Ако зададете само един параметър, другият се настройва така, че съотношението височина/ширина да се запази. В противен случай изображението се изкривява така, че да отговаря на зададените параметри.

<img src="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg">
Изображението е с реалния си размер



<img src="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg" height="500">
На изображението е зададена височина 500 пиксела, без да се уточнява ширината. Изображението е оразмерено така, че да се запази съотношението ширина/височина



<img src="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg" height="500" width = "500">
На изображението са зададени височина и ширина по 500 пиксела. За да се изпълнят и двете условия, изображението се деформира


Възможна е употребата на допълнителни параметри align (за подравняване наляво, в центъра или надясно) и border (за указване на дебелината на рамката около изображението), но употребата им вече не се препоръчва и дори липсват от последния стандарт на HTML. Забележете, че изображение без изрично указано подравняване се подравнява в съответствие с подравняванеот на парграфа, в който е поставено.

С параметъра alt можем да укажем текста, който се появява вместо снимката, ако браузърът не поддържа снимки. С title можем да укажем име на снимката. То се появява като tooltip щом посочим снимката с мишката.

Създаване на връзки
Всеки елемент на страницата, включително изображенията, могат да се използват като връзка -- тоест да отвеждат потребителя някъде щом щракне върху тях. Връзка се създава като съответният елемент се огради с тагове <a></a>. В отварящия таг посредством параметъра href се указва към какво сочи връзката. По желание чрез параметъра target може да се укаже и в кой прозорец да се отвори съдържанието.

Ето ви няколко примера:
<a href="http://example.com">Текстова връзка</a>
<a href="http://example.com" target="_blank">Връзка, отваряща се в нов таб/прозорец</a>

Параметърът target има няколко възможни стойности:
_blank отваря целта в нов прозорец

_self отваря целта в прозореца или рамката, в която се намира връзката

_parent отваря целта в прозореца или рамката, от която е заредено съдържанието с връзката

_top отваря целта в целия прозорец, а не само в рамката.

name отваря целта в прозорец или рамка с име name. ако такъв прозорец не съществува се създава, и всяка последваща връзка, сочеща към това име ес отваря в него.

Кратко обяснение: "Рамка" (frame) е обособена част от уеб страница. Прозорецът може да е разделен на много рамки. Например, може в лявата рамка да имате съдържание, което да се отваря в дясната. Пример можете да видите <a href="http://ljubima.host56.com" target="_blank">тук</a>

С тага могат да се дефинират и цели в самата страница. Втората снимка на момичето горе е дефинирана като цел с име sexy_skirt. Поставяйки за цел #sexy_skirt в параметъра href ще създадем връзка, <a href="#sexy_skirt">пращаща ни към снимката</a>. За да дефинираме цел, трябва да оградим елемента-цел със следните тагове:

<a name="target_name">елемент-цел</a>

Тук също важи принципа за относителните и абсолютните адреси. В горния пример сме задали само името на целта, предшествана от каре -- това означава, че целта се намира в същата страница. Ако целта е в друга страница, трябва да я укажем, например services.html#target (ако името на целта е target и се намира в страницата services.html в същата директория като разглежданата страница) или http://www.example.com/services.html#target ако се намира на друг сървър.

Ако оградим тага <img> с тагове за връзка, то самото изображение става връзка.

<a href="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg" target="_blank">
<img src="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg" height="500" alt="Момиче" title="Щракнете за пълен размер">
</a>

Скрипт за проверка на ЕГН

Това е прост скрипт написан на JavaScript. С негова помощ можете да проверите дали дадено ЕГН е валидно, както и да научите пола на човека и областта, в която е регистриран при раждането си. За ваше улеснение може да го заредите направо в сайта или блога си чрез следния код:

<script type="text/javascript" src="http://lasombra.free.bg/egn.js"> </script>

Отдолу е пълният текст на скрипта

document.write("<center><h2>Проверете ЕГН</h2><form onSubmit='checkEGN(txtfld.value)'><input type ='text' name='txtfld'><br\><input type='button' value='Провери!' onClick='checkEGN(txtfld.value)'></form>Добавка от <a href='http://lasombra-said.blogspot.com' target='_blank'>LaSombra</a><br\><a href='http://lasombra.free.bg/viewcode.html' target='_blank'>Сложи на твоя сайт</a></center>")

var checksumdigits= new Array("2", "4", "8", "5", "10", "9", "7", "3", "6");

var checksum = 0;

var cd = 0;

function checkEGN(n){

checksum=0;

if (checkLength(n) != 0) {return(1)};

for (i=0; i<9; i++){

checksum = checksum + (checksumdigits[i] * n.charAt(i));

}

cd=getmodulo(checksum,11);

if (cd==10){cd=0}

if((cd != n.charAt(9))){

alert("Грешно ЕГН!");

return(1);

}

else{

var resstr = "";

var sex = "";

if (getmodulo(n.substr(8,1), 2) != 0){

sex = "Жена, родена във ";}

else{

sex= "Мъж, роден във ";}

}

resstr = "Валидно ЕГН\n"+sex+getBirthPlace(n.substr(6,3));

{alert(resstr);

}

}

function checkLength(n){

if (n.length != 10)

{

alert("Въведете 10 цифри!");

return(1);}

else

{return(0)}

}

function getmodulo(a,b){

var x=0;

var y=0;

x=Math.floor(a/b);

y=x*b;

return(a-y);

}

function getBirthPlace(bp){

if (bp < 044){return("Благоевград")}

if (bp < 094){return("Бургас")}

if (bp < 140){return("Варна")}

if (bp < 170){return("Велико Търново")}

if (bp < 184){return("Видин")}

if (bp < 218){return("Враца")}

if (bp < 234){return("Габрово")}

if (bp < 282){return("Кърджали")}

if (bp < 302){return("Кюстендил")}

if (bp < 320){return("Ловеч")}

if (bp < 342){return("Монтана")}

if (bp < 378){return("Пазарджик")}

if (bp < 396){return("Перник")}

if (bp < 436){return("Плевен")}

if (bp < 502){return("Пловдив")}

if (bp < 528){return("Разград")}

if (bp < 556){return("Русе")}

if (bp < 576){return("Силистра")}

if (bp < 602){return("Сливен")}

if (bp < 624){return("Смолян")}

if (bp < 722){return("София-град")}

if (bp < 752){return("София-окръг")}

if (bp < 790){return("Стара Загора")}

if (bp < 822){return("Добрич")}

if (bp < 844){return("Търговище")}

if (bp < 872){return("Хасково")}

if (bp < 904){return("Шумен")}

if (bp < 926){return("Ямбол")}

if (bp < 1000){return("в чужбина")}

}

HTML: Оформяне на текст

<<Първи стъпки

Работа с изображения и връзки>>

И така, след като в първия урок създадохме първата си HTML страница, време е да придадем вид на текста. Тъй като вече изяснихме какви са основните елементи на страницата, няма да пишем целия код. Препоръчвам ви да си направите един HTML файл, който има основинте елементи и да редактирате в него -- така няма да ви се наложи да пишете основните елементи на страницата отново и отново. За ваше улеснение съм сложил такъв файл тук -- натиснете с десния бутон и изберете "Save link as". След това отворете файла с текстов редактор по ваш избор и запишете копие под друго име, с което да работите. Така оригиналът ще ви остане за употреба в следващите уроци. И така, нека започнем.

Основни тагове за форматиране
Тези тагове са полезни за блогъри. Повечето блог платформи ги поддържат и в коментарите. Докато създавайки публикацията си можете да използвате графичния редактор, познаването на тези тагове е полезно за оформяне на коментари -- например, за да наблегнете на дадена дума, правейки я удебелена или наклонена. Забележете, че Blogger не поддържа подчертаване в коментарите!

<b>Прави текста удебелен</b>

<i>Прави текста наклонен </i>

<u>Прави текста подчертан</u>

Възможно е да комбинирате тагове, например за да получите

<b><i>Удебелен и наклонен текст</i></b>

Желателно е когато "загнездвате" тагове да ги затваряте в обратен ред -- затваряте първо този, който сте отворили последен. Вижте горния пример. В конкретния случай това няма голямо значение, но ще ви създаде навик, който ще ви бъде полезен в бъдеще -- например, когато работите с таблици.

Други тагове за форматиране
Горните три тага са най-често използваните. Ако не редактирате оформлението на ръка, едва ли ще ви се наложи да ползвате други освен тях. Ако наистина искате да придадете раздвиженост на текста си, ето още някои полезни тагове, които няма да намерите в графичния редактор. Предполагам, няма да забравите, че след текста таговете трябва да се затварят.

<h1>

Заглавие от първо ниво

<h2>

Заглавие от второ ниво

<h3>

Заглавие от трето ниво

<big> Уголемен текст

<strong> Удебелен текст

<small> Малък текст

<em> Открояващ се текст

<sup> Надтекст, например X³+24

<sub> Подтекст, например L_см. = L_инч*2.54

<del> Задраскан текст

<blockquote> Блок с цитат, например

Запитан защо слуши чалга Сали, кварталният гъзар на "Максуда", отговори:

Харесва ми да се чувствам освободен от всяка мисъл и чувство. Понякога чувствам, че имам прекалено мозъчни клетки. Тогава на помощ идват Преслава, Галена, Глория, Ивана, Десислава, Азис, Слави Трифонов... След половин час, прекаран под звуците на любимите ми кръшни ритми, чувствам главата си приятно олекнала. Подутият ми мозък отново се спича до размерите на стафида, и мога да се насладя на Биг Брадър, Денсинг старс или Вип Денс.

<ul> създава неномериран списък. Например:

<ul>
<li>Синьо</li>
<li>Червено</li>
<li>Зелено</li>
</ul>

Форматира текста като:

• Синьо


• Червено


• Зелено

По същия начин <ol> създава номериран списък.

1. Синьо


2. Червено


3. Зелено

Дефиниране на стилове
Навярно ви прави впечатление, че някои тагове вършат едно и също. В повечето случаи употребата на единия или другия таг е въпрос единствено на личното предпочитание на уеб дизайнера. има обаче една подробност, която датира от времето, когато всеки браузър си имаше свои методи за интерпретиране на таговете. Например, <b> винаги прави текста удебелен, докато <strong> може да го направи освен удебелен и с по-голям размер.

Целта, към която се стремят стандартите, е... <i>стандартизация</i>. Идеята е една и съща страница да изглежда по един и същи начин във всеки браузър. ето защо все повече като стандарт се налага CSS. Накратко казано, CSS е начин да дефинирате как изглежда резултатът от всеки таг -- например <h1> може да бъде с точно определен размер и цвят, избрани от дизайнера, а не да се оставя на браузъра да реши. Допълнително предимство е, че CSS стиловете могат дасе съхранят в отделен файл, който да се зарежда заедно със съответната страница -- така се постига еднакъв вид на всички страници на даден сайт и се спестяват усилията на дизайнера да пише един и същ код за оформление десетки пъти.

Стандартните тагове за цвят и шрифт в момента са "deprecated", т.е. на тях не се гледа с добор око. Препоръчва се използването на CSS стилове. Същото важи и за подравняването (наляво, надясно или в центъра). Тъй като CSS стиловете са дълга тема, ще разгледаме подравняването и цветовете в отделен урок.

За упражнение използвайте празния файл, който свалихте в началото. Експериментирйте с различните тагове и се постарайте да създадете приятно изглеждащ текст. Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с мен по имейл (адресът е най-отдолу на страницата, под брояча). Желая успех.

HTML: Първи стъпки

Оформяне на текст>>

HTML е основният език на световната мрежа. Той представлява език, който чрез т.нар етикети (tags) указва на вашия браузър как да покаже дадена страница. Желателно е всеки потребител на Интернет да има поне основни познания по HTML -- ако не за създаване на собствени страници, то поне за по-добро разбиране на начина, по който страниците се създават и показват. Познанията по HTML са задължителни за блогърите -- те помагат да създадете по-приятни и богати публикации. В поредица публикации ще разкрием тайнствата на този език и ще се постараем да покажем на потребителите, че създаването на уеб страници не е някаква загадъчна процедура, достъпна само за посветените. Преди да започнем с конкретни примери, има някои неща, които трябва да знаете.

HTML е чисто текстов език
Това означава, че HTML използва латински нормални букви за да инструктира браузъра ви. Не е нужно превръщането на написаната страница в двоичен код. На практика можете да използвате всеки текстов редактор като Notepad. Ако прибегнете до ръчно редактиране на HTML не използвайте редактори от рода на Microsoft Word -- те добавят в съхранения файл своя информация (форматиране, шрифтове и т.н.), вследствие на което файлът ви няма да бъде разпознат като валиден HTML файл.

Когато пробвате примерите, ползвайте Notepad, или Notepad++. Notepad++ е незаменим помощник, тъй като ви показва дали сте затворили таговете, оцветява таговете и параметрите в различен цвят и т.н. Ако ползвате Notepad++ от менюто Language изберете H -> HTML. Файловете трябва да бъдат запазени с разширение HTML. В Notepad++има опция в менюто за запазване, от списъка Save as type. В уиндоуския Notepad изберете Save as type -> All files и напишете разширението на ръка след името на файла. След това отворете запазения файл с любимия си браузър за да видите ефекта. Когато редактирате HTML файла, съхранете го и натиснете F5 в прозореца на браузъра за да презаредите страницата.

HTML е отворен език
Това означава, че ако напишете нещо грешно, просто браузъра няма да го възприеме. Грешките не причиняват повреда на системата ви. Всъщност Internet Explorer дори използва някои тагове, разбираеми единствено за него и невключени в HTML стандарта. Това е една от причините за критика спрямо Microsoft -- че вместо да следват стандарта, създават собствен такъв, принуждавайки потребителите да ползват техния лраузър, а уеб дизайнерите -- да пишат по две версии на страниците.

Важното за вас е, че не трябва да се притеснявате, че ще сбъркате нещо. Дори това да се случи, единственият резултат ще бъде, че страницата ви няма да изглежда както вие искате.

И тъй, след като изяснихме тези неща, нека направим първата стъпка в чудния свят на HTML.

Структура
Както казахме по-горе, HTML използва етикети (по-известни като "тагове") за да инструктира браузъра. Етикетите представляват пълни или съкратени думи на английски (познанията по английски ще ви помогнат за по-лесно запомняне и разбиране на етикетите), оградени от знаци за по-голямо и по-малко. Таговете не са чувствителни към регистъра, тоест -- можете да пишете както с малки, така и с главни букви.

<html>

<head>

<title>

Първата ми HTML страница

</title>

</head>

<body>

Това е първата ми страница, написана на HTML

</body>

</html>


Копирайте горния текст и го запазете в HTML файл на локалния си диск, както описахме по-горе, и го заредете в браузъра. Ако сте се справили, резултатът трябва да изглежда така.

Ако сте успели -- поздравления. Отворете си бира, поемете дълбоко дъх, и щом се успокоите от първото вълнение -- четете нататък.

Преди всичко имайте предвид, че HTML не разпознава новите редове. На практика можете да напишете горния код на един-единствен ред. Новите редове се слагат за прегледност. На кода. Новите редове в текста, показван на страницата, ще обсъдим по-късно.

Погледнете кода на първата си HTML страница. Ще видите, че всеки таг е използван по два пъти, като огражда даден елемент.

<html> указва на браузъра, че всичко от тук нататък е HTML код. </html> указва, че тук кодът свършва. По същия начин <title> указва, че започва заглавието на страницата (текстът, който се изписва в заглавната лента на браузъра), а <title> указва къде свършва заглавието.
Накратко -- всеки елемент е ограден от <отварящ_таг> и
</затварящ_таг>. Ако забравите да затворите тага за заглавие, например, браузърът ще възприеме целия код като заглавие.

Всяка HTML страница трябва задължително да има следните елементи:
<html></html> указват началото и края на страницата
<head></head> указват начало и края на на служебна информация -- заглавие на страницата, ключови думи, инструкции за зареждане и други данни, които ще разгледаме по-нататък
<body></body> указват началото и края на "тялото" на страницата, т.е. това, което се показва в браузъра. В блока body думи, затворени в знаци < > се възприемат като тагове, а текст извън тези знаци -- като текст, който трябва да бъде показан.

Отворете примерния код и добавете таговете <b> и </b> от двете страни на думите Това е първата ми страница, написана на HTML.

<b>Това е първата ми страница, написана на HTML</b>

Съхранете файла и презаредете страницата (F5). Сега думите трябва да са с удебелен шрифт -- тоест текстът, затворен между таговете, се показва по начина, указан от тези тагове.

С това направихте първите си стъпки в HTML. Видяхте какво представлява и се запознахте със задължителните елементи на HTML страница. Дори създадохте първата си такава. Похвалете се на приятелите си и се пригответе в следващия урок да форматирате страницата си със заглавие, текст и подпис.

Научни загадки: Тунгуският метеорит

Тунгуският метеорит е една от най-големите загадки в историята на човечеството. За разлика от много подобни (например линиите на платото Наска, фигурките от Ика и т.н.), експлозията в сибирската тайга се е случила в съвременната ни история -- през 1908. Поради редица обстоятелства и до ден днешен обяснение няма. Тъй като не всички се интересуват от подобни загадки, а някои само бегло са чували за този забележителен инцидент, нека започнем с фактите.

Сутринта на 30.06.1908 жителите на областта Подкаменна Тунгуска в продължение на около половин час наблюдавдали ярко светещ предмет с формата на тръба, падащ от небето. Според разказите на очевидците, светлината му била толкова силна, че било невъзможно да се наблюдава с просто око. В 7:17 тайгата се разтресла от оглушителен взрив. Звукът от детонацията се чул в радиус 800 километра. Влаковете по транссибирската железница спрели за да не дерейлират. Появили се черни облаци, които стигнали чак до Лондон. Тайгата била облята от мазен, черен дъжд. Взривът бил толкова страшен, че сеизмичните лаборатории в целия свят регистрирали силни трусове -- дори при тогавашната техника, чиято чувствителност в никакъв случай не може да се сравнява с днешната.

Инцидентът станал повод за множество вестникарски статии, но сериозни изследвания нямало. Главната причина била в опасността, която криели пътуванията до отдалечени места в царска Русия. Едва през 1921, след разгрома на Колчаковските банди, започнали сериозни изследвания. Разбира се, изследванията имали чисто практическа насока. През Първата световна война американците се опитвали да извлекат желязо от падналия в Аризона метеорит. Желязото е основният елемент в метеоритите. А какво освен метеорит -- разсъждавали съветските учени -- може да предизвика подобна експлозия? Ръководител на първата експедиция бил Леонид Кулик -- тогава 38 годишен, посветил се на сравнително новата научна област, изучаваща метеоритите.

Преди самата експедиция Кулик се подплатил сериозно с информация, дори се срещнал с някои живи свидетели на събитието. И така, през 1921 година той се отправил на първата си експедиция към епицентъра. За съжаление не успял да стигне на самото място поради лоша техническа подготовка. Без да се поддава на разочарование, Кулик

На снимката: дървета, повалени от ударната вълна. Снимка: Леонид Кулик, 1927

продължил да събира данни -- например трудовете на руски учен, подробно изследвал болест по копитата на местните животни, появила се непосредствено след взрива. Поради нивото на науката по онова време Кулик не могъл да схване значението на тази болест -- това ще направят други учени 20 години по-късно. Но да не избързваме...

На 13.04.1927 Кулик най-накрая стигнал до епицентъра на взрива, за който дотогава бил слушал единствено от очевидци. Между другото, трудовете на Кулик и до ден днешен са осонвен източник на данни за изследователите на експлозията в Подкаменна Тунгуска. Разбира се, имайки предвид общоприетата теория за метеоритен сблъсък, Кулик очаквал да види огромен кратер и парчета от метеорита. Нищо такова нямало. За голямо негово учудване точно в епицентъра, по средата на квадратните километри изтръгнати от корен дървета, боровете стояли обгорени, но прави. По неговите наблюдения обгарянето не било причинено от обикновен горски пожар -- топлината сякаш е дошла отгоре. Освен това районът на пораженията имал форма на елипса, чиято голяма ос била под ъгъл спрямо посоката на движение на обекта, посочена от очевидците. Сякаш неизвестният обект по своя воля е направил маневра в последния момент.

На базата на изследванията на Кулик се появили нови теории, най-вероятната от която била сблъсък с опашка на комета. Разбира се, тази теория не издържа на критика -- кометата и опашката й се състоят от газове и леки елементи, които биха се разпръснали още при първия контакт със земната атмосфера. Още повече, че тази теория по никакъв начин не обяснявала наблюдаваните след взрива явления.

Втората световна война прекъснала по-нататъшните изследвания, а самият Кулик починал в немски концентрационен лагер. Когато след края на войната изследванията били възобновени, резултатите вече се разглеждали в съвсем различна светлина. Обгарянето по дърветата било причинено от огромна, но кратка топлинна вълна -- там, където гъстите клони защитавали дънерите, щети почти нямало. Мутациите на дърветата и животните в района на взрива, зелените топчета спечен силиций (наречен "тринитит" по името на ядрената програма "Тринити" на САЩ), болестта по копитата на животните, черният облак и последвалият черен дъжд -- всичко напомняло на атомен взрив с непозната до момента сила. Дори непокътнатите

Сателитна снимка на мястото на попадението. Източник: Google Maps

дървета в центъра на взрива напомняли за разрушенията в Хирошима и Нагасаки, където бомбите били детонирани на известна височина над земята. По същия начин сградите, намиращи се точно в центъра на взрива, били обторени, но прави.

Това категорично изклчюва теорията за метеорита -- метеоритите не се взривяват на 5 километра от земята по собствена инициатива, още по-малко пък предизвикват ядрени поражения. Освен това изчисленията показват, че обектът се е движил с около 2500 км/ч -- значително по-бавно от обичайните 55000 км/ч с които се движат метеоритите. Теориите за случилото се са над 80 и варират от първоначалната версия за метеоритен сблъсък до черна дупка, или антиватерия, навлезли в земното пространство. Има обаче една единствена теория, обясняваща всички факти.

Тук е моментът да отбележим, че учените са възможно най-тесногръдото и закостеняло племе. Подобни теории задължително биват отхвърлени от учениет с вълшебната мантра "няма научни доказателства". Парадокс, защото именно те би трябвало да знаят, че липсата на доказателства не доказва нищо. Преди 100 години съществуването на вещици се е считало за "научно доказано", а за микробите не е имало "научно доказателство". След 5000 години документирана човешка история, науката все още прави грешката да приема невероятното за невъзможно.

Но да се върнем на теорията за тунгуския взрив. Представете си космически кораб, задвижван от атомен реактор, който внезапно претърпява повреда по време на навлизането си в атмосферата. Нажежен до бяло от триенето с въздуха (цилиндричната форма и яркостта на обекта, споменати от очевидците), корабът пада към неизбежната си гибел. Контролните системи са отказали, горивото в реактора започва да достига критична маса. Екипажът прави това, което всеки пилот е обучен да върши инстинктивно -- с последни усилия отклонява кораба към ненаселено място. Не забравяйте, че на същата географска ширина, и то недалеч от експлозията се намира Санкт Петербург. Това обяснява изкривената елипса на пораженията. На височина между 3 и 5 километра реакторът се взривява, разпръсвайки черен радиоактивен облак, чиито последствия продължават десетки години -- необичайно големи дървета, болни и мутирали животни и т.н. Това обяснява и липсата на останки -- от сравнително малък обект, разкъсан от взрив с подобна сила едва ли ще останат бог знае какви останки.

В подкрепа на тази теория идва и възстановката на траекторията, направена със съвременна изчислителна техника. Тя показва, че неизвестният обект е навлязъл в атмосферата под ъгъл от 6 градуса. Това е оптималният ъгъл за навлизане, използван от совалките. Ако ъгълът е по-голям, при скоростта, необходима за навлизане, совалката ще се превърне в купчина отломъци -- ударът ще бъде като в твърда повърхнвост. При по-остър ъгъл совалката ще бъде изхвърлена обратно в космоса, като плосък камък, хвърлен по допирателната на езеро. Още по-интересното е, че пилотите на совалките извършват тази маневра ръчно -- компютърът не може да реагира и коригира ъгъла на атака достатъчно бързо. Вероятността космически обект с естествен произход да направи подобна маневра е микроскопична. Коридорът, който може да се използва, е с формата на конус, чиято основа е само 60 километра. Предвид огромните размери на космоса, по-лесно е да разцепите косъм по дължина с бръснарско ножче, хвърлено от 300 метра.

Следите вече за заличени и експлозията в Подкаменна Тунгуска навярно завинаги ще остане загадка. Остава единствено съжалението, че човечеството навярно е пропуснало възможностат да срещне братя по разум.

Краят на света и свинският грип -- най-посещавани

Най-посещаваните публикации в "Размисли на Сянката" за изминалия месец

1. 5 версии за края на света -- Най-разпространените версии за края на света.
2. Свински грип -- Епидемията от 1976, при която 1 човек е умрял от свински грип и 526 -- от ваксината.
3. Стартиране на програми със зареждането на Windows XP -- Как да добавим или премахнем програма за автоматично от стартиране в регистъра на Windows XP.
4. Странни случки -- Странни и забавни случки.
5. 5 полезни и безплатни програми -- безплатни програми за Windows.