28 август 2009, петък
20 август 2009, четвъртък
Престъпна умисъл -- нов блог
5 полицейски техники за разпит
Преди да продължим с конкретни техники, нека се спрем на това, как протича разпитът. Преди всичко разпитващият ще започне с "неофициален разговор". По време на този разговор полицаят цели две неща. Първо -- да спечели доверието ви; да ви покаже, че няма нищо страшно и изобщо -- да ви предразположи. Втората цел на този разговор е разпитващият да може да си състави мнение за вас -- да установи интелектуалното ви ниво, да прецени интересите ви, доколко сте склонен да отговаряте точно и изчерпателно на въпросите и т.н. От поведението ви в тази фаза зависи изходът от целия разпит. Постарайте се да се представите за по-глупав, по-податлив и по-изплашен отколкото сте в действителност. Никой не е спечелил разкривайки потенциала си пред противника преди да е започнала битката. Тук трябва да споменем нещо важно: полицаят не е ваш приятел! Запомнете това изречение и си го повтаряйте, колкото и дружелюбно да се държи разпитващият.
След края на неофициалния разговор, полицаят ще ви обясни правата ви и ще ви прикани да разкажете със свои думи какво се е случило. Обикновено след изясняването на всеки ключов момент разпитващият ще ще сбие показанията ви в 2-3 изречения, които ще ви прочете преди да ги нанесе в протокола. Внимавайте в думите му, и поискайте да се перефразира дадено изречение, ако смятате, че сбитата версия пропуска момент, който може да се окаже ключов за защитата ви.
След приключване на разпита полицаят ще прочете протокола от край до край и ще ви го представи за подпис.
И така, нека започнем с най-често срещаните тактики. Наименованията, които съм дал, са условни -- не става въпрос за официална терминология.
1. Изнервяне
Това е извънредно проста и в същото време много ефикасна техника, особено върху хора, които за пръв път попадат в полицията. В общи линии ви карат да чакате пред кабинета, докато се изнервите до степен да сте готов да кажете каквото и да е, само и само да си тръгнете по-бързо. Най-доброто противодействие е просто да се държите спокойно. Не се прегърбвайте и не тропайте нервно с крак. Колкото и учудващо да ви звучи, ако тялото ви се държи спокойно, мозъкът ви ще го последва.
2. Вече знаем всичко
Тази техника има няколко вариации. При най-често използваната разпитващият ви прекъсва и вика свой колега от съседен кабинет, или минаващ по коридора, посочва ви и казва "Я виж момчето/момичето какво вика за оная работа с телефона" (или за каквото там са ви викнали). Ненужно е да се казва, че колегата му не знае нищо по въпроса. Цялата сценка се разиграва с цел да бъдете притеснени от неочакваната публика и внезапната публичност на проблема. Запазете спокойствие и не се отклонявайте от показанията си. Продължете да разговаряте само с вашия разпитващ, дори ако въпросите са зададени от колегата му. Започнете ли да отговаряте и на двамата разкъсвате вниманието си и се оказвате в положение да водите война на два фронта.
Друг вариант на тази техника е преди да започнете показанията си, разпитващият да ви подхвърли факт, който вече им е известен, намеквайки, че знае още много. В повечето случаи не знае нищо -- иначе не би ви разпитвал. Трети вариант е "другите вече признаха". При всички положения трябва да подходите с презумпцията, че разпитващият знае всичко. Така ще му дадете минимална информация, а всезнайковският подход ще пльосне на земята като мокър пешкир.
3. Искам да ти помогна
Тази техника помага в комбинация с изнервянето. Разпитващият използва фрази от рода на "Кажи бе, човек! Ще видим да те оправим някак, положението не толкова тежко!" Повтаряйте си онова изречение, което прочетохте в началото -- той не ви е приятел. Тази техника се прилага най-често когато разпитващият види, че няма за какво да ви задържа повече, но иска да измъкне информация за други дела. Започне ли да ви задава въпроси, несвързани с конкретното дело, и да ви предлага помощ -- значи ще се измъкнете. Не казвайте нищо странично, защото започнете ли да давате информация ще седите там още поне два часа, докато ви изцедят като лимон.
4. Ще стане по-лошо
Често разпитващият ви предлага лесен изход (като му кажете каквото иска) и труден (най-често изразен с мътни заплахи от рода на "Знаеш ли какво е наказанието за укриване на информация?"). В повечето случаи това са само заплахи -- стигне ли се дотам, значи полицаят е отчаян. Разбира се, помага да знаете какво е наказанието. Ако имате предишни регистрации или присъди, разпитващият може да ги използва като заплаха. Не се връзвайте -- ако са имали нещо срещу вас при предишния случай, са щели да го използват. Ако вече имате присъда по предишен случай, полицията е безсилна -- не можете да бъдете съден два пъти за едно и също престъпление. Започнат ли заплахите, запазете спокойствие, попитайте в какво друго сте обвинен и откажете да отговаряте на каквито и да било въпроси докато не видите обвинителен акт. Това е ваше право и ефектът върху разпитващия е подобен на ефекта на бетонен стълб между релсите върху експресен влак. Така обръщате ефекта -- вместо да ви измъкне информация, разпитващият се оказва в положение, в което заподозреният отказва да отговаря и на въпроси по текущото дело.
5. Ще изпусна "Море от любов"
Тази техника се прилага сравнително рядко. Разпитващият се държи сякаш вашите показания са само формалност, която той иска да претупа -- изпуска си сапунката/мача, или е оставил да пече кекс във фурната. Най-често се прилага когато сте достатъчно изнервен от чакане пред кабинета и също горите от нетърпение да си ходите. Показанията почват да се леят като планински поток, но щом се стигне до съществената част -- изведнъж сапунката може да се отложи. Противодействието е да искате конкретни въпроси. На фразата "Казвай" отговорете "Какво?". Покажете, че докато разпитващият "бърза", вие имате цял ден, компанията ви е приятна и единственото, което ви липсва за да е кефа пълен, е шише водка и двете джебчийки от маймунарника. В никакъв случай не отговаряйте на нещо, за което не сте питани изрично.
И накрая, не бива да забравяте, че ако в стаята има друг дознател, той слуша извънредно внимателно, макар че привидно си чопли ноктите. Трябва да сте подготвени от внезапни объркващи въпроси от негова страна. Както казахме в точка 2, не позволявайте да ви хванат неподготвени и не разделяйте вниманието си между двамата.
19 август 2009, сряда
5 неща, които полицаите не искат да знаете
1. Не сте длъжни сте да отговаряте на въпросите
Съгласно чл. 121 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), можете да откажете да давате показания, ако те биха навредили на вас или семейството ви. Това означава, че ако сте арестувани, не е необходимо да отговаряте на въпроси. Позовете се на чл. 121 и кажете само, че отказвате да давате показания. В момента на задържането ви полицаят е длъжен да ви обясни за какво сте арестуван. Не можете да бъдете арестуван в качеството си на свидетел – за да ви арестуват, трябва да сте обвинен в нещо. Ако сте призован като свидетел, отказът ви да дадете показания (освен в случая на чл. 121) се наказва с глоба до 500 лева. Винаги обаче можете да твърдите, че нищо не помните, или че не можете да дадете надеждни показания. Не забравяйте, че даването на лъжливи показания се наказва, но късата памет (реална или не) не попада в Наказателния кодекс. Освен това по всяко време можете да пожелаете да присъства адвокат, дори да сте призован като свидетел. Показанията, дадени в отсътвие на такъв нямат съдебна тежест.
Ако сте обвиняем (или заподозрян) можете преспокойно да лъжете. Законът предвижда отпадане на отговорността за лъжесвидетелстване (чл. 290 и чл. 292 от Наказателния кодекс(НК), ако отговорът може да ви уличи в престъпление. Също така не носите отговорност, ако в качеството си на свидетел дадете лъжливи показания пред полицията, от които впоследствие се откажете пред съда.
Съгласно чл. 116 от НПК, не можете да бъдете осъден единствено въз основа на самопризнания. Дори да признаете, че сте убили комшията, полицията трябва да събере доказателства за това.
След като разкажете (ако решите да го направите) в свободен текст това, което знаете, разпитващият трябва да ви задава ясни и конкретни въпроси, свързани с делото. Въпроси от рода на "А за оная работа в "Младост" какво знаеш?" (любим подход на полицаите) не са нито конкретни, нито свързани с делото. Такива са и всички въпроси, засягащи личния ви живот. Полицаите ги използват за да спечелят доверието ви и да си съставят план как да водят разпита. Можете да откажете да отговаряте, или да поискате конкретизиране. По същия начин не сте длъжни да разкривате обстоятелства и информация, за която не сте попитани изрично. Разбира се, можете да го направите, за да спечелите доверие и да поведете разпита в желана от вас посока, но това ще разгледаме в отделна статия.
Обиск може да се извършва без прокурорско одобрение само в два случая когато сте задържани, или ако има неоспорими доказателства, че укривате предмет, обект на престъпление. Следователно, ако ви спрат и поискат да отворите багажника на колата си, можете най-любезно да попитате задържан ли сте, или какви са основанията им да смятат, че прекарвате нещо незаконно. Ако никоя от горните две причини не е налице, можете да откажете. Дори да намерят цял арсенал в багажника ви, обискът няма да има стойност в съда, ако не може да се мотивира с някое от горните две обстоятелства. Разбира се, винаги могат да намерят повод да ви арестуват, така че номерът е да избегнете това преди всичко. И още нещо важно: ако ви отведат в районното за "справка", тове не е арест и не дава право да ви обискират.
18 август 2009, вторник
5 версии за края на света
Краят на света винаги е носил мистичен, религиозен заряд. До голяма степен това е мит, защото в Библията (а и други свещени текстове като Корана) всъщност не се говори за край на света. Говори се за страшна битка между доброто и злото, при която милиони ще загинат. Това вече звучи като Трета световна. Интересно е да прочетем Откровението на Йоан (последната книга от Библията, известна още като Апокалипсис). Ако оставим настрана религита, там можем да намерим доста интересни неща. Например, в глава 12 се говори за "жена, облечена в слънце, с корона от 12 звезди"
. За жената се говори като за спасителка. Интересни са и други аналогии -- например, как Антихристът ще постави знак на ръката или челото на всеки, и който не притежава този знак, не ще може да купува или продава. Да ви напомня с нещо на прословутите "биометрични данни"? Пък и как някой пророк (или пратеник от бъдещето) би могъл да обясни на древните концепцията за реактивен изтребител или атомна бомба, без да прибегне до змейове и скорпиони?Но стига толкова с тълкуването на Писанието. Нека видим какви са най-вероятните (или поне най-популярните) версии за края на света.
1. Трета световна война
Разбира се, имаме основания да вярваме в това. Дори големи. По-голяма част от човечеството са пацифисти, но оръжията и властта са в ръцете на войнолюбците. А почне ли веднъж войната, хората са готови на всякакви зверства. Лесно е да оправдаеш задоволяването на кръвожадната си човешка природа със защита на родина или семейство. Психологията доста добре е изучила на какво са способни хората, когато получават заповеди, освобождаващи ги от отговорност. Война с ядрени оръжия е доста вероятен сценарий за край на света.
2. Промените в климата.
Тази теория също е популярна, макар да не се вписва в стандартните представи за "Апокалипсис". Подобен сценарий ще отнеме стотици години. Да, човечеството ще измре, но пък планетата ще бъде населена с по-приспособените за новите условия същества. За сметка на това пък отговаря напълно на човешкото ни самолюбие -- щом ние изчезнем, светът свършва. При всички положения евентуална рязка промяна на климата би довела до смъртта на по-голямата част от човечеството. останалата просто ще бъде изтребена от по-приспособените видове. Радваш ли се, Чарли?
3. Сблъсък с небесно тяло.
Извънредно вероятна теория, поне според Холивуд. Но можем да разчитаме на Брус Уилис да ни спаси, нали така? Колкото и невероятно да ви звучи, това е най-безопасният вариант. Ядрените запаси на човечеството са достатъчни да унищожат две планети като Земята. При съвременното ниво на космическата техника някакъв пиклив астероид едва ли би бил проблем. Този сценарий има два подварианта. Първият включва директен сблъсък, при който самата енергия, освободена при удара, ще изпари океаните и ще изпепели повърхността. Което не е засегнато от цунами и пожари, ще бъде унищожено от страхотното земетресение. При втория вариант въпросното небесно тяло преминава в опасна близост, увличайки атмосферата със себе си. При всички положения би трябвало да можем да го унищожим. Ако Земята наистина приключи съществуването си по този начин, то ще бъде единствено защото ядрените сили ще чакат някой друг да си признае, че има ядрени оръжия.
4. Избухване на Слънцето.
Колкото и невероятно да ви звучи, това е една от най-възможните развръзки. Никога не е безопасно да живееш в близост до огромен термоядрен реактор. Разбира се, моментът, в който Слънцето ще експлодира и ще се свие в червено джудже може да се изчисли -- след няколкостотин хиляди години. Но не е необходимо да избухва самото слънце. Достатъчно е едно по-мощно изригване, което да облъчи планетата с добра доза гама-радиация. Би било интересно да се наблюдава. За предпочитане -- от друга планета. При първоначалния удар на радиационната вълна ще загинат няколко десетки милиона -- от топлина и свръхдоза радиация. Останалите ще оживеят и ще настъпи времето, когато -- както пише в Библията -- живите ще завиждат на мъртвите. Оцелелите няма да имат достатъчно храна, ще бъдат покосени от загадъчни заболявания, вирусните инфекции ще мутират до степен, при която обикновеният грип е смъртоносен.
5. Нападение от извънземни.
Тук вече нещата стават доста заплетени. Любима тема на Холивуд. Хората са разделени в мнението си относно съществуването на извънземни. По-голямата част твърдят, че нямало научно доказателство за тяхното съществуване. Все пак липсата на научно доказателство не означава липса на явлението. Преди малко повече от 100 години и за електричеството е нямало научно доказателство, но това не е пречело хората да са умирали щом ги удари мълнията. Все пак малко вероятно изглежда извънземните да дойдат и веднага да ни нападнат. По-вероятно ми се струва ние да ги предизвикаме -- от страх и от чисто човешка омраза към различното. Ние с едни кучета, които са били с нас откакто сме се изправили на два крака, не можем да живеем в мир, та какво остава за извънземните? Е, възможно е някой-друг да бъде дисектиран с познавателна цел (да ви напомня на девиците от приказките, които са принасяни в жертва на ламята?). Но ако погледнем от друга страна, щом ние можем да убиваме кучета в името на науката, защо и нас да не ни убиват? Но ако се вярва на руските фантасти, извънземните ще бъдат много и мъдри и затова -- много тъжни. Най-накрая ще видят, че не сме готови за контакт, ще си съберат нещата и ще си заминат тихичко с нощния влак.
Така че пригответе се -- остават ви 4-5 години. А дотогава -- един поздрав
16 август 2009, неделя
Един час трип-хоп за читателите на блога
15 август 2009, събота
Фоторобот

За ваше сведение, в момента изглеждам така:
Страшно, а?12 август 2009, сряда
Window XP -- стартиране на програми заедно с операционната система
И така, нека погледнем какви са възможностите ви, ако искате дадена програма да се стартира заедно с Windows.
Първата (и най-очевидна) е от Start менюто. В него има поддиректория StartUp, връзките (shortcuts) в която се изпълняват при стартирането на компютъра. Тъй като добавянето на връзки в Start менюто е лесно, това е най-лесният вариант. Препоръчвам ви да използвате него, особено ако сте начинаещ или средно напреднал потребител. Не е задължително връзката да е към приложение (програма). Можете да поставите връзка към документ (файл), който има асоциирано приложение -- Windows ще го стартира така, както вие бихте направили посредством двойно щракане.
За съжаление, почти никоя уважаваща себе си програма не поставя връзка там при инсталацията си. Причините за това са няколко, но главната е, че този начин е описан в помощните файлове на Windows. Нека си го признаем -- всеки производител на софтуер желае да натрапи продукта си на потребителите. Специално при Adobe и Apple това желание граничи с мания. Също така производителите на шпионски софтуер едва ли биха искали програмата им да се маха лесно от списъка с първоначално стартиране. Ето защо се прибягва до дадени ключове в регистъра.
Преди да продължете да четете нататък, имайте предвид следното предупреждение:
И така... В Windows XP има 4 ключа в регистъра, които позволяват да се стартира програма заедно със стартирането на операционната система.
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Run
HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Run
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\RunOnce
HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\RunOnce
Всеки от тези ключове има поредица от записи с определено име и стойност. Името най-често е името на съответната програма и описание на това защо (мамка й!) настоява да ви товари компютъра при зареждане -- например Google Update или Winamp Agent. Стойността е тип String (т.е. символен низ) и представлява пълният път до изпълнимия файл и необходимите параметри. Например, c:\windows\solitaire.exe.
Ключовете, разположени в кошера HKEY_LOCAL_MACHINE се стартират независимо от това кой потребител се е логнал, докато тези в HKEY_CURRENT_USER отнасят за отделни потребители (т.е. текущият потребител). Записите в ключовете Run се стартират при всяко стартиране на Windows или смяна на текущия потребител, а тези в RunOnce само веднъж след създаването им, след което се изтриват.
В RunOnce ключовете има две особености, отнасящи се до името на стойността. Ако името е предшествано от * (звездичка), те се стартират дори в Safe Mode. ако името е предшествано от ! (удивителна), съответният запис се изтрива след като програмата обяви, че е приключила успешно. Последното е полезно за инсталационни програми, които трябва да са сигурни че са си свършили работата докрай.
Кога трябва да триете записи от тези ключове? Най-често, когато имате прекалено много програми, които се стартират заедно с Windows, а така и не използвате. Също така някои Shareware програми стартират от там досадните напомняния, че все пак е добра идея да дарите някой и друг долар, или че все още не сте се регистрирали. Все пак е добра идея да се уверите, че триете правилния запис! Ако не сте сигурни кой от всички записи трябва да изтриете, примирете се и не трийте нищо!
Кога трябва да добавите програма там? Преди всичко, когато искате да се стартира по бързо. Тези от StartUp менюто се изпълняват едва след като е изпълнен регистъра. Когато добавяте, имайте предвид, че ако използвате параметри, или в пътя към изпълнимия файл има интервали, трябва да оградите цялата стойност в кавички. За да се убедите, че наистина ще стартирате това, което искате, добра идея е първо да изберете Run от Start менюто и да напишете пътя до програмата и нейните параметри там. Задължително напишете разширението EXE след името на програмата! Ето ви няколко примера:
c:\windows\solitaire.exe (стартира пасианса)
"c:\Program files\Winamp\winamp.exe" (стартира Winamp. Забележете, че е в кавички, защото в Program files има интервал)
"c:\windows\notepad.exe c:\windows\readme.txt" (отваря файла readme.txt в Notepad. отново има кавички, защото между името на програмата и параметъра има интервал)
Ако някоя програма ви дразни невиждано, можете да използвате ето това приборче, и да стоварите гнева си върху нея чрез менюто Startup Manager в навигационното поле вляво.
03 август 2009, понеделник
А някой кара камион...
Запитвали ли сте се какво означава да караш камион? Не говорим за камиончетата от дистрибуцията, или бусове, попадащи в категория С само защото са 4 тона, а не 3.5... Говорим за големите камиони, известни като ТИР-ове.
За информация... Нещото, което тегли цялата композиция се нарича "влекач". Представлява една много висока кабина, монтирана на много ниско шаси. Нещото, което се прикача към влекача, се нарича "полуремарке" (или "прицеп"). Целият състав се нарича "композиция".
Та да се върнем на въпроса... Цялата композиция тежи 40 тона (пълна маса -- превозно средство и товар). Композицията е дълга 17 метра, от които 15.65 се падат на прицепа. Цялото нещо е високо 4 метра.
Някои сравнения по отношение на консумация на гориво, или по-точно -- колко литра гориво са необходими за да прекарат 1 тон на 100 километра:
Toyota Landcruiser -- тегло -- 3200 кг. (на границата за С категория) -- 14.7 литра на 100,
или 4.6 литра за да прекара един тон на 100 км.
Композицията, с пълен товар (40 тона) харчи 40/100. Това дава 1 литър гориво на тон. Кой е по-екологично ефикасен?
Имайте предвид, че шофьорите на влекачите не са се качили на камиона за да отидат до дискотеката. Те ви докарват храна, лекарства, дори компютърът, на който четете това, е бил докаран от камион!
Но нека погледнем от друга страна... Колко от вас, придвижващи се с велосипеди, биха се осмелили да се качат на подобна машина? Само от любопитство -- колко? Карате си колелата, работите като "маркетингов консултант" или "уеб дизайнер". Готови ли сте да се качите на големия камион? Защото аз пазя такива като вас! А вие имате претенции!
А, да... И един друг въпрос... Ако аз изтърва камиона мога да смета 50 колоездача. Да не говорим какви щети бих нанесъл, ако се врежа в някоя рекламна агенция. Вие можете ли да се похвалите, че от вашата работа зависят толкова човешки животи?
01 август 2009, събота
Първи впечатления от FAVIT
На първо място прави впечатление лесната регистрация. Създателите на услугата са решили да се смилят над потребителя и не са утежнили регистрацията с безбройни имейл потвърждения, случайно генерирани пароли, нечетливи CAPTCHA проверки и т.н. Всъщност именно това ме накара да се запозная по-подробно с услугата -- неведнъж съм се отказвал от даден сайт само защото процесът на регистрация е прекалено дълъг (а в някои случаи и невъзможен).
След като веднъж сте избрали потребителското си име и паролата, системата ви предлага да въведете интересите си. След приключването на тази стъпка, се генерират тематично подредени списъци от източници, които отговарят на избраното от вас. По отношение на разпределянето има какво да се желае (например, източник, който е популярен в категорията "Интернет" може да публикува повече статии, свързани с автомобилите), но като цяло усещането е много приятно и ви спестява дългите търсения. Премахването и преподреждането на източниците в подгрупите е бързо и се извършва единствено чрез drag-and-drop. Публикациите не се гласуват от потребителите (елиминиращо възможността за сформиране на групи, гласуващи за публикациите си без оглед на качеството). Качеството им се определя по алгоритъм, известен само на програмистите, който -- подозирам -- в една или друга степен включва броя потребители, четящи даден източник и времето, прекарано в четене. Какъвто и да е алгоритъмът, предвид огромното количество и разнообразие на постъпващата информация работи извънредно добре.
Друг приятен момент е интегрираният RSS четец, позволяващ ви да четете както хранилките от автоматично генерираните и добавени впоследствие източници, така и ваши собствени. Достатъчно е да въведете адреса на заглавната страница на източника, и FAVIT автоматично извлича RSS хранилките, предлагайки ви предварителен преглед. От прозореца за предварителен преглед можете да изберете в коя група да поставите съответния източник, или да създадете нова такава. Интересни публикации, попаднали в четеца могат да бъдат споделяни с приятелите ви. С нетърпение чакам създателите да предложат възможност за автоматично импортиране на абонаментите от Google Reader (поне аз не можах да я открия). За улеснение на потребителя абонаментът за дадена страница може да се извърши чрез т.нар. bookmarklet -- код на JavaScript, който приема формата на бутон в лентата за отметки или запис в менюто. По този начин можете да се абонирате за интересна страница без да минавате през процедурата на копиране на адреса и въвеждането му във FAVIT. Като недостатък мога да отбележа, че за момента няма възможност за добавяне на FAVIT към наличните четци в Мозила, но получих уверение от Мартин, че причината е в последния ъпдейт, и че по въпроса се работи.
Услугата позволява създаването на т.нар. "групи" (да не се бъркат с групите, в които си подреждате източниците). Групите са тематични, и се разлеят на три вида. Свободните са групи, в които всеки може да чете и пише. Например, вие следите група за автомобили, виждате интересна статия и я публикувате в нея. Модерираните групи позволяват на всеки да чете, но единствено одобрените от създателя потребители могат да добавят. Затворените групи изискват одобрение от създателя им за да бъдат четени. Създавайки група, можете да посочите URL на източници, така че системата автоматично да добавя новите публикации. Това работи безотказно, ако източникът поддържа RSS. Не съм пробвал как действа в противен случай. По управлението на групите има някои забележки, но те са свързани главно с дизайна и разпределянето на опциите, а не със самото функциониране.
По своя характер FAVIT е по-скоро мрежа за споделяне отколкото социална мрежа. Предимството й пред другите подобни (да кажем СВЕЖО или Пирон) е че информацията е удобно подредена в категории и на потребителя се представя само това, което го интересува. В същото време не е забравено възможността просто да разглеждате публикуваното напоследък (т.нар. "поток"), ако за момента просто търсите нещо за четене. Лично за мен това далеч по-интересно от фейсбук или туитър -- получавам интересна и разнообразна информация, а не status updates от рода "измих си зъбите".
Без да имам конкретни забележки, единственото, което не е по мой вкус е управлението -- някак си не можах от първото влизане да свикна кое къде е, но предвид предлаганата услуга е нелепо да коментирам. Все едно да ти подарят Майбах, а ти да се жалваш, че пепелникът му не е удобен :)
Като цяло, горещо препоръчвам FAVIT на всички, търсещи интересан и разнообразна информация, било върху конкретна тематика, или просто за убиване на време. Услугата предлага големи възможности, създадена е с мисъл за потребителя и си заслужава да бъде използвана в пълния й капацитет.


