По начало съм с доста противоречиво отношение спрямо колоездачите. Разбира се, нямам нищо против Да се придвижват с велосипед, било за удоволствие, било до работното или учебното място. Но просто има нещо в поведението на велосипедистите, което ме дразни. Напомня ми на един епизод на South Park. Не знам за вас, но на мен всички дискусии за велоалеи, и видите ли колко нагли са всички останали та не им дават да си карат колелата, ми напомнят на приятелите ми от гей-прайдовете. "Толкова сме еднакви с вас, та чак сме различни". Пък и заради велошествията се организират задръствания
Разбира се, аз не се жалвам, че с камиона ми е тясно, че пътищата не приличат на нищо, че са нацвъкали безсмислени ограничения, или че никой не ми прави път. А все пак аз карам стоки, които утре хората ще си купят, не съм подкарал камиона за удоволствие. От друга страна "бързокраките" (това означава "велосипед") се жалват от какво ли не -- липса на алеи, неучтиво отношение на останалите, неразбиране, и едва ли не -- целенасочен саботаж от страна на обществото. От една страна искат да се отнасят с тях като с пълноправни участници в движението (без да им се изисква необходимата за това правоспособност), от друга -- да ги пазят като пешеходци. За повечето велосипедисти останалите са някакви дребни хорица, далеч под тяхното интелектуално ниво. Сякаш възсядането на велосипеда автоматично ти качва IQ-то с 50 единици.
Всъщност истината е, че никой не им пречи да карат в парковете. И никой не ги бие по главите да се придвижват по най-натоварените булеварди, като софийските "Сливница" или "Цариградско шосе". Щом аз мога да се увъртя с леката кола през успоредните улички, би трябвало и те да могат.
На няколко пъти съм бил свидетел на това, как момчета с претенции за интелигентност се качват в градския транспорт с велосипедите си, при това в натоварено време. Можете да си представите как се качва велосипед в препълнен автобус, и какви балетни стъпки предприемат пътниците, чието интелектуално ниво не им позволява да ползват велосипед, за да не бъдат изцапани. Да не говорим за бездруго липсващото място, заемано от велосипедите.
Нека се обърнем към Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община.
Докато чл.13 ал.7 е въпрос на лична преценка, велосипедът несъмнено превишава размерите, упоменати в чл. 9 ал.1. Не съм видял някой от велосипедистите да дупчи билет за превозното си средство.
Разбира се, имам основание да напиша това точно днес. Прибирайки се с 310 се качиха двама велосипедисти на 18-19 години, които загнездиха велосипедите си на мястото, предназначено за детски колички. Постепенно автобусът започна да се пълни, пътниците естествено започнаха с танцови стъпки да се мъчат да се доберат до перфораторите и се насочиха към тясното пространство между седалките, защото широкото място бе заето.
Обърнах им внимание, че могат преспокойно да си карат колелата до целта си, вместо да създават неудобства.
-- Споко, батка, -- беше отговорът, -- ние сме надалече.
Отново попитах защо са тръгнали с колела като са надалече, и не би ли било елементарно възпитание да се придвижват по улицата.
-- Батка, к`во да ти кажа... Нема условия да караш колело.
Обърнах им внимание, че по успоредните улици биха могли да се придвижат безпроблемно и безопасно, на което последав дълга тирада в смисъл, че съм подтискал младото поколение (аз съм на 29!), че нямало живот в тоя държава, и какви условия били създадени за велосипедистите на Запад. Отказах се да споря, но изпитах някакво извратено задоволство от реакцията на един мъж, чиито панталон и обувки бяха използван за бърсалка. Младият, роден по погрешка на Изток интелигент се изтресе на земята заедно с превозното си средство, и мирът отново се възцари.
Браво, момци! Така се прави на Запад!
Разбира се, аз не се жалвам, че с камиона ми е тясно, че пътищата не приличат на нищо, че са нацвъкали безсмислени ограничения, или че никой не ми прави път. А все пак аз карам стоки, които утре хората ще си купят, не съм подкарал камиона за удоволствие. От друга страна "бързокраките" (това означава "велосипед") се жалват от какво ли не -- липса на алеи, неучтиво отношение на останалите, неразбиране, и едва ли не -- целенасочен саботаж от страна на обществото. От една страна искат да се отнасят с тях като с пълноправни участници в движението (без да им се изисква необходимата за това правоспособност), от друга -- да ги пазят като пешеходци. За повечето велосипедисти останалите са някакви дребни хорица, далеч под тяхното интелектуално ниво. Сякаш възсядането на велосипеда автоматично ти качва IQ-то с 50 единици.
Всъщност истината е, че никой не им пречи да карат в парковете. И никой не ги бие по главите да се придвижват по най-натоварените булеварди, като софийските "Сливница" или "Цариградско шосе". Щом аз мога да се увъртя с леката кола през успоредните улички, би трябвало и те да могат.
На няколко пъти съм бил свидетел на това, как момчета с претенции за интелигентност се качват в градския транспорт с велосипедите си, при това в натоварено време. Можете да си представите как се качва велосипед в препълнен автобус, и какви балетни стъпки предприемат пътниците, чието интелектуално ниво не им позволява да ползват велосипед, за да не бъдат изцапани. Да не говорим за бездруго липсващото място, заемано от велосипедите.
Нека се обърнем към Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община.
Чл. 9. (1) Пътник с редовен превозен документ има право да превозва безплатно ръчен багаж с размери в сантиметри до 60/40/40. Установяването се извършва с измервателен уред. Багаж с по-големи размери от посочените се таксува за всеки отделен пакет с:- билет за еднократно пътуване (предварително закупен, закупен от водача или от Билетен автомат в трамваите и тролейбусите);- талон от Билет с талони за 5 или 10 пътувания, в случай, че пътникът пътува с талон от същия билет.(2) Пътник с редовен превозен документ има право да превозва безплатно детска количка.
Чл. 13. В превозните средства на МГТ не се допускат за превоз:
7. Предмети, които поради своите размери и естество, създават неудобство за пътниците.
Докато чл.13 ал.7 е въпрос на лична преценка, велосипедът несъмнено превишава размерите, упоменати в чл. 9 ал.1. Не съм видял някой от велосипедистите да дупчи билет за превозното си средство.
Разбира се, имам основание да напиша това точно днес. Прибирайки се с 310 се качиха двама велосипедисти на 18-19 години, които загнездиха велосипедите си на мястото, предназначено за детски колички. Постепенно автобусът започна да се пълни, пътниците естествено започнаха с танцови стъпки да се мъчат да се доберат до перфораторите и се насочиха към тясното пространство между седалките, защото широкото място бе заето.
Обърнах им внимание, че могат преспокойно да си карат колелата до целта си, вместо да създават неудобства.
-- Споко, батка, -- беше отговорът, -- ние сме надалече.
Отново попитах защо са тръгнали с колела като са надалече, и не би ли било елементарно възпитание да се придвижват по улицата.
-- Батка, к`во да ти кажа... Нема условия да караш колело.
Обърнах им внимание, че по успоредните улици биха могли да се придвижат безпроблемно и безопасно, на което последав дълга тирада в смисъл, че съм подтискал младото поколение (аз съм на 29!), че нямало живот в тоя държава, и какви условия били създадени за велосипедистите на Запад. Отказах се да споря, но изпитах някакво извратено задоволство от реакцията на един мъж, чиито панталон и обувки бяха използван за бърсалка. Младият, роден по погрешка на Изток интелигент се изтресе на земята заедно с превозното си средство, и мирът отново се възцари.
Браво, момци! Така се прави на Запад!
Javascript и HTML
