Загадъчна реклама

Обикновено рекламните послания са ясни и не особено трудни за разбиране. Днес обаче попаднах на една реклама, толкова неясна и загадъчна, че ми е необходима чужда помощ за разшифроването й.

Според мен възможните послания са няколко:

1. Докато вие гледате в друга посока, жена ви преравя джобовете ви за пари и се заглежда по други мъже.
2. Жена ви е с вас само заради парите, и ако не й давате да ви рови по джобовете, тя ще ви напусне.
3. Не дръжте пари в брой. Просто не казвайте на жена си кода на картата -- така и да ви преджоби, няма да намери нещо полезно.
4. Жената на снимката цъфти от щастие, че си е намерила будала, който да й позволява да му скубе от джоба. Точно както мама я е научила.
5. Жената на снимката е проститутка от средна ръка, която е в крак с технологиите и приема кредитни карти.

Как мислите вие?

7 неща които ме характеризират

Благодаря на Чуденка че ме включи във веригата от въпроси и отговори. Чудесен начин да задоволя вроденото си самолюбие и да занимая читателите с не толкова скромната си личност :)

И така, 7 неща, които ме характеризират...

1. Мразя чалга, риалити и други подобни
И чалгата, и риалитито убиват мозъчните клетки. Не стимулират мисловната дейност и в крайна сметка те свеждат до нивото на безсловесна твар, нямаща други интереси освен храна и размножаване.

2. Не обичам конформистите
Това са тези хора, които следват масовката без да могат да обяснят защо. Хора, които казват "щом всички го правят така значи е правилно" или такива, които сляпо вярват на някой лидер. Харесвам тези, които не се притесняват да изкажат мнението си, дори да не съвпада с това на останалите. Харесвам тези, които не нагласят възгледите си така, че на всяка цена да бъдат приети.

3. Мразя простаците
Не простите хора, а простаците. Това са тези, които спират по средата на улицата за да говорят с някого, без да се интересуват, че зад тях се е събрала опашка от коли. Тези, които от балкона крещят на други простаци от улицата, сякаш целият квартал е длъжен да ги слуша.

4. Обичам да флиртувам
Харесва ми самият процес. Не е задължително да стигнем до леглото, приятно ми е просто да общувам с жени, пък докъдето стигне.

5. Обичам големи машини
Още от малък, когато всяко нормално момче говори за коли и мотори, аз се интересувах само от камиони и автобуси. Ако е по-късо от 7 метра не го признавам. Имам нездравата амбиция щом нещо се движи, да мога да го управлявам. Мечтата ми е да пилотирам А380.

6. Обичам животни
Особено улични кучета. Някак си са ми близки. Страшно умни и гальовни са. Кучето е вярно и всеотдайно. Готово е да умре за този, който го обича. Няма да те предаде за парче хляб. Когато си тъжен, то тъгува с теб. Когато си весел -- и то е весело. Навремето хора с такива морални качества са били обявявани за светци.

7. Обичам да чета
Предпочитам да използвам въображението си, да тълкувам прочетеното по свой начин. Не ми харесва да оставям режисьорът да мисли вместо мен. Имам идея да напиша фантастичен роман за планета, където вездесъщ изкуствен интелект управлява всичко и хората са затъпели и беззащитни, защото са свикнали някой друг да мисли вместо тях. Но ме мързи. Много!

Интересно ми е да науча какво мислят Роси и Блага по въпроса :)

Реклама дава ценен урок на децата

Тази реклама се извисява до входа на централната автогара в София. Тя дава на деца и родители ценен урок -- любовта може да се изпраща с Western Union. Запомнете деца: ако татко не праща парички, той не ви обича. Запомнете, родители: ако нямате парички, вие не обичате децата си.

Антибългарска кампания

Отново чужди журналисти правят България за смях. Този път ни изкараха супермаркет за бебета. Според журналистите, във всяко село на мегдана се прави петъчен пазар на бебета, и всеки, който приготви сумата, може да си купи. Това след сърцераздирателния филм за децата от приютите за сираци, скандала със Славков и още много журналистически "разследвания".

Защо това се случва?
Всеки знае, че работата на журналистите е да търсят сензации. Те от това си вадят хляба. Също така е известно, че никой журналист няма да пропусне възможността да раздуха сензацията да я превърне в национален, или направо световен проблем. Имаме си собствен пример -- храните с растителни мазнини. Щом медията закъса -- веднага се набелязва един проблем, който се преувеличава. А мухата, гледана под микроскоп, изглежда застрашително. Не можем да обвиняваме хората -- и те хляб ядат!

Защо България?
Защото сме зависими. Преди 10.11 националната ни политика бе да ближем подопашното отвърстие на СССР. След това цел станаха подопашните отвърстия на САЩ и ЕС. Признайте си го -- може да се пишем патриоти, да си бръснем главите, да ругаем турците, но всъщност никаква страна не сме. Даже след Освобождението сме внасяли управляващи отвън. Когато пилотите искат да кажат, че някой самолет е абсолютна щайга, казват, че представлява сбор от гайки и болтове, летящи в една посока. Ние пък не сме нация, а много хора, живеещи на едно място. Българската външна политика е като пишката на комара -- всеки говори за нея, но никой не я е виждал с очите си. Никога не сме могли да се защитим. Примери много -- сестрите в Либия, отвлечените моряци, шофьорите в Ирак. В малките неща обаче -- например, когато някой бездарен наркоман, пишещ се за "творец" ни изобрази като тоалетна -- почваме да квичим като заклещени кучета. Това ни прави идеалната мишена.

Толкова ли сме лоши?
Истината е, е такива неща се случват навсякъде. Купуващите бебета също са европейци, и също нарушават една камара закони. По другите страни също се продават деца, макар и не толкова нагло -- там все пак законите се прилагат. По другите страни също има корупция, често оставаща неразкрита и ненаказана. Разликата е, че там щом се разуе, веднага се взимат мерки, за да се запази имиджа на страната. В това отношение ние сме по-добре -- просто няма какво да пазим. Можем единствено да мълчим като насрани.

Антибългарска кампания
Лошото е, че и това не правим. Имаше един виц навремето -- символът на България трябвало да бъде хипопотамът. И той като нас -- само главата му стърчи над калта, ама отворил голямата уста. След подобно разкритие адекватната реакция е следната -- съответните власти взимат мерки за ограниаване или прекратяване на проблема. Обаждат се на съответния журналистически екип и, позовавайки се на правото си на отговор, което е в основата на журналистическата етика, казват чрез същата медия: "Направихме това и това. Проблемът е отстранен. Благодаря за информацията, беше ни приятно да работим с вас." Страната и управляващите я излизат от цялата работа с чест и достойнство, показали, че могат да се справят с проблемите.

Ние правим друго. Веднага отваряме голямата уста, започваме да се правим на ощипани девици, оказва се, че това е организирана антибългарска кампания (понеже сме толкова важни, та целият свят иска да ни унищожи), почваме да плашим със съдебни дела за клевета (в България, дето един производител и дистрибутор на наркотици не можем да осъдим!). Изобщо правим всичко, освен да се държим адекватно. Вместо да се държим като изпълнен с достойнство немски дог, ние се държим като подплашен пинчер, който лае бясно, докато в същото време се напикава от страх. Междувременно, освен да се дерем, че са ни обезчестили без сключен граждански брак, не вършим нищо, насочено към решаване на проблема. След време сензацията отшумява, а проблемът остава, за да бъде възроден отново от някой журналист, чиито краен срок за предаване на материала изтича.

Бъдеща фолк-дива търси работа

CV

Име: Ягода Малинова Коджасливова

Дата на раждане: 06 февруари 1973

Място на раждане: село Голямо Чукурово

Завършено образование:
1980 -- 1985 ЕСПУ "Кончо Гепимъдев", с. Г. Чукурово. Придобита квалификационна степен "Завършила основно образование"
1985 -- 1990 кръчма "Пияни вишни", с. Малко Чукурово. Придобита квалификаионна степен "Сервитьорка с консумация"

Трудов опит:
1987-1990 -- Сервитьорка с консумация, кръчма "Пияни вишни" с. М. Чукурово
1990 -- 1998 -- Момиче на късмета, международен път Е85, 13-ти километър от Русе
1998 -- 2003 -- Аниматор на туристически групи, околовръстен път София (разклона за камбаните
2003 -- 2009 -- Певица с консумация, ресторант "Клошарите", гр. София

Референии от предишни работодатели:
Кольо Кръчмаря
Ценко Гявола
Косьо Черния
Коко Сопола

Професионални умения:
Отлични умения за работа с Iveco EuroStar, DAF 95, MAN TGA, Scania III и IV серия и Mercedes Actros. Добро ниво на работа с маса, барплот и касетки за бира. Придобити професионални навици за ръчен труд. Отлично владеене на език.

Допълнителни квалификаици:
3.7 килограма силикон, 1.7 килограма колаген, почетен член на клуба на читателя към кожно-венерорологичния диспансер гр. Русе

Мотивационно писмо

Господин Продуцент, май френд,

Кандидатствам за обявената от Вашата фирма позиия за "поп-фолк дива". Причините да се спра на Вашата компания са комплексни. На първо място бих посочила възможността да работя в уважавана компания, доказала се на българския пазар, каквато без съмнение е продуентска компания "Майнер". Не е без значение, че тази позиция предоставя възможност за професионално развитие в сфера, към която проявявам интерес. Предвид длъжностната характеристика, посочена във Вашата обява, считам, че имам необходимите опит и способности за позицията. Изхождайки от трудовия си опит, посочен в приложеното СV, смятам, че мога да допринеса за успешната работа на ПК "Майнер".
Благодаря за времето, отделено за разглеждане на кандидатурата ми.

С уважение: Ягода Коджасливова

Обръщение към потребителите на СВЕЖО

Уважаеми потребители на СВЕЖО,
Благодаря за интереса, проявяван към моите публикации. С настоящето се обръщам към вас с една гореща молба.

Моля, четете публикациите от моя блог преди да гласувате

Пиша в този блог, защото желая повече хора да научат вижданията ми по дадената тема, както и да науча вашето мнение чрез коментарите. Докато сляпото гласуване помага публикацията ми да стане свежа и да бъде видяна от повече хора, това не ми носи необходимото удоволствие. Желая положителните гласове да бъдат израз на положително мнение за написаното от мен, а не израз на механична реакция. Държа мнението ми да бъде чуто, а не непременно одобрено. От своя страна аз ще се опитам да публикувам по-качествени и интересни неща.

Благодаря ви за разбирането.

С уважение към моите читатели:
Христо Балканджиев

Аз слушам черно!

Преди да пристъпя към същината, искам да уточня нещо. "Комерсиална музика" (или каквото и да е друго изкуство) не е музика, целяща да докара пари на създателите си. В крайна сметка всеки изпълнител иска да спечели някой лев. Комерсиална музика е такава, създадена с цел да се хареса на масовата публика и съответно -- да се продава.

За съжаление комерсът все по-трайно се настанява в живота ни. Специално в съвременната музика това е повече от очевидно. След като 2PAC и Dr. Dre издадоха песента California Love този стил на практика изгуби елемента на протест и привлекателността, таяща се във всяко затворено, достатъчно на себе си общество. Няма срещу какво да протестираш, когато всеки на улицата се пише рапър. Останаха единствено идеите за насилие и безогледно разчистване на сметки. Докато тези идеи са правилни и оправдани в първоначалния контекст на рапа, сега вече са изродени в безсмислено самоцелно насилие.

Много може да се изпише за фалшивите ценности, насаждани от тази бълвоч у младите. Издигането в култ на парите и третирането на жените като предмети с определена цена едва ли са най-добрите схващания, с които трябва да бъдат облъчвани 15-16 годишни хлапета. Най-лошото е, че те не разбират какво правят с тях. Не осъзнават, че това е само хитроумен план да приберат парите на родителите им и да създадат едно стадо от еднакво мислещи овце с ниска ценностна система. Много по-лесно се управлява стадото, когато е фокусирано върху лесни за придобиване материални ценност, отколкото група хора, целящи придобиването на личностни качества. Последните не могат да бъдат продадени, следователно не носят приход.

Има много общо между рапа и нашата родна чалга. Също като рапа, чалгата цели създаването на общество с консуматорско мислене. Също като рапа, чалгата представлява конвейр за производство на изпълнители. Всеки се пише поп-фолк звезда или рапър. Вижте клепчето, за да не съм голословен.


Незнайно как, но всяка цицеста мадама, довчера гонила кравите по полето, изведнъж става "фолк дива" или "рап звезда".


В горния клип се вижда колко лигави и нелепи са нашите "рап звезди" в сравнение с някой, който има опит. То не че Шмрък Дроги Дрогг не се е комерсиализирал до висша степен. Ще ми се да мисля, че прякорът "Големият Ша" е взет от "Смъртта на Аякс" на Павел Вежинов, но някак си не ми се вярва. Четенето на книги сериозно нарушава уличния кредит, брато!

Защо комерсиалната музика и все по-масираното й навлизане в съвременната култура са толкова опасни? Сравнете маркетинговата стратегия на Фолксваген и Ламборджини. Онези от Фолксваген биха направили свирка на потенциалния купувач, само и само да купи Голф. От Ламборджини те проучват, и ако решат, че си достатъчно важен ти пращат учтиво известие, че си достоен да караш тяхната кола. Схващате ли разликата? Тя е в това, че всеки келеш може да кара Голф. За да караш Ламборджини трябва да си го заслужиш.

Сигурен съм, че тези от читателите, които имат деца, получават слаби конвулсии щом видят как дъщеря им се гримира с бояджийската помпа, или сина си в дънки до коленете, сякаш не е успял да стигне навреме до тоалетната. Проблемът обаче е много по-сериозен от ужасяващата липса на вкус. Това показва, че расте едно поколение, което е готово на всичко за да се хареса. Поколение без собствен вкус и виждания. Поколение, съставляващо потребителското стадо. Не ви ли прави впечатление как напоследък отвсякъде ни заливат послания, че е лошо да си различен? И наистина е лошо. Група мислещи хора се управляват много по-трудно от стадо еднакви овце, слушащи черно и чалга. На мислещите е много по-трудно да се продаде нещо. На стадото е достатъчно да кажеш, че Биг Ша ходи с ужасяващи дънки, и парите потичат.

За съжаление не виждам изход. Хората все повече затъпяват. Все повече предпочитат видеото пред текста. Все повече предпочитат някой да сдъвче информацията и да им я повърне готова за употреба, вместо да използват мозъчните си клетки. Знаете ли какъв е начинът днешните тийнейджъри да кажат, че говориш глупости? "Абе това си го чел в някоя книга!" Значи да четеш е лошо. Да гледаш клипчета -- добро. Интересно докъде може да стигне цялата работа. Ако бях част от друга цивилизаия щях да го наблюдавам с интерес. За съжаление съм част от тази, и общият умствен упадък неминуемо ще ме засегне. Надявам се гледачката на Берлускони да е права и през 2013 да дойдат извънземните. Надявам се, че ще им трябват шофьори на транспортни кораби.

За абитуриентите без любов

Отново започнаха баловете. Мама и тате треперят в ужас пред очакващите ги разноски, абитуриентите треперят в ужас пред възможността някой да се появи на бала по-фешън от тях. Същевременно от полицията отново почват с безсмислените си предупреждения към шофьорите на младите надежди на България, както и със засилените патрули.

В тази статия няма да започвам с безсмислени съвети как да оцелеем по време на пътуването до бала. Няма и да се занимавам с безсмислените удари върху бездруго изтънелите семейни бюджети. Темата е съвсем друга. Искам да ви покажа защо всички вопли на полицията ще си останат глас в пустиня, и защо и тази година ще четем за умрели купонджии и ще цъкаме с език. Ще ви обясня защо нито жертвите на тазгодишната абитуриентска кампания, нито семействата им заслужават съчувствие.

Напоследък става все по-модерно да се говори за закрила на детето. То ги пазим от педофили, от колите, от Интернет, от уроки, от какво ли не. За възпитание обаче не се говори. Кофти комбинация. Още от малки, та чак докато станат на 20-на години децата живеят с убеждението, че са господари на живота, и че целият свят се върти около тях. Това би било съвсем различно, ако освен да ги пазим като писани яйца им обясним, че освен правото да предизвикват умиление те си имат задължения. Много голяма би била разликата, ако съсредоточим усилията си не върху това да пазим безценните дечица, а върху това да ги научим сами да се пазят. Би следвало да им се обясни, че на първо място те носят отговорност за действията си.

Разбира се, нереално звучи подобни фундаментални принципи да бъдат схванати от 10-годишно дете. Но започнем ли да му ги обясняваме от тази възраст, след 5-6 години то вече ще се е научило да носи отговорност за постъпките си. Ще осъзнае, че възрастните го пазят като жест на добра воля, а не понеже го заслужава.

Ситуацията се усложнява още повече от ужасните ценности, проповядвани от днешната масова култура. Представете си какво става в главата на едно такова разглезено, свръхзакриляно, изпълнено с непокрита самоувереност чааве под влиянието на стремежа да си "гангстер" и твърдата увереност, че парите могат да ти осигурят безсмъртие. Ако въображението ви е толкова бедно, ето ви снимки. Родителите от своя страна поощряват това, давайки пари като луди за тоалети и коли, вместо да обяснят на безценното си отроче нещата от живота. Може би защото са на същия акъл.

Просто не мога да изпитвам съчувствие към тези "жертви" и родителите им. Не злата съдба ги е сложила на шофьорската седалка след коктейл от джин и екстази. Не злата съдба е натиснала газта. Още по-малко пък злата съдба е дала пари за мощна кола, която скъпоценните младежи не могат да овладеят. За тези ли да си хабим съчувствието? Напротив -- трябва да се радваме, че са се размазали в дървото, а не в нашата кола. Вместо да цъкаме с език и да роним сълзи за умрелите млади хора, трябва да пеем с пълно гърло от щастие, че тези млади хора са се претрепали преди да сгазят някой наистина невинен.

Още по-лошо става, ако тези самонадеяни хлапета оцелеят. Защото те ще продължат да вярват, че всичко се разминава, и че са център на Вселената. Утре отново ще седнат зад волана на нещо, прекалено мощно и бързо за техните възможности. Утре ще крадат и убиват, водени от вярата, че всичко се разминава. Някои от тях ще ни управляват когато вече сме на възраст. Не искам да живея в такъв свят!

Дива приватизация

Частната собственост е един от основните стълбове, на които се крепи пазарната икономика и въобще толкова лелеяната "дясна идея". Както бях писал, в нашата китна родина обаче пазарната икономика е по български. Знаете ли какъв лаф има в автосервизите в Италия? Кара си някой колата да й сменят въздушен филтър, да речем. Човекът отваря капака и що да види -- капакът на филтъра привързан с тел, защото собственикът го е счупил при опита си сам да извърши смяната. Чеше се механикът по главата с помощта на кръстата отвертка и вика на колегите си: "Тук май има побългаряване".

Та и нашата приватизаиця си беше побългарена до немай-къде. По системата ТПК -- тел, пирон и клещи. Кой проведе по-значителната част приватизацията под партизанското име "г-н 10%", и от чие правителство беше няма да споменавам. Всички си знаем. Та ето ви един пример как определени личности под прикритието на реализация на десните идеи. Пример за дива приватизация по български -- без мисъл за народа, единствено в преследване на 10-те процента "режийни разноски". Всички страдаме от нея, независимо от партийните си убеждения.

Навремето се говореше за това как приватизацията на "Енергоразпределение" ще доведе до нормални цени на енергията. Идеята бе похвална -- да се премахне монополът на държавата и да се оставят цените да бъдат регулирани от вездесъщата, нежна, красива, мъдра, справедлива пазарна икономика. Застъпниците на "дясната" идея загубиха дъх от радост и сълзи на умиление потекоха по лицата им. Какво се получи на практика?

Държавата се лиши от ключов сектор. Ключов както за икономиката, така и за отбраната. Венцехвалената пазарна икономика не можа да си свърши работата, защото остана комисията за енергийно регулиране, която да определя цените на електроенергията. В същото време приходите не влизат в бюджета, а в частен джоб. ДКЕВР обаче се издържа от нашите пари. Виждате ли парадокса? След големия зор за приватизация трябва да има комисия, пречеща на гордите приватизатори да ни оскубят до голо. За изграждането на съвременни подстанции, трансформатори за ниско напрежение и мрежа същите приватизатори си ни добавят към сметките, защото не са толкова глупави, че да вземат парите за инвестиция от чистата си печалба.

Идеята на приватизацията е да има конкуренция между фирмите. Такава конкуренция в момента няма, просто защото няма изградени алтернативни енергопреносни мрежи. Според законите на прехвалената пазарна икономика няма и да има скоро, защото гигантите, получили на готово разработена мрежа, няма да позволят на конкуренцията да се развие. Тоест какво се получава? Пак монопол, само че частен. Обяснете ми, моля, каква е ползата. Аз нещо не я схващам.

Та ето ви пример за приватизация и пазарна икономика по български -- осъществена от нечие правителство (няма да казвам кое) с мисълта за тлъстата комисионна, и подкрепено от заблуденото стадо, наплашено от комунистическите вълци и облъчено със сляп стремеж да гради пазарната икономика, както на времето се градеше социализма. Сляпо, неразумно, с омраза към другите.

Бойкот на касовите бележки

Призовавам всички българи да НЕ изискват касови бележки когато пазаруват от малки магазинчета. Причината? Касовата бележка има за цел да ви гарантира, че ДДС-то върху стоката в действителност ще отиде в държавата. Ние обаче не виждаме нищо от тези пари! По-добре е тези пари да отидат при търговеца на дребно, който бездруго се задъхва под натиска на държавата и фаворизираните от нея големи вериги.

Парите от ДДС-то отиват при честни и достойни люде като Мургина. Тъй като ние нямаме никаква дума при разпределянето на дадените от нас пари, няма защо да ги даваме. Има смисъл да държим на внасянето на платения от нас ДДС ако тези средства реално се използват за наше добро -- каквато е идеята на данъците. Откажете да давате пари, които ще отидат за обогатяване на избрани хора, раздуване на бюджетния излишък и поддържане на огромната администрация, която работи единствено за собственото си оцеляване.

Подкрепете малкия бизнес -- не искайте касова бележка!

Спасява ли светлината живот?

Току-що прочетох, че отново искали да накарат шофьорите да карат целогодишно на фарове. Така и не можах да разбера как именно карането на фарове посред бял ден през лятото ще спаси човешки живот. Дори обратно -- ако караш срещу слънцето и онзи срещу теб е с включени фарове, контурите на колата му се размиват в халото на фаровете. Отделен въпрос е какъв шофьор си, ако трябва през деня да караш на фарове, че да се пазят другите от теб.

Ето някои идеи за управляващите как да намалят катастрофите без да вкарват милиони лева годишно под формата на рушвети за полицаите.

* Хубави пътища, без коловози и дупки
* Адекватна сигнализаия и настройки на светофарите в градовете (по извънградските пътища сигнализацията е добра, дори прекалена)
* Реконструкция на малоумни кръстовища, излизащи непосредствено след завоя
* Разширяване на пътищата, за да не пречат камионите на леките коли. Не е нужна цяла лента, достатъчно е да се разшири със 70 см. за да могат леките коли да изпреварват. Пример -- пътят София-Варна преди Севлиево
* Подобряване на обучението на новите шофьори

Проблемът е, че всички тези мерки изискват работа. Много по-лесно е да си киснеш в лавката на Парламента и след петата бира да кажеш "Абе, я дай да ги накараме да карат с фарове!" Какво всъщност ще бъде постигнато с подобен закон?

* Симулира се загриженост за живота на избирателите преди избори
* Отчита се парламентарна дейност
* Пътните полицаи, които бездруго са любими на народа, ще имат още едно приходно перо в бюджета си
* Хората ще трябва да се разкарват до КАТ за евентуалните официално наложени глоби. На мен на 30 януари ми написаха акт в Благоевград -- още не е дошъл
* Средният разход на гориво ще се повиши. За един автомобил е малко, около 50-70 мл. на 100, но умножен по милиони става значителен. Това ще доведе до допълнително замърсяване на въздуха и печалби за петролните фирми
* Отвличане на вниманието от истинските проблеми на транспорта

Да-а-а-а... Много е лесно да се гласуват подобни закони. Трудно е да си седнеш на затлъстелия за 4 години задник и да свършиш нещо наистина полезно. Но какво да се учудваме -- това открай време си е официалната политика на странат, независимо от това кой управлява.

Скръбна вест

Призовавам всички опечалени да дойдат на панахидата и да засвидетелствуват почитта си към тази изстрадала мозъчна клетка на Любима Йорданова, геройски устояла на всички трудности, наложени й от съдбата. Мъката ни е голяма!

Заблуди за икономичното шофиране

Нормално е икономията на гориво да е цел на всеки шофьор. По Мрежата има много съвети как да караме икономично. Същевременно има някои общоразпространени заблуди за икономичното шофиране, които ще се опитам да разсея в тази статия.

1. Карането на висока предавка пести гориво
Разходът на гориво не се определя от оборотите на двигателя, а от това, колко сте натиснали газта. Ако превключите предавката твърде рано ще трябва да натиснете педала докрай, за да можете да наберете скорост. По този начин освен че изразходвате ненужно гориво, нанасяте страхотни поражения на двигателя. Комбинацията от отворен докрай дросел и ниски обороти изважда двигателя от нормалния му работен режим, нарушава смазването и предизвиква отделянето на нагар по вътрешната страна на цилиндрите. Трябва винаги да се стремите да държите двигателя в работните му ообороти -- 1500-2500 за бензинови двигатели, 1000-2000 за леки дизели и 700-1300 за тежки дизели. Тясната граница на ефективност на големите дизели е една от причините камионите да имат по 16 предавки.

2. Високата скорост означава висок разход на гориво
Донякъде е така. Не забравяйте обаче, че при твърде ниска скорост разходът ще нарастне с около 20-30%. Както с оборотите на двигателя, всеки автомобил има определена скорост, при която разходът му е оптимален. При тази скорост двигателят работи единствено за преодоляване на въздушното съпротивление и триенето между гумите и пътя. Номерът е да използвате инерцията колкото може по-добре. Това става например като се засилвате преди изкачване. Оптималната скорост на автомобила е тази, с която се движи по равен път на най-високата предавка с обороти по средата на ефективния обхват.

3. Изключването на предавката при спускане пести гориво
Пълна глупост, заради която много хора са пострадали. Първо, спускането с изключена предавка е опасно. Използвайки спирачките при дълго спускане ги прегрявате до степен, при която накладките се покриват с подобен на стъкло слой и губят ефективност. Ако сте с барабанни спирачки, барабаните се разширяват и това допълнително намалява спирачния ефект. Като капак на всичко спирачната течност се изпарява в маркучите. Както казахме, разходът зависи не от оборотите, а от това колко е натиснат педала на газта. Освен това всички съвременни автомобили имат т.нар. "система за принуден празен ход", т.е. спускайки с включена предавка, достъпът на гориво се спира. По този начин не хабите дори малкото гориво, необходимо за поддържане на празен ход. Същото важи за намалянето на скоростта чрез превключване на по-ниска предавка. Освен че пестите гориво, намаляването на скоростта е по-приятно и неусетно за пътниците ви.

4. Добре е да изключваме двигателя на светофар
Застанете зад автомобил, който пуска двигателя си. Виждате ли облака, който излиза от ауспуха? Това са отровни облаци от неизгоряло гориво, достатъчно да поддържа празен ход за три минути. Ако престоят ви е над този период -- изключвайте. В противен случай освен че товарите двигателя, изхвърляте ценното гориво неизползвано.

Синтезирани накратко, правилата за икономично шофиране са:
* Дръжте постоянна скорост. В градски условия се стремете да намалявате преди светофара, а не да се засилите и да набиете спирачка зад последната кола. Пътуващите с вас ще са ви благодарни. Запомнете, че добър шофьор не е този, който кара бързо, а този, който не спира.
* Поддържайте двигателя в работни обороти качвайте предавката щом оборотите надвишат малко горната граница и я сваляйте щом усетите, че двигателят се "влачи" (натискате газта, а обороти не се качват).
* Не спирайте двигателя за кратки периоди.
* При висока скорост не отваряйте много прозорците. Това драстично увеличава въздушното съпротивление.
* Спирайте с двигателя, не със спирачките. Добрият шофьор натиска спирачката само когато иска да спре напълно.
* Не карайте излишно бавно.
* Избягвайте рязко натискане на газта.
* Не включвайте климатика, ако няма нужда от него.
* Следете задвижващите колела да са с хубави гуми. Изтритите грайфери довеждат до приплъзване, което си е изгубена мощност.

Защо комунистите ни управляват?

Постоянно търпя критики за отрицателното си отношение към анти-комунистическия бяс, обхванал страната. Въпреки това не мога да се примиря пред силно емоционалното и напълно лишено от здрав разум поведение на мнозинството от хората. Тези хора, които призовават за изличаване на комунизма с най-крути мерки (както навремето пролетариата чрез павета и барикади е искал да наложи своята диктатура), всъщност са виновни за факта, че комунистите все още ни управляват. Смяната на една система се извършва с разум и знания, не с дива балканска жажда за рушене. Още в самото начало на прехода тези кръвожадни настроения заложиха здравите основи, върху които днешните комунисти стоят непоклатимо, а именно -- финансовите.

Предполагам всички си спомнят прословутия указ №56 от януари 1989. Целта на указа беше да се превърнат държавните предприятия в акционерни дружества -- капитализъм, но по комунистически. По комунистически, защото според въпросния указ единствено служители в предприятието могат да бъдат акционери. Навярно БКП е предчувствала близкия си край и е прокарала този указ за да се подготви за днешната ситуация. Едва ли е нужно да уточняваме, че хората, които са знаели за неизбежната смърт на Партията, са били приближени на същата тази партия. Още по-ненужно е да казвам, че всяко тяхно уж извършено в името на народа действие, в действителност е било извършено в името на Партията.

Непосредствено след 10.11.1989 настъпи всеобща експлозия на анти-комунистически настроения. Всеки, чиито дядо е бил ударен от милиционер при пиянско сбиване, започна да се пише репресиран и върл анти-комунист. И тук се почва приказката по български. Благодарение на тези настроения, силно напомнящи сегашните, започна безогледно въвеждане на пазарна икономика. Пазарна икономика по български -- без преходен период, без поетапно заменяне на старите разпоредби и институции. Като изоглавени хората се спуснаха да правят бизнес, неизменно свързан с внос и търговия. Междувременно комунистите бяха изкарали по-голямата част от свободните парични средства зад граница, убедени, че общата омраза към тях няма да остави място за трезв анализ и проследяване на заграбеното. Бяха прави! След това ги върнаха, вече като собствени. И тъй като вносът и търговията са най-лесният бизнес, за това сега разчитаме изцяло на чужди производства.

В развилнялата се "пазарна икономика" -- отново по български -- се родиха феномени на демокрацията като СИК и ВИС -- финансирани все от вече частните каси на комунистите. Настръхналите срещу червените другари българи величаеха пазарната икономика като спасителка. И по законите на пазарната икономика комунистите, като най-богати, се оказаха отново управляващи. Ядец!

Ако хората бяха проявили малко разум, целият този преход щеше да се извърши постепенно, след като отмине еуфорията. Знаете ли, че египтяните са взимали решенията по два пъти? Веднъж по време на пира, след това -- на трезва глава за да отсеят добрите идеи от пиянските глупости. Тези върли анти-комунисти пристъпиха директно към реализиране на пиянските си решения. Същите тези люде сега квичат срещу продължаващото управление на комунистите. Хак да ви е! Запомнете, че икономика се гради с много ум и малко емоции. Не като вас!

Откриване на предизборна кампания 2009 на Синята коалиция

Тъй като има много въпроси около Синята коалиция, на които искам да си отговоря, вчера реших да присъствам лично на откриването на предизборната кампания. С влизането си в НДК първата ми работа бе да потърся тоалетна. Нещо се обърках по коридорите и се получи така, че вместо тоалетна намерих Костов, влизащ през задния вход -- без съмнение за да избегне хората. Воден от чисто любопитство, отидох при него и му се представих. От краткото ни общуване останах с много добро впечатление от него. Човекът веднага протегна ръка щом се представих и се съгласи да го снимам с мобилния си телефон. За съжаление осветлението не беше добро, но фактът си е факт.

С влизането в зала 1 на НДК ми направи впечатление възрастта на посетителите -- над 70% бяха на възраст между 55 и 75 години. Млади хора почти нямаше. Програмата започна на време с изпълнение на Графа и Акага. За да приключа с артистичната част ще кажа, че останах много разочарован от Белослава. Първо, за една бройка беше да падне след като се препъна на тока си. Второ, не мисля че песен за перхидролени красавици, които "в главата си имат ако" бе подходяща за събралата се аудитория. Освен това водещият Димитър Павлов постоянно подканваше хората към аплодисменти, за да не му нарушават сценария. Имаше и технически гаф с видеопредставянето на Стефан Тафров -- нямаше звук, което Павлов реши да компенсира призовавайки публиката към аплодисменти. Лично мое впечатление е, но господин Тафров има всички данни да стане втори Ф.Д., съдейки по поведението и начина му на изразяване.

От лидерите на сините пръв говори Мартин Димитров. На Костов му бе видимо неприятно да седи до него и да си чака реда. Напълно разбираемо, тъй като залата бе огласена от неподправена буря от аплодисменти щом той взе думата. Речта на Иван Костов ми хареса повече -- за разлика от тази на Мартин Димитров не бе изпълнена с фалшив ентусиазъм. Можете да чуете пълната реч на Иван Костов чрез плеъра, или да я свалите от тук

Go to folder - FileFactory.com

За съжаление не можах да получа отговор на въпросите си. Мотото на цялото мероприятие бе "да прогоним комунистите" и "европейските ценности" -- понятие, което всеки тълкува както му изгажда. Нямаше и намек за конкретна предизборна платформа. Единствената конкретна информация , която получих, бе от член на СДС-Плевен. Заговорихме се на по цигара пред НДК, и когато му казах, че по-скоро бих гласувал за ДСБ, в случай че се явят самостоятелно, човекът отвърна: "Няма как -- трябва да се коалираме. ДСБ има 100000 гласа, СДС -- 140000... Просто не можем да направим нищо по отделно. А комунистите трябва да се изгонят!" На въпроса ми дали не намира, че подобна негатина кампания отблъсква здравомислещите хора, той отговори, че на много членове на СДС не им харесвало подобно нещо, но на това реагирали хората.

Като цяло откриването на предизборна кампания 2009 на синята коалиция премина под мотото

МНОГО ПРИКАЗКИ, МАЛКО ПОЛИТИКА

Да се срещнем в нета

С все по-достъпния интернет и сексуалната вакханлия, заливаща ни от всякъде, започват да набират скорост сайтовете за запознанства. На практика няма човек, редовно ползващ Интернет, който да няма регистрация в един или повече от тях -- в това число включвам и себе си. Много е изписано и изговорено за опасностите от подобни сайтове -- че не знаеш дали човекът срещу теб е този, за който се представя, че там дебнат педофили (какво правят деца под 14 години на подобно място е отделен въпрос), че не знаеш каква цел преследва събеседникът ти и т.н. Има обаче една подробност, за която не се говори. На практика е много по-трудно да "свалиш" някоя жена чрез такъв сайт. Говоря за жените, защото ние мъжете сме лесни.

Единственото предимство на подобен сайт е, че регистриралите се там очевидно търсят партньор. При по-задълбочен размисъл ще видим, че и това не е Бог знае какво предимство, защото никоя нормална жена не се надява да не срещне някой забавен и приятен мъж в истинския живот. Освен това комуникацията чрез тези сайтове е в услуга на мъжете, притесняващи се от реален контакт. Както казах обаче, тези предимства се неутрализират от множеството проблеми, затрудняващи постигането на заветната цел. Ето някои от тях.

1. Липсата на емоционална обратна връзка
Много по-лесно е да общуваш с човек, чиито реакции можеш да наблюдаваш. Това ти дава възможност да се нагодиш към неговата/нейната емоционална енергия за момента. Това е един от ключовете за успешно общуване, дори когато целта ви не е свалка. Наблюдавайки поведението на другия е много по-лесно да се създаде емоционална връзка, отколкото чрез думи.

2. Ограничените изразни средства
Ключът към привличането на вниманието на една жена е в това да бъдеш по-различен от другите. Когато средствата ви за общуване са ограничени единствено до писане е много трудно да бъдеш оригинален в началната фаза. Единствените ви следи са снимката и профила на момичето. Бъдете сигурен, че има още поне сто души, които й пишат, че е много сладка. В същото време липсата на визуален контакт превръща всяка оригинална първоначална фраза в бръщолевене на психично неуравновесен човек. Освен това при реално общуване момичето все пак ще поведе някакъв разговор. При запознанство чрез сайт просто няма да ви отговори, прекъсвайки всяка възможност да й покажете че си заслужава да общува с вас.

3. Разликата във времето
Когато общувате чрез съобщения, момичето чете написаното от вас доста след като сте го изпратил. От последното й съобщение до вас емоционалното й състояние се е променило, и на практика вашето съобщение не отговаря на настроението, в което го чете. Във всички случаи това накърнява тъй важната емоционална връзка между двамата.

4. Липсата на физически контакт
Физическият контакт е извънредно важен в създаването на привличане. Не говорим за опипване, разбира се. Става въпрос -- например -- за леко докосане по ръката, за да привлечете вниманието й към нещо. Важното е тя да приеме вашето докосване като нещо нормално и приятно. Общувайки чрез Интернет се лишавате от най-ефективния път за създаване на привличане

5. Ставате приятели
Случвало ли ви се е подобно нещо? Прекарвате си приятно с някоя жена, приказвате си, смеете се, в продължение на два месеца сте първи дружки, и в един ммент решавате, че е време за нещо повече. И изведнъж тя ви казва "нека си бъдем приятели". Истината е, че емоционалното привличане трябва да се развива паралелно с физическото. Приеме ли ви жената като приятел, губите всякакъв шанс за секс. Продължителното общуване без физически контакт води именно до това. Когато се срещнете наживо ще трябва тепърва да създавате физическо привличане, при това при много по-трудни условия. Много е важно да й покажете още от самото начало, че я харесвате като жена, а не само като приятел. Когато сте я виждал единствено на снимка (която дори не се знае дали е нейна) нямате основа за подобно твърдение. Ако й напишете, че искате да правите секс с нея само въз основа на снимката, ще изглеждате като загорял пубертет.

Разбира се, ако сте срамежлив и се притеснявате да общувате с жени, подобни сайтове са чудесен начин да се отпуснете и да видите какво се харесва и какво не, удобно закриляни от анонимността, предлагана от Интернет. Но най-често е по-лесно да заговорите първата сладурана в автобуса, отколкото да си губите времето с подобни сайтове.

Микс от любими песни

Двучасов микс от любимите ми клубни песни. Mixed by DJ LaSombra :)

Go to folder - FileFactory.com

Ангел Пачев vs. Любима Йорданова. FIGHT!

Потребителите на СВЕЖО знаят за кръстоносния поход на Любима Йорданова срещу лицето Ангел Тачев Пачев. Ясно е, че женицата е преживяла някакъв шок, който сериозно е повлиял на психическото й здраве. Какво точно се е случило, навярно никога не ще узнаем. Реших обаче да проверя кой точно е Ангел Тачев Пачев. Успях да попадна на следната информация:

Ст..н.с. д-р Ангел Пачев завършва специалност английска филология в СУ "СВ. Климент Охридски". През 1982 г. защитава докторска дисертация в Института по езикознание на Руската академия на науките в Москва. От 1983 г. работи като научен сътрудник в Секцията за общо и приложно езикознание на Института за български език, БАН. През 1989-1992 г. е лектор по български език и култура в Лондонския университет и Оксфордския университет. Чете лекции по общо езикознание, социолингвистика, етнография на комуникацията, стилистика на ангаийския език, анализ на дискурса, семиотика и др. в НБУ и СУ. Д-р Ангел Пачев е ръководител на Секцията за общо и приложно езикознание в Института за български език. Под неговото ръководство се разработва колективния многоетапен изследователски проект "Националният език в европейските общности". Автор е на повече от 45 научни трудове и публикации в наши и чужди издателства, в това число и на "Малка енциклопедия по социолингвистика", Евразия-Абагар 1993 г.

Очевидно заразена от анти-комунистическия вирус, поразил не един човек в страната, Любима Йорданова се е подразнила от специализацията на Пачев в Москва. Искам в скоби да вметна, че Ангел Грънчаров има всички данни в процеса на развитието си да се превърне в Любима Йорданова. За самата Любима намерих следното:

Любима Йорданова е езиковед. Завършила е Софийския университет, специалности български и немски език. Хабилитацията й е от 1998 г. Специализирала е в Хайделбергския университет /1994/, Института за немски език в Манхайм /1995-1996 и 1998 г./ и Европа-университет “Виадрина” във Франкфурт /2001-2003/. Трудовата й дейност е свързана с Института за български език при БАН, Софийския университет, Бургаския свободен университет, Новия български университет. Специалности: лексикология, лексикография, неология, неография, медии и междукултурна комуникация, социолингвистика, политолингвистика, евролингвистика.

От 1989-а година се занимава с изследване на българския език в сферата на политиката, включително и политическата реклама и политическия PR. Най-ярки нейни разработки от този период са монографията “Езикът на Промяната”, и книгата “От лумпена до гражданина” за Януарския мирен протест на българските граждани през 1997 г., на която е съавтор и редактор. Плод на работата й с немски колеги е поредицата “Германците и българите в диалог”.

От 2000 г. интересът й се насочва към Европейската комуникационна политика. Като евролингвист работи през последните години по “План Д за демокрация, диалог и диспут” на Европейската комисия. Публикациите й могат да се намерят в Интернет.

Любимата ни Любима обаче явно не я е грижа дали публикаиите й ще бъдат намерени, защото Гугъл връща единствено спама, нацвъкан от нея под формата на коментари към най-различни статии. Ако уважаемите потребители на СВЕЖО си мислят, че Любима вилнее единствено в този сайт, дълбоко се лъжат. Като една хрътка тя открива лието Пачев във всевъзможните му форми и въплъщения.

Публикувала е за сайта Актуално. Също така успях да попадна на нейна статия, написана в качеството й на гост-блогър. Навярно нито едно от излезлите под нейното перо творения не е било достатъчно издържано в комунистически стил, за да бъде допуснато до печат от редакторите, ръководени от невидимата ръка Пачева. Успях да попадна и на нейни снимки, на които коментира доклада на ОЛАФ. Показателен е фактът, че за да караш камион трябва да държиш тест за психологическа пригодност на всеки пет години, докато хора с явни психически отклонения могат да се занимават с политика. Е, какво да се учудваме, то най-известният ни соиолог Райчев, който за всичко има мнение, си го знаем какво цвете е...

Като потребител на СВЕЖО със затаен дъх ще следя развитието на Mortal Combat-a между тези двама титани на лингвистиката до момента на неизбежното фаталити.

Въпрос с повишена трудност: какво всъщност е "дясно"?

Както бях споменал в предишна публикация, все още не знам дали ще гласувам и за кого. Днес обаче си зададох един нов въпрос. Надявам се с вашите коментари да успея да си отговоря на него. Този толкова важен върос, който е добре всеки да си зададе е:

Какво всъщност е "дясното"?

От всичко, казано досега единственият възможен отговор е "алтернатива на гадните комунисти". Хубаво. Идеално. За какво всъщност ще се бори "дясното", ако дойде на власт? Защото прогонването на комунистите ще стане в момента, в който се обявят резултатите от изборите. А после? Какво ще правят "десните" през следващите 4 години, освен да кадят тамян и да пеят заклинания за да държат настрана комунистите, както кукерите плашат караконджолите?

Някой навярно ще каже, че "дясното" е за развиване на предприемачеството и частния бизнес. Чудничко! Тези вече сме ги виждали -- който има пари, ще направи още. Който няма и е решил да отвори квартално магазинче за хранителни стоки -- прав му път. По законите на пазарната икономика Била и Кауфланд ще го смажат за нула време. В бездруго липсващата ясна платформа на "десните" няма нищо за стимулиране на малкия бизнес, особено пък започването на такъв.

Бягайки от всичко, намирисващо на сяра, тоест на комунизъм, какво ще направят "десните" с пенсионерите, социално-слабите, инвалидите и хронично болните? Възнамеряват ли да въведат някаква извратена комбинация между пазарна икономика и естествен подбор -- който не може да прави пари да мре? И продължавайки тази си линия на поведение, възнамеряват ли като един австрийски ефрейтор да въведат прочистване на непълноценните жизнени единици? Смятат ли да направят нещо за тези хора, или подобно на Костов ще стимулират частната инициатива за сметка на пенсионерите и ще изпишат със златни букви Geschäft macht frei на входовете на бюрата за социално подпомагане и пощите, където се получават пенсиите?

Какво възнамеряват да сторят срещу безконтролното унищожаване и застрояване на защитени територии и превръщането им в "селища от затворен тип", където свещената частна собственост ще се пази с въоръжена охрана от неплатежоспособните туристи?

Какво смятат да направят със издъхващата ни образователна система, загубилите всяка мотивация учители и моралния разпад на децата? Изобщо възнамеряват ли да отделят пари за наука, или ще отделят средства единствено за подходящи фирми, които да внедряват чужди разработки?

Смятат ли да прекратят експериментите със здравеопазването?

Мога да продължавам безкрай. Ясно е, че докато комунистите искат всичко да е общо (разбирай тяхно), "десните" величаят частната собственост и бизнеса. Но до момента не съм чул някакъв намек за евентуалния им политически курс след изборите. Единственото, което чета, включително и в блога на Мартин Димитров е "Да се ядосаме, да се обединим, да изгоним комунистите".

Затова моля да ми обясните като на прост човек: какво точно е "дясното" освен плашило за комунисти?

Виртуално насилие

Гордея се, че бях един от първите потребители на Интернет в България. Още от времето, когато с нетърпение чакахме излизането на поредното издание на BBS списъка, разправиите с БТК, Интернет картите и IRC. Хубави дни бяха. За съжаление свършиха с все по-достъпния Интернет. Навремето си беше истинско умение да се свържеш -- то бяха АТ команди за модема (защото БТК не поддържаше нормални връзки), скриптове, ръчно конфигуриране на РРР... Сега вече е лесно -- вкарваш кабела и готово. За съжаление това направи Интернет достъпен за какви ли не простаци и комплексари, запълващи информационното пространство с глупостите си.

Масовата достъпност роди и един нов феномен -- виртуалното насилие. То е различно от спаменето и тролизма. Докато спамът и троловете имат за цел да дразнят потребителите като цяло, то виртуалното насилие е насочено към конкретен потребител ан дадена услуга. Най-често се появява по форуми и блогове. Последният пример, на който съм бил свидетел е в коментарите тук.

Като цяло, виртуалният насилник има мисленето на училищен побойник и е също като него комплексиран и изгарящ от желание да покаже собственото си превъзходство. Той избира някой потребител, който не му е симпатичен и също като училищният побойник започва да го обижда. Обидите не са придружени от разумни обяснения. Просто не ме кефиш и толкоз. Нямат нищо общо с вижданията и мнението на жертвата; единствената им цел е да я дразнят и унижават. Също като училищните побойници, виртуалният насилник си има групичка от привърженици, които вика да гледат сеир когато жертвата се хване. Колкото по-засегната е жертвата, толкова по-голямо удоволствие получава насилникът.

Най-често виртуалните насилници са били жертва на същите тези училищни побойници като малки. Сега, когато вече са пораснали, анонимността на Интернет и невъзможността на жертвата да отвърне с физически действия им дават силата да компенсират униженията, изживени в детството, причинявайки ги на други.

Не рядко виртуалните насилници парадират с образование, изтъквайки го като единствен довод за правотата си. На мен например са ми казвали, че трябва да си карам камиона и да не обсъждам функционалността на браузерите, защото не съм завършил "вишо" за програмист. Често срещан подход е насилникът да обвини жертвата си в нещо, несвързано с обсъжданата тема, и да изпитва почти садистичен екстаз, когато последната започне да се защитава.

Виртуалното насилие като цяло е израз на слабост и неувереност. Разбира се, всеки има право да не е съгласен с някого. Това несъгласие обаче трябва да се изрази конкретно и по същество. Изразяването на несъгласието чрез свръхреакция и лични обиди е характерно за виртуалния насилник. Принципно, прибягването до лични обиди в един спор винаги показва интелектуална слабост.

Най-лесното е да не обръщаме внимание на виртуалните насилници. За съжаление, те вгорчават приятното усещане от работата с Интернет. Дори да не сме пряко пострадали, подобни спорове задължително оставят един леко горчив вкус и усещането, че не сме прочели поредната статия в блог или форум, а че току-що сме излезли от кварталната кръчма. Виртуалното насилие вече се е превърнало в незабележима част от ежедневието, както поредното убийство или кражба. Тъжно и жалко е, че Интернет от място за изява на всеки желаещ се е превърнал в място, където всеки простак с комплекс за малоценност може да излива отровата върху незаслужили и неподозиращи хора, често многократно превъзхождащи ги в интелектуално отношение.

Странни случки

Японецът Шизо Канакури изчезнал от маратона по време на олимпиадата от 1912 в Швеция. Водел се изчезнал в досиетата на шведската полиция в продължение на 50 години, докато журналист не го открил да си живее спокойно в Япония. Канакури бил уморен от жегата и се отбил на частно градинско парти за да изпие чаша лимонада. След това си събрал багажа и се върнал в Япония, прекалено засрамен за да каже, че се е отказал. През 1966 шведското правителство му предложило да довърши състезанието. Така Шизо финиширал с време 54 години, 8 месеца, 6 дена, 8 часа, 32 минути, 20,3 секунди -- рекорд, който едва ли ще бъде подобрен скоро.

През 2008 в Бургас мъж получава обаждане по класическата схема "синът ви сгази дете". Пишман измамникът е заловен за по-малко от 24 часа. "Нещастният" човечец попаднал на оперативния работник, работещ по други измами, извършени от него. И това ако не е късмет!

В края на 2008 Скопие трепери пред наследника на Джак Изкормвача -- серийният обарвач. Множество жени пропищели от млад мъж, който върлувал пред бившето кино "Култура" в Скопие. Текстът във вестник "Македония" гласи:

Изминатите две недели голем број припаднички на понежниот пол се пожалија дека релативно млад маж со костенлива кратко истрижена коса, ги фаќа за градите или за задникот, ги стиска до болка и бега со голема брзина. Оние што го сретнале, велат дека често е облечен во бел дрес, се движи многу брзо и прави големи чекори.

Двама англичани са изобретили GPS устройство, носено на ръката. Целта му е да помага на притежателя си да намери най-близката кръчма в Лондон, както и да намери обратния път до дома си след престоя в кръчмата.

Ръководител на смяна в дирекцията за социални грижи в окръг Онондага, щат Ню Йорк е отстранен от работа за това, че в продължение на 30 години многократно мастурбирал в чашите с кафе на шест свои колежки. На жертвите е извършен медицински преглед и им е осигурена психотерапия.

В град Монро, щат Вашингтон, мъж и жена решили да оберат заведение от веригата Старбъкс. За тяхно разочарование в касата нямало почти никакви пари. Тогава те със заплахи принудили персонала да приготвя напитки, докато обслужвали клиентите за да изкарат все пак някакви пари. След това избягали. Старбъкс предлагат 1000 долара награда за информация за нападателите.

През 18-ти и 19-ти век наказанието за опит за самоубийство във Великобритания е било 10 лири глоба.

През 1871 Клемент Валъндигам, известен адвокат в САЩ, конгресмен и основен противник на Ейбрахам Линкълн, умира по време на съдебно дело. Защитната теза в полза на клиента му била, че след кръчмарска кавга жертвата се простреляла сама, опитвайки се да извади револвера си. За да демонстрира как точно е станало това, Валъндигам използвал иззетия като веществено доказателство револвер. Воден от заблудата, че револверът е празен, той провел демонстрацията и се застрелял. Клиентът му бил оправдан по всички обвинения.

Забраненото познание

Преглеждайки блога на Балтазар Иванович попаднах на интресна статия. Тъй като по начало обичам да правя тестове (веднъж си правих дори тест за интелигентност... слава Богу излезе отрицателен!), с готовност започнах да правя и този. Останах доволен от резултатите -- тестът показа, че съм социал-демократ, клонящ повече към социализма. Всъщност показа, че съм такъв, за какъвто винаги съм се смятал.

Но няма да ви занимавам с моята скромна личност. Ще ви занимавам с теста. Наистина въпросите са много интересни и ме закараха да се замисля. Например "Смятате ли, че теорията за естествения подбор обяснява защо има бездомни хора", или "Трябва ли книгите с потенциално опасно съдържание, например как се правят бомби, трябва да бъдат забранени". Именно този въпрос ми направи впечатление.

Виждате ли, аз съм човек с принципи. Принципно не слушам чалга, колкото и да ми обясняват какъв глас имат певиците и колко са смислени текстовете. Веднъж някоя почне ли да ми квичи за безразборен секс с богати господа (проституцията не е наказуема, за разлика от склоняването и сводничеството), принципно я вписвам в съответната графа. Каквото и да изпее след това, вече е чалга. Това е нещо като девствеността -- загубиш ли я, връщане няма.

Също така принципно не гледам риалити шоута. Колкото и да ми обясняват колко е интересно, самият факт, че тези помии карат две трети от България да превръща едно мършаво, лишено от какъвто и да е интелектуален заряд предаване в център на живота си, ме кара да го впиша в графата "промишлена мивка за мозъци". Отново принципно съм убеден, че единствените гънки по мозъците на хората, които следят подобни културни събития, са получени вследствие на неизбежното изсъхване и съсухряне на въпросния орган.

Отново принципно съм против забраната и контрола върху каквато и да е информация. Да, признавам, че в някои случаи е по-добре информацията да се спира. Например -- за да се избегне масова паника. Но! Винаги има "но". Свикнеш ли веднъж да контролираш информацията, просто не можеш да спреш. Веднъж успееш ли да прикриеш нещо от хората (дори с най-добър замисъл), не може да не се изкушиш да го правиш отново и отново. И все с най-добри намерения. Прикриването, подменянето или избирателното съобщаване на информация е характерно за всички подтиснически режими.

Нека се върнем на примера с бомбите. На практика всеки седмокласник има в главата си достатъчно информация за да прави бомби от подръчни материали -- белина, медицински въглен, нафта, изкуствена тор... ей такива работи. Но не всеки прави бомби, нали? Многократно е доказано, че нищо не може да се скрие. Представете си обаче положението, в което обикновените хора нямат достъп до информация как се правят бомби. И се намери един, който се докопа до нея. Трябва ли този човек да има власт над останалите?

Томас Едисон веднъж казал, че всичко е оръжие, стига да го развъртиш както трябва. Тогава как ще помогне ограничаването на информацията? На практика никак. Но усети ли веднъж човек властта да контролира знанието на другите, става опасно. Защото когато рано или късно се убеди, че не може да контролира хората чрез информацията, ще трябва да прибегне до насилие.

Разбира се, не съм изписал всичко това само за да защитя правото си да правя бомби. искам да ви накарам да се замислите за принципите. Замислете се за това, как всяко нещо, позволено с добри намерения се превръща в навик. Това важи за камерите по улиците. Важи и за неконтролируемия нагон на МВР да следи разговори и Интернет кореспонденция. Ограничаването на протестите. Всички тези неща.

Сега ще ви кажа един номер, използван от руското разузнаване през Втората световна. Да кажем, че искате да изпратите съобщението "ТРЯБВА ДА НАПУСНА СТРАНАТА". избирате си код, буквен или цифров, с дължина под дължината на съобщението (очевидно ако съобщението е по-дълго, кодът може да е по-дълъг. За пример ще взема старият си стационарен номер -- 270240. Напишете съобщението и над него уговореният код, като го допълните със случайни букви:

2 7 0 2 4 0 2 7 0 2 4 0 2 7 0 2 4 0 2 7 0 2 4 0
Т Р Я Б В А Д А Н А П У С Н А С Т Р А Н А Т А Ю

Подредете цифрите от кода по реда им и под всяка цифра напишете съответстващите им букви от горната таблица.

0 0 2 2 4 7
Я А Т Б В Р
Н У Д А П А
А Р С С Т Н
А Ю А Т А Н

Вземете така разбърканите букви и ги напишете на един ред, четейки отляво надясно и отгоре надолу, като ги разделите на стандартните петзнакови групи, използвани в разузнаването, като отново допълните със случайни букви:

ЯАТБ РНУДА ПААРС СТНАЮ АТАНР

Поздравления -- научихте лесен за употреба и непробиваем код. Прост Java скрипт може да извърши кодирането и разкодирането, докато човек, при липсата на компютър, може да го направи със същия успех, макар и малко по-бавно. Няма шифрови таблици, които биха могли да бъдат намерени. Няма сложни математически принципи. По руски просто и ефикасно.

Сега помислете -- смятате ли, че хората, които обсъждат поредния атентат са толкова глупави, че да не използват подобен номер? Значи, дори вездесъщите власти да прочетат съобщението им, няма да разберат нищо. Защо тогава да им позволявам да четат моите? Не че се крия, или върша нещо нередно. Но защо трябва да им подволя да научат с какво искам приятелката ми да се облече преди да дойде у нас? Като винаги, въпросът е принципен.

Забавление в училище или на работа -- гърмяща паста

Гледали ли сте "Брейниак"? Шоуто, което прави с науката това, което Кен прави с Барби. Ако сте попадали на това предаване, навярно ви е правила впечатление гърмящата паста на Питър Лоугън. В предаването се казва, че тя се приготвя от йод и още една "тайна" съставка. Ако някога сте искали да направите номер на някого, ето ви рецептата. Като малки го правехме в кръжока по химия за най-голям ужас на всички учители.

Какво ще ви трябва? Стъклен съд, йод на кристали, амонячна вода. Йод на кристали може да намерите от всяка аптека, приготвяща лекарства (т.нар. екстемпорални форми). За амонячна вода става и амонякът, продаван в аптеките, макар че е прекалено разреден. Все пак има начин да го сгъстите, но ще ви трябва допълнително оборудване.

Как се прави гърмящата паста? Просто и лесно. Счукайте кристалите йод и ги поставете в стъкления съд. Залейте с амонячната вода. Няма нищо лошо в това да сипете малко повече -- това няма да влоши сместа, докато ако сложите по-малко ще изгубите част от йода. Като мярка на око, постарайте се амонячната вода да е малко над слоя с йодните кристали. Бъркайте докато йодните кристали се превърнат в бледожълта слуз. Оставете пет минути за да завърши напълно реакцията. След това направете филтър от няколко слоя домакинска хартия, поставени в обикновена пластмасова или метална фуния за преливане на течности. Прецедете, така че да остане само бледожълтата каша -- това е гърмящата паста. Докато е влажна е напълно безопасна, но изсъхнели гърми дори от докосване с перо. Добра идея е до момента на употреба да съхранявате пастата под вода. Намажете на желаното място (аз предпочитам поставяне в ключалка на жилище или лек автомобил) и се пригответе да бъдете свидетел на неофициален рекорд по висок скок.

Ако не можете да намерите по-концентрирана амонячна вода от продаваната в аптеките, вземете няколко шишенца от нея. Вземете коркова тапа и пробийте дупка по дължината й. Прекарайте дълго и тънко маркуче през дупката, така че да излезе от другата страна. Уплътнете маркучето със силикон или горещо лепило. Сипете амонячната вода в подходяща бутилка и я запушете с тапата. Поставете другия край на маркучето в стъкления съд, където сте поставили залетите с чиста вода йодни кристали. Започнете да нагрявате леко бутилката с амонячната вода (не е нужно да кипва). Мехурчетата, които ще започнат да се отделят от маркучето са амоняк, който се разтваря в водата с йода.

Приятно прекарване!

Предизборна платформа на Сянката

Реших и аз да се включа в изборите. Засега съм единствен член на партията си, но се надявам да събера и други. Дори не съм измислил и име на партията си. Колебая се между ДСБ (Движение за Сенчеста България) или БСП (България на Сянката и Приятелите му). Засега единствено съм готов с предизборната си платформа.

1. Обещавам да присвоявам не повече отколкото ми е нужно за да си купя Мерцедес М класа, БМВ 3-ка, вила на морето (за предпочитане във Варна), апартамент на бул. Витоша и къща в Бояна, плюс необходимите средства за текущи разходи. След като се уредя с гореупоменатите неща ще оставя нещо и за бюджета.

2. Обещавам да не позволявам на депутатите от партията си да присвояват повече отколкото им е нужно, както и да пресичам всякакви опити за облагодетелстване на техни роднини по съребрена линия.

3. Правителството ми ежемесечно ще публикува по Интернет отчет за състоянието на хазната и сключените договори, така че наследниците ми във властта да не се окажат в небрано лозе.

4. Ще обявя ясна, твърда цена за всеки, решил да продаде гласа си в полза на моята партия. След идването на партията на власт, ще дам точен отчет за изразходваните средства.

5. Отново по Интернет ще обявявам всяка фирма, от която аз или моите сътрудници сме получили процент за осигуряване на достъп до проекти с европейско финансиране. Гарантирам влизане на 50% от така получените приходи в хазната.

6. Няма да използвам бюджетния излишък за строене на ненужни градинки. Вместо това съответната сума ще бъде разпределена между многодетни семейства и пенсионери с пенсия под средната за страната. Това след като се приспадне сумата, необходима за построяването на огромен мой паметник от чисто злато на мястото на паметника на съветската армия.

7. Гарантирам свободата на словото. Всеки ще е свободен да изкаже мнението си. Дали аз ще слушам е отделен въпрос.

8. Присъдата по всяко от т.нар. "знакови дела" ще трябва да преминава през моето лично одобрение. След като имам паметник от чисто злато и гарантирани редовни приходи по точка (1), едва ли ще успеят да ме подкупят. Просто няма да има откъде да извадят толкова пари.

9. След първата година от управлението на моята партия ще проведа референдум. Ако повече от 51% гласуват отрицателно, ще напусна доброволно властта, преди да се стигне до масови протести.

10. Преди отстъпването ми от власт, било то преждевременно или не, ще си отпусна пенсия в размер на 25000 евро месечно, подлежаща на индексиране с процента на инфлация, за да не се бутам повече във властта и да занимавам хората със себе си.

Ако сте привлечени от така изложената платформа, можете да подадете заявление за членство. Задължително приложете документ, че четири поколения назад нямате връзки с членове на БК(с)П, че баба ви не е хранила партизаните, че не сте пътували в бившите социалистически страни, бележниците си от 1-ви до 10-ти клас, за да се установи дали сте имал оценка по-висока от 3 по руски език. Кандидатури, придружени от бележка за престой в затвор или лагер по времето на комунизма (дори за углавно престъпление) ще бъдат разглеждани с предимство.

Коалиция на черната орис

Има един проблем, който ме тревожи ден и нощ. Не ми дава да спя. Изборите наближават, а аз все още не съм решил за кого да гласувам, и дали въобще да го сторя. След като махнаха деня за размисъл и забраната за продажба на алкохол, може би ще е по-добре да си остана вкъщи със шише водка и няколко "образователни" филма, свалени от Замунда-та.

Какъв е този жизненоважен проблем, питате? Ще ви кажа, пък дано се намери добър човечец, който да ми отговори. И така... Привържениците на ДСБ, с които дискутирам задочно по Интернет, постоянно ме убеждават, че ДСБ не е СДС. Основната им теза е, че лицето Костов е образец на почтеност и обединява в себе си всички достойнства на политик и истински мъж. От друга страна наричащите себе си "десни" се разграничават от ДСБ. Чуят ли името Костово се дърпат, сякаш им е подадена жаба.

Освен това сме свидетели на възобновяването на същите номерца, които доведоха до разцепването и постепенното умиране на СДС. Ако си спомняте, навремето по същия начин се играеше с обвинения за фалшифициране на подписи върху учредителния протокол, неправомерна съдебна регистрация и прочее подли ударчета. Та тези два факта не ми дават
мира. Множество въпроси играят на прескочи-кобила в черепа ми (порядъмно празен, за да има място за такива физически упражнения), но двата най-важни са:

1. Щом привържениците на СДС и ДСБ не се понасят, защо се коалират? Ако всяка от двете партии се чувства толкова силна и праведна, защо не се явят сами на изборите? Обединението между две партии, които видимо получават анафилаксия от самата близост на противника си обединение за спасяване на България от злите комунисти ли е, или обединение за влизане във властта?

2. Щом "дясното" пространство (кавичките не са случайни) не може да се обедини преди изборите, каква е гаранцията, че след изборите ще може да управлява ако не правилно, то поне последователно? Как можете вие, уважаеми "десни" да ми гарантирате, че ако дойдете на власт няма да се изпокарате и разкъсате като акули, озверели от мириса на кръв? Как ще ме убедите, че вашето управление няма да свърши с разграбване на кой каквото успее да откъсне от трупа на едва дишащата ни държава, разцепление и предсрочни избори?

Благодаря предварително за отговорите.

Кварталните братя

Представям ви цвета на младото поколение.

Бъдещите управници, в момента на по 14-15 години са се събрали пред входа и играят сварка. Не че по мое време не е имало такива, но поне се криеха. Сега обществото е изпаднало до такава степен в апатия, че младите гангстери и играчи дори не намират за необходимо да се поприкрият. То не че има за какво -- вече всички го приемат за нормално. А вие?

Любопитно дали са ги научили на сварка в училище? Може би в семейството? Любопитно ако едно дете има пълноценно общуване с родителите си дали ще тръгне да играе комар по улиците, или да взима наркотици? Още по-любопитно е кого ще обвинят родителите? За наркоманите обвиняват пласьорите и полицията. А за хазарта? А ако се вгледат в себе си, ще разберат, че всъщност те, самите безгрешни родители, са причината за наркоманите и пропадналите деца като тези на снимката.

На по питие в Люлин

Според вестник "За Люлин", жителите на квартала вече имат къде да се хранят и да празнуват.

Само не ми стана ясно дали краката са основна съставка в коктейлите, или единственият начин да бъде принуден човек да пие там е с ритници.

Култът към личността

Поводът за тази статия е една задочна дискусия, която проведохме с Балтазар Иванович. Не се и съмнявам, че веднага ще бъда изкаран комунист, ще се размаха досието ми на сътрудник на ДС (нищо че тогава съм гонил жабите в реката в Западния парк), може би ще излезе информация за мое незаконно дете или гей любовник. Все тая. "Нека мразят, стига да се страхуват". И тъй, темата на статията е култът към личността. Култ, който обхваща българите, при това българи, имащи претенциите да са разумни и проницателни люде.

Нека започна с един въпрос. За кого ще гласувате? За Бойко Борисов? Може би за Костов? Хванах ви! По Интернет, а и в истинския живот тези двамата се спрягат за спасители на България; единствена алтернатива на страшните комунисти, бродещи из света. Чувам доводите ви: "Бойко е властен и целенасочен", "Костов навремето спаси България". Бойко и Костов. Личности. Какво е направил ГЕРБ като партия? Къде беше ДСБ по време на управлението на Светата Троица?

Какъв е проблемът в България? Накратко -- култът към личността. В другите страни партиите се сформират около идея, от хора, споделящи еднакви възгледи. Партията си има висш съвет, който взима решенията в съответствие с тази идея. В България става друго. Щом управлението почне да върви накриво, веднага се намира една личност, набедена от народа за спасител. Политическите личинки веднага налазват въпросната личност и започват да пеят дитирамби за нейните възгледи и идеи. Така се сформира партия -- била тя ГЕРБ, ДСБ, Атака, РЗС, или друга. Плющейки с уши от възторг, народът гласува за партията, сформирана от въпросната личност и тя влиза във властта. След съвсем кратко време се оказва, че покрай въпросната личност в парламента са проникнали неблагонадеждни хора, чиято единствена цел е бързо обогатяване. Личността бива оплюта, дискредитирана и губи целия си електорат.

Примери много. Ако щете -- НДСВ. Каква партия може да бъде сформирана от бивши функционери на БКП или синове и щерки на такива? Комунистическа, естествено. Но личността на испанския лешояд заблуди хората дотолкова, че избраха покрай него и политическите нагаждачи, които се надпреварваха кой ще се подмаже по-добре. Лошо, много лошо.

Просто имайте предвид горното преди да гласувате за Бойко или Костов. Доказано е, че гласуването за партия само заради водача й не свършва добре. Никога. Факт е, че единствено БСП и ДПС имат образ на партия, а не на личност. Дори "дясното", което в момента е толкова възхвалявано, колкото навремето комунизма, се разцепи именно заради спорове коя личност да го оглави. За това изберете за коя партия ще гласувате по делата на членовете й, а не по думите на водача й. Иначе всичко заприличва на нацистка Германия.

Да спасим строителите!

Строителите официално приквичаха правителството да ги спасява. Хората, благодарение на които се стигна до срив в световната икономика, искат помощ. Живи да ги ожалим! За да разберем колко нагло е искането им, нека ви разкажа историята на финансовата криза по алегоричен начин.

Млада жена, да я наречем Мара (в случая Мара играе ролята на строителните предприемачи), отваря бар в центъра на Варна. За да привлече клиенти, тя не иска да й се плаща веднага. Това привлича освен почтени редовни клиенти и неблагонадеждни типове, които нямат пукнат лев. Мара продължава да продава на кредит, но за да може да покрие текущите си разходи й се налага да вдигне цените. Клиентите й ни най-малко не се притесняват, защото пият на кредит. Банките с радост дават кредит на Мара, без да ги тревожи факта, че като гаранция имат само подписите на група изпаднали неплатежоспособни пияници (ипотеките). Доволни от ежемесечните приходи от платежспособните клиенти на Мара, те даже започват рекламна кампания, насърчаваща пияниците да ходят в нейния бар. Един ден обаче банките си дават сметка, че отпуснатите кредити стават все по-големи, а приходите си остават същите. Отиват и си искат парите. Мара обаче няма откъде да ги вземе. Тя обявява фалит, банката влиза във владение на бара й, който на практика не носи никакви доходи, а покрай Мара фалират всичките й доставчици, таксиметровите шофьори, докарващи и откарващи пияниците, полицаите с дрегера на ъгъла и т.н. Отчаяна, Мара отива при правителството и го моли да й помогне с парите на непиещите граждани.

Още по-зле е положението в България. На практика ние нямаме никакво развито производство освен строителството. Тук се застрои всеки квадратен сантиметър, ежедневно се разрушават пътища, за да се прокара ток и вода. В София специално има най-малко хиляда траншеи, изкопани напреки на оживени пътища. Никой не може и не иска да принуди строителите да оправят пътя, затова всичко приключва с малко асфалт в траншеята, който пропада при първото преминаване на автобус или камион.

Сгради се построиха в паркове, национални резервати, по плажната ивица, на най-безумни места, където създават максимално затруднение. Няма закон, който да попречи на строителите да затворят някоя улица, за да заформят поредната строителна площадка. И всичко минава с една табела "извинете за неудобството". И то не винаги.

Не мисля че е правилно правителството да подпомага един сектор, който с алчността си и безотговорността си е довел до кризата. Защо да им помагаме? Че да разкопаят и каквото е оцеляло?

Хубавото обаче е че балонът се спука. Нереално високите цени на имотите спадат до реалната си стойност. Не е нормално апартамент в квартал на София да струва колкото в центъра на Париж. Още по-хубавото е, че след като банките затегнаха кредитите поне това лято няма да трябва да слушам по цял ден бодрия рев на къртачите в блока.

Тъй като покрай кризата и аз съм без работа в момента, дори съм измислил бизнес-план. Хем аз ще спечеля, хем ще помогна на строителния сектор. Ще наема моторница и ще предлагам евтино пътуване навътре в морето на всеки строителен предприемач, решил да се удави. Дали ще ми отпуснат кредит?

Свински грип

"Свински грип" се нарича грип, който заразява прасетата и има в себе си ДНК сегменти, позволяващи му да се пренася на хората. Понастоящем такива са подтиповете на грипните вируси тип А и С. Няма данни грипен вирус тип В да се се отразява на прасетата. А/H1N1 силно прилича на вируса на испанския грип, причинил над 50`000`000 смъртни случаи в периода 1918-1919 при 500`000`000 заразени. Като цяло свинският грип рядко се предава на хората. Постоянно има инцидентни случаи, главно сред работещи с прасета, но най-често не се стига до масово разпространение.

Епидемия от 1976
На 5 януари 1976, непосредствено след края на новогодишните празници, във Форт Дикс, САЩ, се наблюдава внезапно избухване на грипни оплаквания сред войниците в лагера за начално обучение. На 23 януари Министерство на отбраната алармира здравните власти за избухналата епидемия, след като получава данни за друга разновидност на свинския грип -- A/H3N2 у цивилни. На 5 февруари първият показал симптоми войник умира. На 10 февруари вирусологичните проби от починалия войник показват, че грипът, върлуващ в казармата е напълно нов вид. По настояване на здравните власти и фармацефтичните компании, президентът Джералд Форд издава указ всеки жител на САЩ да бъде имунизиран. Поради множество проблеми, свързани главно с общественото мнение, кампанията по имунизация, струваща общо 137 милиона долара, се забавя. Около 24% от населението са имунизирани преди епидемията да отшуми сама.

Единствената жертва на свинския грип е починалият във Форт Дикс войник. По време на имунизацията обаче, 500 души умират вследствие на синдрома на Жулиен-Бар (автоимунно заболяване на ЦНС, изразяващо се в прогесивна парализа), а 26 намират смъртта си вследствие на белодробна недостатъчност, причинена от свръхреакция на имунната система към ваксината. Показателен е фактът, че при един починал от вируса, 526 са умрели от опитите да бъдат предпазени от него.

Случаят от 1988
През 1988 32 годишна жена на име Барбара Ан Уинърс (по ирония на съдбата фамилията й означава "наденичка" на английски) от Бърлингтън, от Усконсин се заразява от свински грип след работа в семейната ферма. Барбара е бременна в осмия месец. Тя заразява стотици други, главно от здравните служби в Уисконсин, където се лекува. Докторите успяват да предизвикат раждането на здраво момиченце. На осмия ден от боледуването си, Барбара умира. Отново тя е единствената жертва на свинския грип, въпреки множеството заразени. Научил урока си от 1976, американският Център за контрол на заболяванията не се впуска в прибързана имунизационна кампания. През 2005, отново в Уисконсин, е регистриран друг случай на свински грип у тийнейджър. Момчето не заразило никого и се възстановило напълно.

Епидемия от 2009
Все още не е ясен произходът на епидемията и опасността от нея. Знае се, че вирусът е тръгнал от Мексико и южните щати на САЩ, след което -- благодарение на бързите връзки между континентите -- се е пренесъл във Великобритания, Испания, Нова Зеландия и Израел. Обезпокоително е наличието на елементи от вируса на птичия грип, което може да говори за човешка намеса. Изследванията са показали, че новият вирус на свински грип се състои от четири вида ДНК -- един, поразяващ хората, един птичи и два свински.

Не е лошо да помним, че в предишните регистрирани случаи на епидемия жертвите са били минимални и опитите да бъде предпазено населението са нанесли по-големи поражения от самия грип. До момента спазването на елементарни хигиенни правила се е доказало като по-добро средство за превенция от масовата имунизация.

Синята секта

Чели ли сте трилогията за прогресорите и странниците от братя Стругацки? Странниците са свръхсъщества, най-вероятно от извънземен произход. Никой не знае кои са, никой не ги е виждал. Не знаят дали въобще съществуват. Има обаче специален отдел към правителството, наречен Комкон-2 (Комитет за контрол), натоварен със задачата да неутрализира евентуални действия на странниците. Та сътрудниците на Комкон-2 ги обвиняват, че навсякъде им се привиждат странници. Както казва жената на Тойво Глумов, един от най-добрите сътрудници на въпросния комитет "Ето, нашият квас прокисна. Значи са виновни странниците!"

Напомня ли ви за нещо познато? Прочетете ето тази статия, да речем. Ами да, комунистите ще да са виновни за това, че Варна е много по-хубав град от Пловдив. Ето още някои неща, дело на комунистите:
1. Птичият и свинският грип, вирусът Ебола , СПИН, хепатит С, настинката, дребната шарка и вагиналните инфекции.
2. Озоновата дупка.
3. Градушките, наводненията и лошата реколта.
4. Земетресенията. Цунамитата в Азия са предизвикани от комунистите, за да се унищожат всички страни, пряко конкуриращи комунистически Китай.
5. Слънчевите затъмнения. Те са пряк резултат от периодичната нужда на комунистите да скрият заграбеното, докато всички гледат в друга посока.

Ако съм пропуснал нещо в списъка, за него са виновни уличните кучета.

Не отричам всичко натворено от комунистите. Но ми се струва неразумно и глупаво във всичко да се намесват червените другари. Каквото и да четете или слушате, винаги ще се намери някой, който да изкара комунистите виновни. Това е една от причините да не се определям твърдо като привърженик на десните. Повечето от техните "привърженици" са не по-малко вманиачени от комунистите. Тези индивиди придават на десните сили образа на секта. Както свидетелите на Йехова навсякъде виждат Дявола, така и тези люде във всичко виждат Ръката комунстическа. Както сектантите занимават всеки с деянията на нечестивия, така и тези псевдо-десни са готови да хванат първия нещастен минувач за илика и да заизливат параноично-шизофренните си прозрения в беззащитните му уши.

Разбира се, има разумни хора, които са готови да защитят възгледите си с доводи, готови са да изслушат позицията на опонента и да проведат смислен разговор, от който и двете страни си тръгват обогатени. Точно за тези хора би било по-добре да се дистанцират от маниаците. Много важно е как ще бъде представено една идея. Ако помислим, ще открием разумни елементи в каузата на "Атака", да речем. Но само като видим поведението на хората, които я защитават, се отвращаваме и преставаме да слушаме.

Призовавам истинските, разумни последователи на дясното да се замислят за следното: Постоянно говорим за бабите и дядовците, които гласуват за БСП по инерция, защото "така трябва". Каква е разликата между тези баби и дядовци и хората, които гласуват за сините "за да пропъдят комунистите"? Докато пиша последното изречение пак започвам да усещам миризма на тамян и да чувам песнопения, призоваващи към ритуално самоубийство. Замислете се за вредата, която тези люде нанасят на иначе прекрасната дясна идея!

Никой разумен човек не би се нарекъл привърженик на идея, граничеща с фанатична параноя. За наше нещастие разумните хора останаха много малко. Преобладават тези, които сляпо следват стадото, заставащи зад най-популярната за момента идея, тъй като не са способни да оформят собствени виждания. Уважаеми истински привърженици на дясната идея, дистанцирайте се от тези сектанти и ще ме спечелите на ваша страна!