Гледате ли телевизия?

Гледате ли телевизия? Аз -- не. Препоръчвам и на вас да не го правите. Напоследък все по-рядко ми се случва да хвана някоя фраза по случайност, и все по-често оставам втрещен от простотията, заливаща телевизиите. В началото на годината, поради липса на компютър ми се наложи да започвам деня си със "Здравей България". Майко мила! убеден съм, че с помощта на комшийката ми и уеб-камерката, която така си стои и неизползвана, можем да направим сто пъти по-добро предаване. Не знам колко трябва да изпадне един сутрешен блок, за да запълва времето си с клипчета от Интернет и Мондьо. Ще ми се да видя сутрешен блок като тези във "Футурама".

Но нека подходим сериозно. За никого не е тайна, че телевизията е комерсиална. Отдавна "дяволската кутия" не е източник на новини и единствена връзка със света. Или поне не е източник на истински новини. До каква степен телевизията вреди на вашето здраве може да покаже един елементарен анализ на програмата.

1. Сутрешни блокове, където или се канят само подходящи гости, или водещите се чувстват длъжни да се държат като маймуни, защото програмата им е постна като спаначена чорба в социална кухня.

2. Женско предаване или сапунка.

3. Обедни новини, които никой не гледа, затова и не казват нищо особено.

4. Още една сапунка

5. Дискусионно шоу, където отново или гостите са подходящо подбрани (а неподходящите -- дресирани, че да не кажат нещо обезпокояващо), или както гостите, така и зрителите изливат глупостите си, които никой техен познат не ще да слуша.

6. След като мозъчните гънки на зрителя са изгладени до огледален блясък -- новини. Манипулирани, с тенденциозно тълкуване.

7. За да се утрепят евентуални наченки на замисляне у зрителите -- риалити шоу.

Всичко това е гарнирано с реклами, използващи първичните ни инстинкти (секс), които също предпазват зрителя от прекалено мозъчно усилие. Така де, логическата връзка е проста -- ако пиеш мастика, ще гледаш цици.

Телевизията въобще не може да ми даде това, което предлага Интернет като средство за информация. Преди всичко, новините по телевизията са нагласени. Не че не са истина, но посредством начина на представяне, коментарите на водещите и подредбата им у зрителя се насажда определено отношение към новината. Освен това телевизията не предлага интелектуален стимул. Достатъчно е да гледаш, и информацията влиза в главата ти като у дома си. Колкото по-малко мислиш, толкова по-пълна е насладата от изживяването.

Нямаш възможност да споделиш мнението си с други зрители. Имаш място в ефира единствено ако си психо, който иска да попсува на всеослушание. И накрая идват любимите ми риалити шоута. Абе, хора! Забавно ви е, интересно ви е, гледат ви се чалгури, хубаво! Ама защо само тези проклети риалитита се обсъждат? То направо политически въпрос стават. По улиците, по вестници и списания, по Интернет форуми -- риалити та риалити. Най-важното е дали радостта на всички педофили ще остане да пее. Айде холан!

Не разбирате ли, че с тези риалитита се опитват да ви затъпят? Искат да ви превърнат в стадо еднородни овце, лесни за командване, с предсказуеми вкусове, съответно -- на които е лесно да се продаде нещо. Ако щете вярвайте, като чуя някой вдъхновено да обсъжда риалити ми идва да го удуша! Как да се обясни на хората, че посредством гледането на телевизията мозъците постепенно се спаружват до размерите на стафида. При това стафида не от най-едрите.

За мен телевизията е отмрял начин за информиране. Предпочитам да прочета няколко мнения, подробности от различни източници, и едва тогава да формирам собствено мнение. Благодарско, ама не ми е приятно мнението на редактора да ми бъде набивано в мозъка. А всички, които продължават да унищожават мозъците си -- съжалявам. А най-лошото е, че няма да се усетите, защото ще бъдете прекалено зомбирани.

Самоубийството на една партия

Макар никога да не съм симпатизирал на комунистите, винаги съм бил против във всеки проблем -- лошата реколта, примерно -- да се вплита комунистическата нишка. Не мога обаче да си затварям очите пред неадекватните действия на партията столетница. Подобно на страдаща от старческа деменция баба, партията-майка се е вкопчила в земните блага, сякаш колкото повече натрупа, толкова по-трудно ще бъде на онази с косата да я отскубне. Като капак на всичко страда и от типично старческа параноя.

За какво става въпрос? Разбира се става въпрос за неадекватните, направо шизоидни постъпки на тройната коалиция воглаве със старата си племенна лидерка. Първата глупост е изборният закон. Ясно е, че СДС/ДСБ могат да съберат много повече от 8%. Ясно е, че този изборен закон само ще обедини десните сили. Не познавам нормален човек или организация, предприемащи стъпки, които биха обединили противниците им. Напротив, би трябвало да всяват раздор. Свалянето на изборната бариера би била къде по-добра стъпка. ОДС само се разцепи навремето. РЗС е на чорчек на всички. ДСБ се активизира едва преди изборите, а Костов бе една от основните фигури в разцеплението на ОДС. Ако комунистите си бяха седяли кротко, те щяха сами да се изпокарат. Сега с една неадкватна постъпка ги обединиха.

Има и още един аспект. Тази страхлива и подла постъпка ще накара интелигентните хора, които като правило рядко гласуват, да отидат до урните. И едва ли ще гласуват в полза на Светата Троица. Не тая и капка съмнение, че БСП ще изчезне от властта. Вече са изгубили всички, освен най-твърдия си електорат -- онези, които гласуват за БСП защото "така трябва". На въпроса "защо така трябва?" не са способни да дадат логично обяснение, нито пък възприемат такова. Ако БСП не изпадне от властта, значи изборите са нагласени и имаме всички основания да вдигнем бунт. Колкото по-незаконен, толкова по-добре.

Това ни води до втората грешна (и пагубна!) стъпка. Забраната на протестите. Ами първо на първо, протестиращите протестират срещу властта. Едва ли ще се съобразяват с тези закони. Евентуален митинг пред Народното събрание ще трябва да бъде прекратяван със стрелба и сълзотворен газ. Интересно как ще погледне ЕС на това. Още по-интересно е как точно полицията ще спре 200 тежкотоварни влекача или стадо говеда, пуснати по Цариградското. С това обаче комунистите отнеха единствения предпазен клапан, който е спасявал не едно правителство. Съберат се хорицата, крещят, крещят, обещаят им нещо съвсем различно от техните искания, те се успокоят, напазаруват си от ЦУМ, и уморени но щастливи се качат на автобусите и се приберат. Сега обаче няма такова нещо. Въпрос на време е народното недоволство, което неизменно ще се трупа, да избие под формата на терористични действия. Какво може да бъде по-голям провал за една партия от предизвикването на терористични атаки от гражданите на собствената си страна?

На всеки е ясно, че БСП ще падне от власт. Ако не заради натвореното до момента, то поне заради демонстрираната неспособност да запази себе си. Политическа сила, гласуваща закони, които в крайна сметка навреждат на нея самата, едва ли е способна да управлява страната.

Защо не обичам търговците

За да си спестя четенето на излишни коментари, ще започна с това, че изказвам собствено мнение. Не ангажирам никого с него, нито пък искам да обидя някого.

Та защо не обичам търговците... Накратко -- защото не правят нищо, а трупат пари на чужд гръб. Това се отнася не само за търговците, а за всички агенти, брокери, посредници и прочее. Да вземем за пример какъв път изминава един хляб. Земеделецът поема риск и засява житото. Цяла година трепери да не падне градушка, да не налетят скакалци, да не налети правителството, или европейските помощи да пресъхнат като сълзите на богата вдовица. След това идват търговците на жито и изкупуват стоката по 10 стотинки на килограм, примерно. Продават я на хлебопроизводителя по 40 ст., от което печелят по 30 стотинки на килограм без да са направили нищо. Хлебопроизводителят, който е инвестирал в машини, и постоянно се занимава с ХЕИ, данъчни и други подобни, влага труд и средства (електричество, вода и т.н.) за да произведе хляб. Идват други търговци, които купуват хляба по 60 ст., при положение че себестойността му е 55 (пак примерно). След това отиват и го продават на други търговци по 80 стотинки. Печелят по 20 ст. на хляб без да са направили нищо. После другите търговци ни го продават по 1 лев.

Много определения ми идват наум за хора, които без да работят трупат пари на гърба на другите. Нито едно от тях не е подходящо за употреба пред лица под 14 години. Като капак на всичко именно богатият търговец е уважаван. Не селянинът, или хлебарят. А най-лошото е, че в съвременния свят все повече се търсят хлъзгави мошеници, способни да пробутат телевизор на слепец без да трепнат. И тези хора вечер лягат да спят доволни от себе си! Погледнете обявите за работа. Търговски представители, търговски агенти, дистрибутори и все от този сорт. Не се търсят хора, способни да вършат нещо в действителност полезно. И да се търсят, заплатите са смешни. И какво излиза? Ако можеш да живееш на гърба на другите -- заповядай. Ако не -- майната ти!

Още по-лошо е това в България, където бездруго производството никакво го няма. Говорим за земеделието и животновъдството, а оставяме прекупвачите да го задушат. Правителството прави всичко възможно да облекчи търговците, а производителите (не само в селското стопанство) подлага на все по-големи ограничения -- данъчни и законови. И това ако не е целенасочена политика, целяща да ни затрие като независима страна, не знам какво е.

Така че дерзайте! Станете търговци, живейте на гърба на другите и си свиркайте. Умението да лъжеш хората и да използваш труда им за своя облага е най-ценното в наши дни!

5 изобретения със забавна история

Автоматичната телефонна централа
Алмън Строугър, живял в края на 19-ти век в Канзас Сити, Мисури, е изобретателят на електромеханичната АТЦ. Принципът се използва и днес. Строугър бил погребален агент, описван от познатите си като ексцентричен и дори луд. Твърдо вярвал, че жената на негов конкурент, работеща като телефонистка в градската централа, пренасочвала обажданията към агенцията на мъжа си. Последната капка дошла когато един от добрите приятели на Строугър починал, за което горкият Алмън научил едва след като заклетият му враг извършил погребението. Така през 1888 година Строугър започнал работа върху изобретението си, за което подал молба за патент на 10 март 1891.

Микровълновата фурна
През Втората световна война двама учени изобретили магнетрона -- устройство, излъчващо високочестотни радиовълни. изобретението им било добре дошло за британските военни, тъй като им позволило да откриват нацистките самолети още преди да са влезли в полето на зрителния контакт. Да, това е бил първият радар. Британец на име Пърси ЛьоБарон Спенсер от компанията Рейтион работел върху усъвършенстване на магнетрона. По време на обедната си почивка открил, че УВЧ (ултра-висока честота) излъчването от магнетрона разтопило бонбона, намиращ се в джоба му. Така се родила идеята за микровълновата фурна. Първите микровълнови фурни били с размерите на четирикрилен гардероб и били толкова скъпи, че намирали приложение единствено в промишлени производства.

Кодиране с плаваща честота
Хеди Ламар е известна повече като актриса, отколкото като научна работничка. Всеки, занимаващ се с графичен дизайн, я познава -- това е лицето, гледащо ни от осмата серия на графичния пакет на COREL. През 1924 година Хеди наблюдавала усилията на съседа си Джордж Антийл -- известен композитор по онова време. Антийл се опитвал да създаде механична система за синхронизиране на пиана във връзка с композирането на музиката за поредния си филм. На Хеди й дошла идеята, че ако предаващата станция сменя честотата си по алгоритъм, известен на приемащата, опитите за подслушване биха били неуспешни. Двамата разработили идеята, и през 1942 подали заявка за патент за "Тайна комуникационна система". Първоначално целта била торпедата с радио-насочване да станат по-трудни за откриване и заглушаване. Първата система използвала два еднакви цилиндъра за автоматично пиано, сменящи честотата на връзка между 88 предварително зададени стойности. Поради нивото на техниката по онова време обаче, изобретението не било приложено до 1962. До тогава патентът бил изтекъл, и нито Хеди, нито Джордж (починал 3 години по-рано) не получили пари. Днес плаващата честота е основният начин за кодиране на връзката между GSM апаратите и релейката. Техническото наименование е "разпределяне на спектора чрез променлива честота".

Вулканизацията
В опитите си да създаде здрава гума, подходяща за бързи автомобили, Чарлз Гудиър изпаднал до дъното. Постоянно влизал в затвора за дългове, дори стигнал до там, че загубил дома си. Една вечер през 1839 влязъл в градския магазин, където всички започнали да му се подиграват. Обзет от гняв, Гудиър започнал да ругае и замеря хората с парчетата гума, които постоянно носел в джобовете си. Едно от парчетата попаднало върху гореща печка. Оглеждайки опърлените останки от гумата, Чарлз разбрал, че дните на бедност са свършили.

Захарин
През 1879 Константин Фалбърг седнал да обядва без да си измие ръцете. За негово учудване храната била необикновено сладка. Решен да разкрие загадката, Фалбърг стигнал до вещество, получено като страничен продукт в работата му с катран, и което при нормални обстоятелства не би поставил в устата си.

Размерите на кризата

Докато международните експерти ни предупреждават, че в най-скоро време ще паднем лошо, правителството се опитва да ни убеди, че България е оазис на икономическа стабилност и благоденствие. Ние, видите ли, не сме били като другите страни от източна Европа. Ние имаме стабилна валута, тук всичко е наред, дори стабилността на финансите ни позволява да правим проекти за нови голф игрища. Големите предприемачи са наред, малките процъфтяват, за тези, чиято силна страна не е в мошеничеството (търговията, извинете), са осигурени стабилни и добре платени работни места. Бюджетният излишък е толкова голям, че не знаем къде да го денем. Хранилищата на БНБ преливат и банкноти и кюлчета злато се изхвърлят в околните кофи за най-голям ужас на лицето Борисов и кризисния щаб.

Смятате ли, че това е истината? Спокойни ли сте? Аз пък не съм. Като си се знаем какви сме, и като имаме предвид БСП, които в най-новата ни история са се доказали като специалисти по създаването на кризи от всякакъв вид, намирам истината за малко по-различна. Преди всичко, нашата икономика е изцяло зависима от вноса. Всички страни от ЕС имат развита промишленост, която ще им позволи да издрапат. Ние нямаме нищо. Как тогава се получава така, че ние сме най-незасегнати от кризата? Всичко намирисва на евтин предизборен популизъм. Обстоятелствата са идеални за създаването на невероятно блато, в което следващото правителство ще потъне. Достатъчно е да се надуе бюджетния излишък чрез забавяне на възстановяването на ДДС, примерно. Ако след изборите тройната (или двойна) коалиция продължи да управлява, няма да трябва да дава обяснения. Кога ли пък са давали? Ако изпаднат от властта -- другите да им сърбат попарата. Още по времето на Жан Виденов се видя колко добри са БСП в оставяне на наследство при отстъпване от власт. Както казва Манди от анимационното филмче: "Не е важно да спечелиш! Важно е другите да загубят!"

С държавни поръчки и европейски пари се полагат усилия за съживяване на строителния сектор. Защо? Защо не се насочат усилия към други, по-малко засегнати браншове? Предприемачите достатъчно се нагушиха за тези години. Защо сега да ги съжаляваме? "Бедните хорица, без парички останаха, горките". Ами нали именно тяхната алчност докара кризата? По-разумно би било да се инвестира в производството на хранителни продукти. Храна винаги ще се търси. Произвеждайки качествени стоки ще можем да съживим икономиката. Ама не! И за това си има причина -- строителството винаги е било перфектната пералня за пари. Даже не пералня, а направо комплексна услуга -- гладене, колосване, сгъване и доставка до клиента. Там нещата са страшно мътни, винаги в строежа на един обект могат да се впишат непредвидени разходи, по всяко време могат да бъдат намесени фирми на определени хора. Така е било още от разцвета на мафията в САЩ, чиито основни приходи са били от строителната индустрия и синдикати. Защо трябва да се учудваме тогава, че пари се наливат в един неперспективен в момента сектор?

Като професионален шофьор постоянно пътувам из страната и още в разцвета на строителната лудост ми направи впечатление един интересен факт. София, Банско, Разлог, Варна, Бургас, Пловдив -- навсякъде се строят хотели и бизнес сгради. Построяват се и така си и остават празни. За какво ви говори това? Разбира се, че важното е да бъде построено. След първата криза в строителството, при която един апартамент беше продаван на по 4-5 души преди дори да са изкопани основите, мошениците-предприемачи намериха друг подход. Строят сгради, без да им пука има ли на кого да ги продадат. Важното е да се вземе кредит от банката, да се впишат нереално високи разходи и да се завъртят парите, придобити по незаконен начин. Веднъж построен, поредният бизнес център или хотел може да бъде преспокойно взривен, за да не загрозява гледката. Само че това струва пари.

Но да се върнем на въпроса. Колко според вас ще ни струва разкриването на истинските мащаби на потъването българско? Не ми се и мисли какво ще стане заради липсата на навременни и адекватни мерки от страна на правителството. И ако си мислим, че идващите избори ще променят нещо, дълбоко се лъжем. Докато новото правителство навлезе в положението и успее да предприеме нещо (ако въобще пожелае да го стори, а не се отдаде на прикриване на факти и заблуждаване на обществото), България вече ще е ударила дъното и ще се е върнала на изходната точка от 10-ти ноември 1989

Спасете кучето!

Случи се отдавна, може би преди година. Не помня къде бях тръгнал, но това няма значение. Едно от кварталните кучета тръгна към мен с надеждата да си изпроси почесване по коремчето. Обикновено кучетата така правят като ме видят – лягат в краката ми по гръб и вдигат лапички, за да мога по-добре да ги почеша. Животното тъкмо бе преполовило пътя, когато един седемгодишен герой взе камък и го запрати по него с вик „Мръсен помияр!”. Разбира се, седемгодишните не се славят с точността си на дълги разстояния и камъкът полетя по-скоро към мен. Не се сдържах, приближих се спокойно към младия Марко Кралевичи и му отвъртях един мераклийски шамар. Едва ли е нужно да пояснявам, че майка му се спусна от близкото кафене като една орлица, крещейки „Защо биеш детето бе?”. Обясних й защо го бия, и допълних че един шамар е само палиативна мярка, и може би една хубава и продължителна терапия с хлорпромазин и халоперидол в „Свети Иван Рилски” би се отразила по-добре на отрочето й. Също така изказах съжаление, че отстраняването на фронталния лоб е преустановено като медицинска практика, но й обещах да потърся клиника, където това би могло да стане без знанието на властите. Жената поиска да знае дали съм бил поразен от хвърления камък. Отговорих, че не съм, но изтъкнах колко лесно това би могло да стане. Няма да описвам последвалата караница, заплахата да викне мъжа си и реакцията й, когато си взех бира и седнах на нейната маса за да го изчакам. Даже й разказах няколко вица, но тя хич не ги прие добре.

Горката така и не разбра защо рожбата й си отнесе боя. Не е въпроса в това, че можех да пострадам. Като малък съм участвал в няколко епични боя с камъни, две тежки велосипедни катастрофи, да не говорим за множеството белези от времето, когато се правех на костенурка-нинджа. Един удар с камък в повече нищо не е. Не става въпрос и за кучето, макар че повече бих се ядосал ако вместо мен бе пострадало невинното животинче. То само искаше някой да му се порадва, не заплашваше никого, нито пък помня някога да съм го чул да лае, камо ли пък да налита. Порази ме щастието, изписано на това детско лице в момента, в който камъкът полетя. Радостният трепет от възможността да причини болка на друго живо същество. Помислете колко е малка крачката, която дели това дете от 18-годишния кипящ от хормони хулиган, причакващ момиченцата на връщане от училище с нож в ръка.

Най-лошото е, че детето не е виновно. Виновни са онази майка-орлица и бащата, когото така или иначе не видях. Защото щом утре този млад джентълмен се скрие в храстие да причаква третокласничките, той ще знае, че нараняването на друго живо същество, било то куче или човек, не е нещо, подлежащо на упрек. Ще помни как през онези пословични седем години майката-орлица е долитала и с клюн и маникюр е бранила правото на нейното единствено, свидно пиленце да наранява други живи същества.

Знам, че не е хубаво да се бият деца, още повече пък чуждите. Но в конкретния случай се почувствах задължен да свърша това, което майката не е. Полетят ли камъните, другите педагогически методи са неефективни. Виждал съм други седемгодишни, които наобикалят моето куче за да го галят по главичката и да го хранят със зрънчо. Такова дете не може да се превърне в лош възрастен. На майката на такова дете съм готов да целуна ръка.

Всеки би ме посъветвал в случая с кучето да си отмина. Никой не е пострадал. Поне не този път. Но именно това поведение на отминаването е пагубно. Да отминеш. Да се обърнеш на другата страна, ако не си пострадал лично. Да си кажеш, че не можеш да помогнеш на всички. Не можем да нахраним всички гладуващи, нито пък да спасим всички невинни кучета. Не можем да дадем подслон на всички бездомници. Успокояваме се с мисълта, че те сами са си виновни, че са стигнали дотук. Не знаем как точно, но са виновни.

А какъв би бил светът, ако не отминаваме? Ако помогнем на тези, на които можем? Да нахраним всички гладни е невъзможно, но ако всеки сит нахрани по един гладен, няма ли това да е подобрение? Нека който има въображение да си представи такъв свят. Свят, в който нещастието и несправедливостта не се отминават с вълшебното заклинание „това не ме засяга”. Каквото и да говорим, справедливостта и съчувствието не са отговорност на „компетентните органи”. Те са задължение на всеки от нас. Освен описаните в наказателния кодекс прояви има много други, по-дребни, но в същото време по-опасни престъпления. Пренебрежение, бездействие, незаинтересованост към чуждите нещастия. Гладуващите не са наш проблем докато и ние не огладнеем. Детето, хвърлящо камъни по наплашеното улично куче не ни засяга. Трябва да чакаме да разбие нашата глава, за да му отвъртим шамара. Само че тогава е късно. Защото полетят ли камъните, няма шамар, достатъчно силен да ги спре.

Кой трябва да ни пази?

"Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се". Учудвам се как Илф и Петров са пробутали през цензурата тази перефраза на едно изявление на Сталин, че спасението на болните е в ръцете на самите болни. Все по-актуална става темата за престъпността, и не без основание. Всяко управление, в което БСП има пръст се характеризира с активизиране на мутрите. Разбира се, малко хора имат основание да се притесняват, че ще бъдат отвлечени за откуп. Притеснителното е, че когато големите престъпления остават неразкрити, дребните престъпници също развиват усещане за недосегаемост. Така аз и вие -- моите читатели -- утре може да бъдем намушкани за пет лева.

Но кой всъщност трябва да ни пази? Нека започнем една вълнуваща обиколка, счетаваща в себе си елементи на треторазряден цирк и пътешествие през тунела на ужасите.

МВР. Извинете, че ви накарах да чакате. Трябваше да спра пристъпите на смях, да избърша потеклите ми сълзи и да възстановя дишането си. МВР като цяло и полицията в частност са се превърнали в една пародия на институция. Вместо да прилагат законите, те постоянно се оплакват от тях като разведена булка от мъжа си. Всичките им действия са насочени към собственото им оцеляване. Полицаите не работят за заплата, а за бакшиш, като сервитьорки в квартален ресторант. В КАТ София нямат дори един свестен компютър, да не говорим за системните им администратори, които не могат да накарат системата да работи 72 часа без прекъсване. Висшите служители прекарват повече време да оправдават грешките си, отколкото да вършат реална работа. Всеки арестуван престъпник бива показван като експонат на средновековно пътуващо представление. "Хванахме още един, хора! Вижте го! Скоро едва ли ще хванем друг!" Не само че не хващат големите престъпници, но не помагат и на обикновените хора.

ДАНС. Боже, от къде да започна... Рекламирана като "българското ФБР" и създадена уж по изискване на Европейския съюз, тази организация е с неясен статут и още по-неясни задължения. Дори се тръбеше, че служителите й щели да пътуват безплатно в градския транспорт! Еха! от кога мечтаех да видя агент от контраразузнаването да се връща натоварен с покупки от Кооперативния пазар в "Люлин", поклащайки се в тролей седмица! Единствената реална работа, която досега съм чул да е свършила въпросната агенция е да служи като частно детективско бюро, натоварено с изваждането на поредния компромат. Като капак депутатите писнаха, че им подслушвали телефоните. Защо бе, души заблудени? Ами нали именно вие сте здравия корен, даващ сокове на дръвчетата, които плеви и окопава ДАНС? Значи мен може да ме подслушват, а вас не? Вие сте някаква раса свръх-хора, неподлежащи на контрол от нас, смъртните и неразбиращи люде?

Правителството. По комунистическо време един човечец раздавал някакви листове пред НДК. Отишъл един милиционер при него и го подхванал: "Какво правиш бе?" "Раздавам позиви срещу властта" -- отвърнал онзи. "Я дай да видя! Това е празен лист, нищо не пише!" "Е какво да пише? То всичко е ясно". Та и с правителството. Подобно на МВР, което е неделима част от него, то само квичи, че законите не му изгаждали. Да дава Бог още дълго да не му изгаждат. Назначаването на Емел Етем само по-себе си е извънредна ситуация, а подопечното й министерство е най-голямото бедствие, сполетявало ни някога. Министерство на финансите ни е необходимо толкова, колкото на Австрия -- министерство на военно-морския флот. Онези от образованието говорят само за съкращения на бюджета, а за образование -- ниц! Рампите за деца с двигателни затруднения бяха изградени чрез дарения с СМС-и, а не с пари от министерството. Земеделското министерство се занимава с квотите за вноса и присво... усвояване, извинете, на САПАРД, но не и с реално стимулиране на земеделието.

Съд. Първо, няма безпристрастен съд. Никъде. Навсякъде съдебната система е корумпирана и податлива на политически натиск. Някъде това личи по-малко. У нас не само че личи. Тук корупцията и слабата устойчивост на огъване под натиск от партиен вид се изважда горда на показ, както обитателите на кооперациито по Витошка излагат прането си. Второ, адвокатите използват некадърността и подкупността на полицаите за да промушат клиентите си през дупките, създадени за да се предпазят гражданите от съдебен и полицейски произвол. Все се говори за това, кога ще има присъди. Никъде не се говори за справедливи присъди. С други думи -- важното е някой да има в затвора. Петилетката в три години.

Все пак решения има. "Спасението на давещите се..." Когато е очевидно, че едно правителство (а и цялата държавна система) не вършат работа, време е да се намеси народът, чиито интереси в крайна сметка са причината това правителство да съществува. Не говоря за референдуми. Резултатите от всичките ни "демократични" избори показват, че не сме дозрели за референдум. Достатъчно е да се накарат неуките хорица от селца и паланки да пуснат едон листче и хоп! -- ставаме 51 щат на САЩ. Или не знам си коя там република на СССР. И в двата случая -- ние губим. Но като оставим настрана политическите проблеми, как можем да си осигурим спокойствие? Как можем да сме сигурни, че детето ни няма изнасилено от някой маниак, който след пет подобни случая е на свобода заради процесуални грешки?

Създаване на милиция. Преди да се спуснете към гърлото ми с изкривени от омраза лица и извити като нокти на хищна птица пръсти, позволете да уточня. "Милиция" не е комунистическата полиция. Думата полиция идва от латинската дума "полис" -- град. Полицията е представител на града-държава, тя се грижи за реда и добруването на гражданите му. Милиция пък е формирование от граждани, най-често на доброволни начала. Подобни формирования са се създавали в случай на война, или -- заблежете! -- когато обикновените граждани решат, че градът -- тоест полицията -- не може да се справя с възложените й задачи. При нужда милицията може дори да действа срещу силите на града, ако реши че официалните власти се грижат за себе си, а не за населението. Създаването на доброволчески формирования рязко ще снижи дребната престъпност, на която полицията не обръща внимание, и от която всички страдаме. Защото, макар да съм работил във фирмата му, отвличането на Киров ме вълнува по-малко от откраднатото радио от колата ми.

Гражданска инициатива. Частната собственост е хубаво нещо, но нека не се прекалява. Ето един пример. Някой има пари и купува (незнайно по какви пътища) част от детска площадка. Строи заведение. Има два варианта:

1. Заведението е приятно, ненатрапчиво, предлага добра възможност за родителите от квартала да изпият покафе или бира, докато отрочетата им си играят в градинката. Идеално! На никой не пречи, и никой няма да протестира, че вместо да седи на напечените пейки има възможност да седне на уютно място и да поговори с приятели.

2. В заведението започват да се събират квартални тарикати, будещи жителите посред нощ със спортните си ауспуси. Голфове и Астри се паркират в пясъчника и децата редовно отнасят по някой шамар от батковците, защото са в опасна близост до тунингованата им мъжка гордост. Не закъсняват и купувачите на онези дефицитни стоки, които обикновено се продават от притежателите на тунинговани Голфове. Живеещите наоколо, които са пряко засегнати, учтиво молят собственика да направи нещо. Той отказва. Молят го не толкова учтиво. Той отново отказва. Събират подриска и я предават на съответната служба. От там нататък, щом са накърнени интересите на мнозинството, без оглед че въпросното заведение е частна собственост, то бива затворено, а при нужда -- съборено, за да се построи нов пясъчник за хлапетата на негово място.

Анархия. Тази дума също има негативно звучене в главите ни. Представяме си дългокоси метъли, дерящи се като бесни докато размахват шишета бири и ритат кофите за боклук с кубинки. Всъщност анархията представлява нещо съвсем различно. Разбира се, че трябва да има власт, която да се занимава с икономиката и външната политика на страната. Но няма вътрешна политика. Има един-единствен закон: живей без да пречиш. Ако алармата на комшията всяка нощ буди квартала, защото се задейства от миша пръдня, той пречи. Следователно има три избора -- да си регулира алармата, да отиде на място, където на хората нощните концерти не им правят впечатление, или да намери любимото си пискливо возило подпалено и да му се наложи да ходи пеша. От друга страна, ако друг комшия желае да прави секс с животни -- моля! Не ми пречи, стига да не подхване кучето ми.

И в двата последни варианта решенията се взимат от тези, които са пряко засегнати. Не минават през институции, потънали в бумащина и незапознати с конкретния случай. При всички положения на пострадалите от дадено действие трябва да бъде дадена възможност да се защитят, вместо да обикалят по доказали некадърността си институции и да се молят за съдействие, което най-често не се оказва.