Размисли на Сянката

Какво се съдържа в загадъчните цифри на гърба на личната ви карта

2011-02-01T16:54:00.001+02:00

Мислех, че "теорията за двойниците" (по имена) е вярна, и изведнъж се оказа, че на новата лична карта има още двама като мен. Поинтересувах се и се оказа, че загадъчната последна цифра на края на втория ред няма нищо общо с "двойници"...

Машинночитаемата зона съдържа латински главни букви от A до Z, цифри и символът < използван като "пълнеж".

Машинночитаемата зона на паспортите съдържа 2 реда:

Ред 1
Позиция
1 P (за "паспорт")
2 Допълнителен идентификатор за страни, различаващи видове паспорти
3-5 Код на страната, издала документа (http://en.wikipedia.org/wiki/ISO_3166-1_alpha-3)
6-44 Фамилията, последвана от два знака << и кръщелните имена

Ред 2
Позиция
1-9 Номер на паспорта
10 Контролна цифра върху позиции 1-9
11-13 Код на гражданство
14-19 дата на раждане (ГГММДД)
20 Контролна цифра върху позиции 14-19
21 Пол (М за мъж или F за жена)
22-27 Дата на изтичане (ГГММДД)
28 Контролна цифра върху позиции 22-27
29-42 Личен номер според страната (за България е ЕГН)
43 Контролна цифра върху позиции 29-42. Ако не е въведен личен номер е 0 или <
44 Контролна цифра върху позиции 1–10, 14–20 и 22–43

За лични карти: 3 реда

Ред 1
Позиция
1 Тип на документа I, A или C
2 Допълнителна, по решение на правителството. За български лични карти е D, така че да формират първите букви на IDentification
3-5 Страна, издала документа
6-14 номер на документа
15 Контролна цифра върху позиции 6-14
16-30 По решение на страната, издаал документа. Може да не се използва

Ред 2
Позиция
1-6 Дата на раждане
7 Контролна цифра върху позиции 1-6
8 Пол (като на паспортите)
9-14 Дата на изтичане на документа
15 Контролна цифра върху позиции 9-14
16-18 Гражданство
19-29 Допълнително, по решение на издаващата страна. За България е ЕГН-то
30 (прословутата "цифра на двойниците") Контролна цифра върху позиции 6-30 от първия ред и позиции 1-7, 9-15 и 19-29 от втория

Ред 3
Имената на латиница. Първо фамилията, последвана от два "пълнежа" и кръщелните имена.

Контролната цифра се изчислява по следния начин:
На всеки символ се дава стойност цифрите от 0 до 9 са съответната цифра, A до Z съответно от 10 до 35. < ("пълнежът") е 0. Всяка позиция има "тежест" За първия символ тежестта е 7, за втория 3, за третия 1. След това за четвъртия пак 7, за петия 3 и т.н. Стойността на всеки символ се умножава по тежестта на позицията. Получените резултати се събират, делят се на 10 и остатъкът от делението е контролната цифра (напр. ако сборът е 250, контролната цифра е 0. Ако сборът е 322, контролната цифра е 2).

Това НЕ Е свръхсекретна информация. Описана е в официален документ на ICAO, който е достъпен за всеки. Информацията по-горе е взета от Уикипедиа:
http://en.wikipedia.org/wiki/Machine-readable_passport

Щракнете на някоя връзка за да ми помогнете в играта

2010-08-11T20:54:00.002+03:00

http://s6.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=18355
http://s3.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=99026

Камионите пречат

2010-06-19T01:59:00.000+03:00

Във връзка с летния сезон ще забранят камионите по магистралите. Кажете как да се закарат 25 палета дезодоранти от митницата в София до Варна?

Като не можете да карате -- камионите са ви виновни!

Сянката отново се спуска над Интернет

2010-06-15T15:05:00.000+03:00

Поради доста причини, между които не на последно място финансовите, доста дълго време нямах Интернет. Сега нещата се оправиха и Сянка отново ще се спусне над българското Интернет пространство. Първата (сериозна) статия ще бъде за времето, през което карах такси, така че ако ви е интересно -- очаквайте я. Благодаря на всички верни последователи, които отново ще следят блога и ще коментират.

Kansas City Shuffle

2010-02-05T18:46:00.001+02:00

Една интересна тенденция се наблюдава в политиката на ГЕРБ. Точно преди изборите бяха върла опозиция на поправките в прословутия Закон за електронните съобщения, вече станали известни като "безконтролно следене". Бяха и против забраната за протести пред държавни институции. Заблудени от сапунката, проследяваща омразата на родовете Борисови и Станишеви, бабите и дядовците (защото едва ли някой, който не страда от старческа деменция, ще го направи) си избраха Бойко. Какво се оказа изведнъж? Първите сериозни закони, които ГЕРБ внесе бяха за безконтролно следене на електронните съобщения и забрана на протестите в "санитарната зона" около институциите -- понятие, което може да обхваща радиус от 2, 200 или 2000 метра.

Под предлог че се бори с кризата, правителството вдига държавните такси, събирани от гражданите -- политика, която бе в основата на антикризисната политика на БСП. Събраните пари се раздават за инфраструктурни проекти, като изпълнителите са същите фирми, които печелеха от държавни проекти по времето на БСП. Междувременно, докато държавата му измъква и последните пари от джоба, обикновеният гражданин спи спокойно, защото Наглите няма да го отвлекат. Накратко -- отвличане на вниманието в една посока, докато в обратната се върши нещо съвсем неприемливо.

Играта, която ГЕРБ и БСП играят, се нарича Kansas City Shuffle. В общи линии това е схема за измама, при която жертвата се доверява на видимо онеправдан и/или заплашен човек, докато негов партньор играе ролята на лошия. В крайна сметка, когато жертвата се усети, че двамата всъщност са комбина, е твърде късно.

Не е случайно, че ГЕРБ прокарва политиката на БСП. На всички бе ясно, че БСП повече няма място във властта. "Как -- запитали са се червените -- да продължим да прокарваме политиката си?" И отговорът се е появил с кристална яснота. Най-популярният човек в политиката е тяхно момче -- кадър със стаж в Народната милиция, охранител на Председателя на републиката. Дори така е по-добре. Реалните хора, които печелят от тази политика вече не са в светлината на прожекторите. Там е техен човек, който се наслаждава на тази светлина; мовек, който може да извърши същите дела, но да убеди хората, че е за тяхно добро. А интересите в случая са икономически, а когато са намесени пари -- колкото по-назад в тъмното стоиш, толкова по-добре.

Мнозина преди изборите (и аз в това число) предупреждаваха че това ще се случи. Никой не се вслуша. Сега остава единствено да стоим и да гледаме. Дори не можем и да протестираме, защото ще го забранят.

"Атлас изправи рамене" -- комунистическа утопия на обратно

2010-01-31T19:42:00.000+02:00

В момента чета нашумялата сред проповядващите върховенството на пазарната икономика книга на Айн Ранд "Атлас изправи рамене". Тя дори ми бе препоръчана за да ме откаже от "социалните" ми възгледи -- което бе само още една причина да я прочета. Главната бе, че моят задочен познат Христо Блажев се изказва много позитивно за нея в блога си Книголандия. От чисто стилистична страна може да се изпишат много критики спрямо книгата -- ненужно разводняване на действието, постоянно повтаряне на една и съща мисъл с различни думи, в някои моменти героите не реагират много адекватно на ситуацията. Това обаче не е темата на тази статия. Тук ще разгледам основните теми на Ранд -- и ще го направя с удоволствие, защото цялата книга ми прилича на учебник по социализъм, обърнат на обратно като стар чорап.

Нека започнем...

Основната теза, която авторката застъпва (само какво начало -- като съчинение на петокласник), е че правителството няма работа като регулатор на бизнеса. В идеални условия -- съгласен. В реални не е точно така. Разликата е също като между теорията и практиката на социализма -- той също е приложим в едно идеално общество. На практика обаче нито обществото на Ранд, нито социализмът имат почва. Според писателката например, хората в неиндустриални зони нямат право на транспорт, защото това не носи печалба на железопътните компании. Другото решение -- държавната субсидия -- също е осмяно, тъй като държавата плаща на железопътните компании с техните собствени пари. Въобще данъците са описани като грабителство. Докато последното изречение не е далеч от истината, в един реален свят това ще доведе до обезлюдяване на цели области.

Липсата на транспорт ще отблъсне инвеститорите от тези области, като по този начин ще се създаде един омагьосан кръг; кръг от пустош, разпростиращ се на все по-голяма площ с всяка изминала година, докато цялата територия на страната се превърне в един огромен пущинак, тук-таме осеян с индустриални центрове. Дори в този пущинак да се намерят -- примерно -- залежи от руди или въглища, никой не би могъл да ги разработи. Желаещ за подобна дейност ще трябва да пренася добива -- в буквалния смисъл -- с конски каруци, защото в началото на разработване на находището няма да има достатъчно пари за да поръча да му построят железопътна линия. Съвсем друго би било, ако държавата се погрижи в определен район да има превоз, пък бил той и нередовен.

Втората основна теза е божествеността на личната изгода. Според Айн Ранд личната изгода е единственият истински двигател на прогреса. Отново приложимо за общество от идеални хора с високи идеали, като Ханк Риърдън. Когато говорим за реални хора нещата стават съвсем различни. Никой, който е воден от лична изгода в реалния живот, не е честен и с висок морал. Никой! Личната изгода в реалния живот не води до прогрес, а принизява хората до нивото на животни -- също както два тигъра са готови да се разкъсат само и само да отхапят още едно парче от антилопата. В реалния живот тигрите са именно едрите капиталисти -- тези, които ги рисуват по карикатурите, с големите кореми и цилиндрите. В такъв свят кучетата -- разбирайте хората от средната класа -- могат да се докопат единствено до кокал, но не и до мръвка. Очевидно е, че в такова положение трябва да има някой или нещо, което да пречи на тигрите да седят върху месо, което не могат да изядат.

Приложена на практика тази теза до известна степен би могла да се оправдае с това, че богатите капиталисти все пак ще имат нужда да харчат парите си. Това неминуемо ще доведе до създаване на нови работни места -- например ресторанти и хотели по Черноморието, където персоналът работи за по 120 лева на месец, колкото да не умре от глад. Проблемът тук е, че начинанията, които ще произлязат от излишъка на пари, също ще бъдат управлявани от едри капиталисти -- тоест такива, които не биха оставили някой друг да се издигне до тяхното ниво. В крайна сметка ще се получи така, че огромна част от парите ще се въртят между малка група хора, докато болшинството ще получава минимума, достатъчен за храна, жилище и облекло -- тоест разходи, които не водят до печалба, и които връщат парите отново при малката група.

В утопичния свят, създаден от Ранд в Скалистите планини, един от избягалите от реалния живот индустриалци казва, че не би наел друг работник освен такъв, който има перспективата да го измести. В реалния живот подобен човек ще бъде изцеден и заставен да работи без да му заплати справедливо, така че работодателят -- воден от лична изгода -- да използва максимално знанията и уменията му без да му позволи да се издигне до неговото ниво. Това теза, противополжна на идеята на социализма, където нещата също биха вървяли, ако всеки дава най-доброто от себе си, знаейки че ще получи каквото му е нужно за добър живот, а не само подаяния, посрещащи най-елементарните му нужди.

Между другото в книгата се споменава за банкер, който заявява, че никога не се е стремял към печалба -- на което Дагни Тагарт му отговаря, че това е най-голямото престъпление. Разбира се, добре е ако банкерите се стремят към печалба. По този начин е сигурно, че банката винаги ще има средства и ще може да финансира нови предприятия. За съжаление банкерите предпочитат да кътат печалбата за себе си, и това че собствениците и управителя на дадена банка печелят добре, далеч не означава, че тези пари ще влязат в обръщение под формата на носещи приходи инвестиции. Настоящата криза е типичен пример за това.

Третата -- и може би най-важна -- теза е, че трябва да задушим всеки кълн на съчувствие, състрадание, доброта и съжаление в душата си. Ранд категорично осмива хората, проявящи някое от изброените качества. Тя въздига егоизма и себичността на пиедестал, призовава читателите да се превърнат в безчувствени сметачни машини, а всяко друго чувство бива осмяно като неносещо печалба, долно и гадно. Дори сексът е превърнат в елементарна търговия -- ако не с материални ценности, то с издигане на собственото его чрез завоевание и унижение на партньора. Ханк Риърдън например толкова насериозно взима себедоказването чрез секса, че след първата им любовна нощ Дагни се събужда окървавена, но щастлива. В книгата не се описват точните садо-мазо игри, Риърдън ги загатва единствено с думите "Нещата, които те накарах да направиш". Е, кръвта говори достатъчно. Джон Голт, който е една от основните движещи фигури в книгата, също изпитва екстаз, когато оправя Дагни върху брезентови чували в изоставен тунел на Централната гара на Тагарт Трансконтинентъл -- защото -- забележете! -- изпитва сексуално влечение не към самата Дагни, а към железопътната компания, която тя ръководи. Фройд би си прекарал чудничко с героите от романа. Този възглед -- не само за секса, а за чувствата извън хладната пресметливост и личната изгода -- въобще не мога и да ги коментирам, просто защото умът ми не го побира.

В книгата все пак има нещо, което ми допадна. Това е идеята, че човек трябва да се бори за това, което иска, а не да го чака наготово, или пък -- още по-лошо -- да се моли за него, позовавайки се на чувства като съжаление и съчувствие. С това съм напълно съгласен, дори се признавам за виновен в обвинението, че аз самият не винаги съм се борил за целите си. Но все пак да отречеш всички чувства освен алчността ми звучи отвратително.

Във всеки случай моят съвет е да прочетете книгата. Щом има диалог само между двама герои, прочетете първите им фрази и прескочете няколко страници докато стигнете до съществената част -- това ще ви помогне да не я захвърлите още на 50-тата страница. След това вземете някой учебник по теория на марксизма-ленинизма и направете сравнение. Истината винаги е по средата, и никога в крайностите.

Приятно четене

NoFollow в СВЕЖО или "Краят на съвременната цивилизация"

2010-01-19T19:02:00.001+02:00

СВЕЖО често е обект на критика -- било то поради блокиране на акаунти (какъвто бе моят случай), поради неподходящо съдържание, убягнало от вниманието на администраторите, но главно -- защо публикациите не стават свежи (или популярни, както се наричат в СВЕЖО 2.0). Каквато и да е причината, споровете винаги са разгорещени, и винаги, ама задължително се намира някой, който да хвърли на масата най-големия коз: "Ама връзките ви са NoFollow". Често този аргумент няма никаква връзка с обсъждания проблем, което го прави още по-значим в очите на непросветените.

Воден от желанието подобно добра фея да разпръсквам около себе си знание, ще изясня на читателите какво аджеба е това NoFollow, защо лошите свежари са го сложили, и как този параметър ще доведе до немиуем срив на цивилизацията, ядрена война, чума, проказа, напаст от скакалци и в крайна сметка -- изличаването на Слънчевата система вследствие на използването на Слънцето като термоядрена бомба от група бунтовници, целящи национализирането на СВЕЖО.

Гугъл е на практика стандарт за Интернет търсачка. Хората от Гугъл си пазят алгоритъма в тайна, но все пак са дали някои насоки за собствениците на сайтове. В момента SEO е един от най-бързо развиващите се сектори в областта на маркетинговите услуги.Та гугъловците са разкрили един от основните начини, по които търсачката определя т.нар. Page Rank, т.е. доколко една страница или сайт са източник на надеждна информация по съответния въпрос. Да предположим, че някой, пишейки за това как да си направим стиймпънк шлем от старо тенеке за сирене е направил думата "тенеке" връзка към вашия сайт. Предполага се, че вие сте дилър на вторични суровини, производител на сирене или тенекета за него, или просто хахо, който събира стари тенекета и е готов да ви (про)даде тенеке с необходимите параметри. Следователно, решава търсачката, вашият сайт е пълен с информация за тенекета за сирене. Колкото повече връзки към вашия сайт има, толкова по-голям е вашият Page Rank. Ако напишете в гугъл думата here (тук) на едно от първите места ще излезе сайта на Adobe. Причината е проста -- Reader и Flash Player са едни от най-използваните, на практика задължителни елементи за ползване на Интернет. Така че всеки слага връзка с думите "You can download Adobe Flash Player from here". От това роботите на Гугъл с тъпа машинна упоритост са решили, че сайтът на Adobe е най-пълен с информация за here.

Това дава възможност за манипулации. Например, вие можете да сложите връзка към сайт за детско порно с думите "правителство". Така хората, търсещи закони, начин за контакт и прочее ще попадат на вашия сайт. Това е известно като Google bombing, или Гугъл бомба на български. Спомнете си сайта на Монката Паси, който бе неизменно свързан с думата "простак".

Както навярно се досещате, за целта трябва да има достатъчно връзки към даден адрес с дадена дума. За съжаление това е твърде лесно за постигане -- например чрез машинно спамене на коментари в блогове и публикации във форуми. По разбираеми причини на хората от Гугъл това не им се харесва. Те не могат обаче да задължат администраторите на форуми и собствениците на блогове да се защитят срещу такъв машинен спам. Затова, по настояване на Гугъл, в спецификацията на HTML е включен параметърът NoFollow. Този параметър, добавен в тага на връзката указва на търсачките, че адресът няма нищо общо с текста, в който е включен. Казано по друг начин -- текстът е връзка за вас, но не и за търсачката. Добавянето на този параметър обезсмисля спаменето. В повечето случаи връзките се отбелязват като NoFollow в коментарите. Използването на този параметър обаче е препоръчително във всички случаи, в които трети лица могат да публикуват връзки без одобрението на собственика на сайта.

Това вдига Page Rank-a и на самия сайт, публикувал връзките -- предполага се, че щом връзката е DoFollow тя е още по-добре отнасяща се към темата. Именно това е и доводът на яростните противници на СВЕЖО -- ние публикуваме, а с това им качваме популярността, без да получаваме нищо в замяна. Това наистина е така. Ако напишете името на ваша публикация в Гугъл, на първо място ще излезе статията в СВЕЖО. Това, което не се отчита в тази ситуация е, че по този начин вие използвате Page Rank-a на популярен сайт. Ако публикациите ви трябва да се борят за популярност сами, едва ли ще стигнат много високо. Наистина търсещият ще трябва да влезе първо в СВЕЖО, но в крайна сметка ще стигне до вашата публикация. И ако я намери за добра ще сложи връзка към нея, а не към СВЕЖО.

От друга страна, ако свежите администратори махнат параметъра NoFollow, сайтът ще се превърне в рай за спамерите и професионалните манипулатори на Гугъл. От това неминуемо ще падне рейтинга на самото СВЕЖО, и като резултат хората няма въобще да виждат вашите публикации. Ето защо -- по мое лично мнение -- каквито и да са недостатъците на СВЕЖО, NoFollow не е един от тях. Имайки предвид тази информация, можете сами да си съставите мнение и да преживеете мигове на истинско забавление, четейки как хората започват да говорят за този прословут параметър със и без връзка.

Асенизация в ефира

2010-01-19T12:20:00.001+02:00

Малцина са запознати с хубавата дума "асенизация" и производната й "асенизатор". Това не е процеса на превръщане на нещо в асеноподобно. "Асенизация" е дейността, свързана с почистване на помийни ями. Тази неприятна, но необходима дейност обикновено се извършва с помощта на камиони, наричани от шофьорите с много любов "медарки". Има обаче хора, които предпочитат класическите методи -- да обуеш ботушите уелингтънки (това са гумени галоши, но нали трябва да се изразяваме по европейски), да хванеш лопатата и да се потопиш до кръст в отпадъци.

Гадно, нали? Е, когато става въпрос за телесни отпадъци не е приятно. Мнозина обаче обичат да се потапят не до кръст а до шия в емоционални такива. Разликата е огромна -- ако излезеш от яма, пълна с екскременти смърдиш. Потопиш ли се в емоционални л-на излизаш по-чист отколкото си влязъл. Поне се успокояваш, че има хора по-долни и по-отчаяни от теб. А този, който изпразва медарката с душевна помия печели рейтинг и рекламно време. Навярно се сещате за какво ще стане въпрос. Не, не се сещате. Няма да говоря за асенизатор №1 Карбовски, защото той вече е ясен на всички.

Преди десетина дни ми изгоря монитора и ща, не ща, се наложи да гледам телевизия. Гадост! Гадост ви казвам! Като правило отбягвам да гледам любимите на майка ми предавания, защото не мога да се сдържа от коментари, а тя се дразни. Много се засегна например, когато се запитах на глас с какво ли чистят диванчето на любовта, че да не лепне. Та както казвах, прежалих се и седнах да гледам "Нека говорят..." с Росен Петров. Неповторимо усещане. Ако сте чели "Приключенията на Лукчо" навярно си спомняте епизода, в който къртицата се осмелява да излезе изпод земята в килията на Лукчо. Кротувала си цял живот милата на тъмно, и най-накрая се осмелила да си подаде муцунката. И първото, което вижда, е запалена клечка кибрит. Та нещо подобно се случи и с мен. От години не бях гледал телевизия, и щом се осмелих, в носа ме блъсна невероятна душевна смрад. Изквичах като попарено куче, направих две задни кълба и избягах обратно.

На пръв поглед нищо особено. Роската бе поканил Цветан -- момчето, което скочи под влака заедно с любимата си. Поставете се на негово място. Стигате до такова отчаяние, че да се самоубиете по възможно най-кървавия начин (бил съм свидетел на човек, блъснат от влак и повярвайте -- не ви трябва да го виждате). Свестявате се в болницата, натрошени, без да помните какво се е случило. Минават месеци преди да успеете да се съвземете от шока, да осъзнаете какво точно е станало и пълната необратимост на събитията. И точно когато започвате да се стабилизирате, Роската ви кани в шоуто си. Замаяни от страдание вие приемате, защото се надявате, че болката ще отпусне, ако я споделите. Сядате, и Роската започва да ви разпитва: ама как, ама защо, ето, бил си добър футболист, сега вече не можеш да играеш, защото си начупен, накратко -- започва да ви натрива в носа всичко, което сте се мъчили да забравите. Всичко това гарнирано с думите "Абе каква любов бе? Вие сте още деца! Няма любов за такива като вас. Оплодил си я, защото си глупак, и сега момичето е мъртво, а ти си съсипал живота си. Как може така?"

Вие се разплаквате пред камерата, преглъщате и не можете да продумате и дума, защото целият ужас на изминалите месеци отново ви връхлита, неумолимо и -- като влак. След това се връщате у дома в състояние на пълен душевен срив, а Росен с невъзмутим глас казва "Мислех да пусна нещо забавно, ама не върви. Затова -- реклама!" Точно така го каза! Евалата, Росене! Само така.

А най-страшното е, че асенизаторите стоят като приковане пред екраните, цъкат с език и се наслаждават на страданието на непознато момче. Какво да се прави -- бизнес. Това интересува хората -- това показваме. Все още размишлявам по един дълбоко философски въпрос: кой е по-лош? Този, който използва чуждото страдание по този начин, или този, който изпитва душевен оргазъм от газенето из чуждата душевна помия. Как мислите вие?

Митове за пазарната икономика

2010-01-03T08:24:00.002+02:00

Всички се надпреварват по блогове и в коменатари да възхваляват пазарната икономика -- как който е способен и се труди ще живее добре и т.н. За тези хора ще отбележа някои заблуди, върху които да помислят преди да пеят хвалебствени химни.

Мит 1: Пазарната икономика води до подобряване на качеството на стоките

Това е пълна глупост. Реализацията на един продукт зависи от рекламата и търговците. Самият факт, че има хора, чиято професия е да представят един калпав продукт като съвършен трябва да ви говори много за илюзорното подобряване на качеството. На практика качеството на даден продукт няма нищо общо с пазарната му позиция. Това кара производителите да хвърлят пари за реклама, а не за подобряване на качеството. От друга страна цената е немаловажен фактор, така че качеството допълнително страда в стремежа на производителите да бъдат конкурентни. Интересното е, че преминаването на една стока през веригата за доставки я оскъпява в пъти, така че реално търговците печелят повече от производителя.

Мит 2: Пазарната икономика дава на всеки възможност за печалба

Помислете отново. Последното нещо, което дава пазарната икономика, е възможност за талантливите. Бизнес се прави с пари, а не с особен талант. Сравнете квартално магазинче за хранителни стоки и BILLA. Разбира се, че голямата верига може да си позволи по-ниски цени, директно снабдяване, по-добро обслужване. Къде отива тогава възможността за кварталния търговец, който има желание да прави бизнес, но няма капитала на голямата верига?

Мит 3: Пазарната икономика дава равни шансове на всички

Това е най-съсипващият довод на противницците на комунизма. Ти искаш да правиш бизнес, можеш да правиш бизнес, но... комунистите казват, че трябва да работиш в "Кремиковци". Сега помислете внимателно: равни ли са възможностите на дете на учители и дете на второ поколение спекуланти, натрупали огромен капитал, с който детето им да започне бизнес? Равни ли са възможностите за обучение на синчето на спекулантите, което може да ходи на лекции без да се грижи за храна и облекло и сина на учителите, който покрай следването си трябва да работи на две места за да помага финансово на семейството? При търсенето на работа след завършване бъдещият работодател ще вземе ли предвид, че произхождащият от по-бедно семейство е пложил десетки пъти по-големи усилия за да получи диплома? Значи отново се създава една фаворизирана каста. При комунизма влизането в университета зависеше от заслугите на родителите ти по партийна линия. Сега зависи от заслугите на родителите по финансова линия. Така или иначе, възможностите на младите не са пропорционални на способностите им.

Мит 4: Пазарната икономика регулира цените

Кризата в строителството е най-яркият пример, развенчаващ този мит. Благодарение на пазарната икономика цените на имотите бяха надути неколкократно над реалните. От тази разлика спечелиха търговците и банкерите, не строителите. Сега същите банкери и търговци не смеят да пуснат натрупаните средства в обръщение, от което страдат останалите. Получава се същият парадокс: от пазарната икономика печелят посредниците, а не производителите.Тъй като търговците и спекулантите определят цените, то легендарната "регулация" във всички случаи е в тяхна полза, а не в полза на клиента.

Мит 5: При пазарната икономика печелят предприемчивите

Също като в мита за равните възможности, не предприемчивите печелят. Печелят тези, които имат добър капитал и необходимите връзки. В условията на пазарна икономика в никакъв случай не можеш да спечелиш единствено с предприемчивост и дарби. Причината е проста -- тези, които нямат толкова големи дарби, но имат капитал, ще те смажат и ще те докарат до фалит. В българските условия това е още по-валидно, защото тук се толерират чуждестранни инвеститори с огромни финансови възможности, за сметка на родните предприемачи. За да бъде подигравката още по-пълна, от чуждестранните инвеститори се толерират тези, свързани с търговията, а не тези, свързани с производството. Отново се сблъскваме с явлението спекулантите да печелят повече от реалния производител на стоката.

Мит 6: Банките са полезни, защото отпускат кредити за бизнес

Това изобщо, ама изобщо не е така! Първо, банките не отпускат кредит на всеки. Второ, те отпускат кредит с нашите пари, като реализират огромни печалби. С нашите пари! Трето, банката не рискува нищо, давайки нашите пари на някого -- кредитът така или иначе ще бъде върнат, било под формата на пари, или чрез отнемане на имущество. Още по-голямо фаворизиране на банките се наблюдава с прехвърлянето на държавните плащания към частни банки -- по този начин частни лица оперират с държавни средства, извличайки печалба от това. Да не говорим за таксата за превод, която всички даваме за плащания, наложени ни от страната. На практика се получава така, че държавата дава парични средства, от които печелят частни лица. Ако държавата инвестира тези средства, с печалбите ще се посторят пътища, водопроводи, паркове и заводи. В името на пазарната икономика и частната инициатива обаче, тези средства се дават на несвързани с държавата лица.

Масова безредица

2009-12-30T18:20:00.007+02:00

Днес прочетох няколко реда относно позволението полицията да бие бременни жени. Не знам защо, но това не ме потресе. Същият текст съществуваше в "Закон за полицията", преди да бъде преименуван на "Закон за МВР", без да направи впечатление на никого. Тези няколко реда (по-скоро реакцията на колегите-блогъри от КакНеСе) ме наведе обаче на "некои съображения", които искам да споделя с вас.

Несъмнено Б.Б. не може да се откаже от милиционерското си минало. Това е видно във всяка негова стъпка. Не може да се откаже и от светлината на прожекторите и светкавиците на фотоапаратите -- това също е видно, защото няма полицейска акция, проведена под негово ръководство, която да не е била подобаващо отразена. Поел управлението на страната в ръцете си, той продължава да се стреми към популярност по единствения начин, достъпен за милиционер -- не казвам "бивш", защото бивш милиционер няма. Бойко лови престъпници. отначало пое кръстоносен поход срещу Доган & Ко, но явно от това нищо не излезе. Сега се захвана с Наглите. В стремежа си да хване повече престъпници дори гласува закона, срещу който скачаше като маймуна с хемороиди само преди половин година. Примирете се, хора. Не очаквайте чудеса в икономиката, нито подобряване на пътищата, водоснабдяването и градския транспорт. За сметка на това можете да разчитате, че всички, нарушили закона по някакъв начин, ще бъдат наказани. Мнозина ще влязат в затвора. За по-леките престъпления към МВР ще бъдат назначени щатни манафи¹. Така или иначе, наказания ще има за всички от сърце.

Факт е обаче, че Бойко се страхува. Страхува се от народа, страхува се от недоволство. Провалът му на най-високата длъжност в страната несъмнено завинаги ще го лиши от наркотика на властта. Промените в закона за МВР показват нещо, невидимо за отделния човек, но явно много забележимо от върха на властта. Народът е готов за бунт! Мое лично мнение е (не желая да бъде прието като подстрекателство), че докато не се повторят бунтовете, завършили с подпалването на Партийния дом, няма да излезем от блатото. 14-ти януари тази година бе доста добър опит, за съжаление провален от банда лумпенизирани провокатори. Това е истината -- никога нищо не е променено в държавата без насилие.

Не бива да се притесняваме от членството ни в ЕС. Вижте гърците. Те са членове на ЕС (между другото да си член на каквото и да е не звучи никак добре) много по-отдавна от нас. В същото време не се притесняват, щом нещо не им е по вкуса, да хвърлят молотовки по полицейски участъци. Човек дори би помислил, че гърците се събират да правят масови безредици както ние се събираме в събота вечер да ходим на дискотека. Но явно членството в ЕС е било толкова лелеяно за нас, че не смеем да направим нищо неевропейско.

Не се заблуждавайте и за ролята на полицията. Ролята на полицията е да бие гражданите, със или без закон. Навсякъде по света полицията е оръдие на властта, не на народа. Но щом властта бие, значи се страхува. А повярвайте, страхът е полезен за онези горе. Ако не се страхуват, това означава, че народът не си върши работата. Малцина разбират, че ролята на гражданина в едно демократично общество не се изчерпва с пускането на бюлетината веднъж на четири години. Съвсем не! Ролята на гражданина в демократичното общество е да излезе на площада щом почувства, че с него се подиграват. Гражданинът трябва да се изправи срещу властта; да покаже, че е гражданин, а не електорална единица. Работата на властта е да работи за гражданите -- да намери салам и шунка, а не да обяснява, че пицата е постна. Право на гражданина е да хвърли паве или запалителна бомба в прозореца на най-близкото представителство на властта щом види, че представляващите го са изяли шунката без хляб.

Промените в Закона за МВР и този за електронните съобщения най-ясно показват страха на управляващите. Това не е страх само на Б.Б. Не случайно Ламята триглава се опита да забрани протестите. Но имайте предвид, че единственият ефективен протест е именно забраненият. Ефективният протест е този, след който остават потрошени патрулки, наранени полицаи и опожарени сгради. Няма полза от мирни първомайски манифестации.

Мнозина цитират управлението на Костов като едно от най-успешните. Не отричам. Но замисляли ли сте се кога Костов дойде на власт? След протестите пред Позитано, когато хората обръщаха кофи за боклук и замеряха партийната централа с каквото им попадне. И аз бях там, и аз палих кофи и хвърлях каквото добарам. Не защото съм против БСП, а защото съм против глада. За да е ефективен един протест обаче, той не трябва да бъде организиран от опозицията. Трябва да бъде организиран от гражданите. В противен случай опозицията става управляваща сила, яхва вълната, след което си продължава както си знае. Управниците трябва да се държат в постоянен страх -- само тогава ще управляват в интерес на народа. Явно от върха се вижда, че бунтът зрее. Остава да го видим и ние и да действаме както трябва.

-------------------------------------

манаф (тур.) -- активен хомосексуалист

Защо не вярвате на МВР?

2009-12-27T05:54:00.009+02:00

След приемането на новия Закон за електронните съобщения в Интернет се появиха доста коментари от рода на "стига бе, не става въпрос за подслушване" и "какво толкова". Явно всяка идея, дори и най-шантавата, намира своите апологети. Сигурен съм, че ако утре решат да забранят -- примерно -- жени да управляват автомобил, също ще се намерят поддръжници. Затова пиша тази статия -- за да обясня на тези люде къде е проблема.

"Защо не вярвате на МВР?" възкликна Цветанов по време на дебатите за новия закон. "Защото не вярвам на МВР!" ще отговоря аз на въпроса защо съм против този закон. Всеки, който е поне малко технически грамотен, е наясно, че носенето на мобилен телефон представлява доброволен отказ от личната свобода. Информацията за местонахождението на абоната е достъпна на всеки, работещ в "Обслужване на клиенти" на съответния оператор. Ако някога сте се чудили -- да, възможно е да ви подслушват. За целта подслушвачът дори не трябва да е в централата -- достатъчно е да е в барачката до съответната релейка. Информацията кой с кого разговаря също може да бъде получена много лесно -- като задигнете месечната сметка на човека от пощенската му кутия. Накратко -- не си въобразявайте, че не могат да ви намерят без "интерфейс".

Проблемът със следенето е в това кой го прави. След разкриването на "Наглите" се оказа, че групата им е работила в тясно сътрудничество с полицията. Полицаите били "уволнени" (най-вероятно половин час преди съобщението за пресата), но това не омаловажава факта, че са полицаи. Полицаи от средните нива -- същите, които ще имат достъп до "интерфейса" -- събират подкупи, участват в изнудвания и снасят информация на престъпни елементи за водени срещу тях разработки. Полицаи дават адресите на собственици на откраднати автомобили, за да могат крадците да обсъдят сумата за връщането на возилото. Полицаите от ниските нива си купуват дрегери за да изнудват подпийнали водачи. С подобни закони МВР узаконява тези действия на служителите си. Ако досега можеше да се търси сметка за такива действия, след приемането на закона се дава оправдание на "къртиците".

В същото време висшите нива на МВР не правят нищо за да спрат подчинените си. Напротив -- или премълчават, или защитават колегите си. Никой не си прави илюзията, че това, което научаваме, е само една минимална част от случаите на злоупотреба със служебно положение. Разберем ли, че някой бледен студент, изкарващ парите си като "обслужващ клиенти" в М-Тел, е снасял информация, той ще бъде хванат, уволнен и осъден. Да бъде заловен полицай-информатор е малко вероятно. Да бъде осъден -- научна фантастика, при това повече фантастика, отколкото научна.

Факт е, че никой разумен човек не разчита на полицията. Отдавна тя се е превърнала в синекурна служба, където се влиза с връзки и/или подкуп, а не благодарение на някакви лични качества. Отдавна гражданите гледат на полицаите като на още една групировка, от която трябва да се пазят, а не като на закрилници. Истинският проблем е в това, че МВР иска да ни отнеме всяка възможност да се защитим от него. Всеки, влязъл във властта е наркоман. Властта е много по-силен наркотик от хероина, и много по-опасен. Докато средните нива в МВР искат висок стандарт -- коли, апартаменти и прочее, -- техните шефове искат власт. За да я постигнат, те желаят подчинените им да имат колкото може по-големи правомощия, и потънали в розовата наркотична мъгла не могат да разберат, че те (подчинените) далеч не са така безкористни и почтени, както трябва да бъдат.

Аз самият не се притеснявам от подслушване и следене. Престъпна дейност не върша, а и едва ли някой се е залетял да ме отвлича. Готов съм дори да пращам на МВР копия от съобщенията си по имейла -- например когато казвам на приятелката си какво бельо ще ми хареса да си облече за довечера. Притеснява ме това, че ако този номер мине, наркоманите ще искат още и още. В крайна сметка няма да им е достатъчно да знаят какво бельо носи приятелката ми. Ще ми назначат полицай, който да стои до нас със "Закон за сексуалните действия" в ръка и ще вика "Нямаш достатъчно замах от кръста! Сега ще пишем ли, какво ще правим?" Жалкото е, че хората виждат само отделните стъпки към това положение. Все едно гледаш растера на вестникарска снимка през лупа -- виждаш отделни точки и си викаш "е, точки, какво толкова". Отдръпнеш ли се обаче, обхванеш ли всички точки, те осенява, че това всъщност е снимка на прасе (примерно). Отдръпнете се, вижте цялат картина, и ще ви стане ясно накъде вървят нещата.

Мисленето от типа "какво толкова, не съм престъпник" е изразено много добре в едно стихотворение от времето на нацизма:

Когато дойдоха за комунистите
не казах нищо;
не съм комунист!

Когато затвориха социал-демократите
не казах нищо;
не съм социал демократ

Когато дойдоха за водачите на синдикатите
не казах нищо;
не съм синдикалист

Когато дойдоха за евреите
не казах нищо;
не съм евреин

Когато дойдоха за мен не бе останал никой, който да каже нещо...

П.П. Докато правех снимката към публикацията осъзнах нещо много интересно -- полицаят от снимката е по-розов от прасето. Трябваше да увелича насищането на слоя с прасето, за да са с еднакъв тен.

Антиблокираща система -- често срещани заблуди

2009-12-25T21:54:00.002+02:00

Антиблокиращите системи са изобретени през 1929 година от френският производител на самолети Габриел Воасин. Целта на изобретението е била да помогне за по-безопасното спиране след приземяване, тъй като праговото спиране е практически невъзможно със самолет. Принципът на действие на съвременните АБС се състои в бордови компютър, наблюдаващ скоростта на въртене на всяко колело. Когато при спиране някое от колелата се върти значително по-бавно от останалите, компютърът задейства електромагнитен клапан, който прекъсва за момент достъпа на хидравлична течност или въздух. Днес АБС се счита за полезна екстра. Така ли е това в действителност? Два от най-разпространените митове за ABS са:

1. АБС помага за сигурността на хлъзгав път.

Превозните средства с АБС имат по-дълъг спирачен път на хлъзгав асфалт, а също така и на чакъл или подобни меки настилки. На мокър или заледен път блокиралата гума се нагрява от триенето и разтапя леда (или изпарява водата) под себе си, стигайки до материала с по-голямо сцепление. При лед гумата се задълбава в него, което допълнително увеличава спирачния ефект. АБС не позволява блокирането и гумата продължава да се търкаля по леда или водата.

2. АБС намалява дължината на спирачния път.

Това е валидно само при скорост над 100 км/ч. Разбира се, това е приблизителна стойност, която зависи от вида на автомобила, задвижването, теглото и още много други фактори. При нормални скорости спирачният път е почти един и същ (дори по-дълъг с АБС в някои случаи). Много по-важни са преценката на водача за подходящата скорост и уменията му.

За какво помага АБС?

Антиблокиращата система помага за запазване на контрола при спиране в завой. Накратко: докато колелата се въртят, имате контрол върху автомобила. Блокират ли, първият принцип на динамиката влиза в действие. Ремаркета и полуремаркета с обща маса над 3500 кг, както и превозни средства, превозващи опасни товари задължително са оборудвани с АБС. Целта е да се избегне сгъването на ремаркето спрямо влекача, което се получава при внезапно спиране в завой с празно ремарке. Спирачките на ремаркето са предвидени да удържат до 40 тона, така че е много лесно колелата да блокират при празно ремарке.

Компенсация на риска

Изследване на Американската автомобилна администрация е показало, че водачите на превозни средства, оборудвани с АБС, са склонни към по-безрасъдно шофиране. Това произтича от заблудата, че АБС скъсява спирачния път. Както бе споменато по-горе, спирачният път се скъсява чрез добра преценка на безопасната скорост, бърза реакция на водача и правилно спиране. Като цяло, добрият шофьор никога не разчита на електрониката.

Какво е „прагово спиране”

Това е способността на водача да задържи спирачното усилие на границата на блокирането на колелата. Тогава спирачният ефект е максимален, като в същото време се запазва контрола върху превозното средство. Това е нещо, което би трябвало да се учи по време на автокурсовете, но за съжаление не се и споменава.

Как да го научим?

Намерете подходящо място – права отсечка с равен, сух асфалт, дълга поне 1 км. Свалете прозорците и засилете до около 60 км/ч. Рязко и силно натиснете педала на спирачката, за да блокирате гумите. Не въртете волана! Заслушайте се в свиренето от блокиралите гуми. Обикновено то е пронизително, подобно на писък. Обърнете и отново засилете до 60 км/ч. Този път натискайте педала бързо, но плавно. Внимавайте за момента, в който от гумите започва да се чува пищене. Обикновено то е по-тихо и не толкова пискливо, както при блокиране на колелата. Задръжте педала на това положение. Това е максималната спирачна ефективност. С практиката ще се научите да натискате спирачката все по-бързо, докато накрая инстинктивно ще задържате на прага на блокирането.

Убедете се, че няма движение
Махнете всичко от купето. Голяма е вероятността при рязко спиране нещо да ви удари, или най-малкото – да се счупи
Не въртете волана при спирането

В реални условия

Първият инстинкт щом се натъкнем на препятствие е да ударим спирачката със всичка сила, блокирайки колелата. Ако запазите самообладание и задействате спирачката бързо, но с постепенно увеличаващо се усилие (вместо да забиете крака си върху педала с всичка сила), по-голямата част от времето ще бъдете в зоната на максималната спирачна ефективност. Дори да блокирате колелата, това ще стане при ниска скорост, при която блокиралите колела спират по-ефективно.

Желая леко и безаварийно шофиране на всички.

Тоталното следене -- крачка втора

2009-12-23T18:43:00.006+02:00

Преди известно време в един друг блог предупредих за навлизането на полицейщината в страната ни. За съжаление се оказах прав. Втората крачка в тази посока вече е направена, и по всичко личи, че няма да е единствената. С нарастващ страх наблюдаваме как България все повече заприличва на Германия след идването на Хитлер на власт. Общи неща има много. Също като Бойко борисов, Хитлер е бил харизматична фигура, около която се е създала цяла партия. Също подобно на него Хитлер е говорил за "тотално следене" -- държавата трябва да знае всичко за всеки. Забележете, че позволяването на безконтролното следене ще съвпадне с взимането на отпечатъци от всички граждани, независимо дали са криминално проявени или не. По подобен начин Хитлер е искал да има запис в картотеката на СД за всеки немски гражданин -- естествено, под предлог за борба с престъпността. Нищо чудно съвсем скоро да се въведе морална полиция, всъщност следяща за политически неудобни индивиди. Помнете ми думите -- съвсем скоро ще стане по-зле от колкото е било при комунизма. Всеки ще е потенциален провокатор и доносник. Полицията ще бъде на практика недосегаема. Ще се въведат т.нар. "превантивни арести", тоест ще могат да ви арестуват по подозрение че се каните да извършите престъпление, и то за неограничено време. Мотивите за това са прозрачни -- за 72 часа не могат да бъдат събрани достатъчни доказателства. В крайна сметка след 4 години няма да има избори. Това ви се полага, щом избирате милиционер да ви управлява! Лошото е, че ще страдаме всички, не само бабите и дядовците, гласували за Б.Б.

Фотошоп -- коригиране на снимки със светкавица

2009-12-20T19:16:00.010+02:00

На всички притежатели на цифрови фотоапарати им е известно, че снимането със светкавица рядко дава добри резултати. Ако снимате от твърде голямо разстояние, светкавицата не може да освети обекта. Ако пък снимате от прекалено близко на снимката има един ярък, лъщящ нос, заобиколен от прогресивно потъмняващо лице. Ето как с помощта на Фотошоп можете да поправите това само с няколко лесни стъпки. За разлика от работата с нивата (Image -> Adjustments -> Levels) този начин е достъпен дори за напълно неопитни потребители. Ако искате да коригирате снимките от петъчната нощ в дискотеката -- четете нататък.
Това е вашият верен приятел, сниман отблизо със светкавица. Снимките, правени в тъмно помещение (като дискотека, например) изглеждат горе-долу по този начин. Отворете снимката с Фотошоп, копирайте основния слой (Ctrl+J) и го направете негатив (Ctrl+I).

Изберете слоя с негатива, след което изберете Image -> Adjustments -> Black & White. На появилия се диалогов прозорец натиснете ОК без да променяте нищо.

От падащото меню за блендите (горе вляво на палитрата със слоевете) изберете Soft light.

Резултатът:

Сега можете да сплеснете слоевете (Layer -> Flatten Image) и да използвате Image -> Adjustments -> Brightness/Contrast за да направите яркостта и контраста според вашите предпочитания.

Тази техника помага и при други случаи не неравномерна експозиция -- например, когато снимате срещу слънцето. С нейна помощ ще коригирате снимките от зимната си екскурзия, на които обектът представлява тъмно петно на фона яркия сняг.

Няколко думи за зимните гуми

2009-12-17T20:28:00.003+02:00

Един от най-често срещаните съвети с настъпването на зимата е "сложете зимните гуми". За съжаление много хора не го правят. Разбира се, не всеки може да си позволи два комплекта гуми, но в такъв случай е по-добре да карате със зимни гуми през лятото, отколкото обратното. Каквото и да ви разправят продавачите, зимната гума е всесезонна. Не се подлъгвайте по гуми, продавани като "всесезонни" -- това са на практика летни гуми и само ще ви дадат излишна -- и опасна -- увереност през зимата. Наистина, през лятото зимните гуми се износват по-бързо и причиняват малко по-висок разход на гориво. През зимата летните гуми могат да ви убият, и тогава няма да се тревожите повече за разхода на гориво.

Основната разлика между зимните и летните гуми е в самия състав. В летните гуми се добавят по-твърди съставки (направо казано -- пластмаса), които осигуряват по-малко съпротивление при движение, а от там -- и по-нисък разход на гориво през лятото. Летните гуми са по-твърди по две причини. Първо, през лятото настилките са по-сухи и необходимото сцепление се постига с по-малко деформация на гумата. Второ, като всяко тяло, гумата омеква при по-високи температури. Затова не си мислете, че при 4-5 °С и суха настилка няма значение дали сте със зимни или летни гуми. Значение има -- летните гуми стават твърди при ниска температура и на практика седвижите с четири пластмасови подноса на джантите, а не с гуми.

Друга разлика е грайфера. Летните гуми имат по-плитки грайфери, най-често образуващи канал, насочен навън. Тези гуми имат посока на монтиране, като целта е при движението си каналите, образувани от грайфера да изхвърлят водата настрани. Зимните гуми са с по-дълбоки грайфери, като вдлъбнатата част от грайфера е и по-широка. При тях посоката на каналите (ако въобще я има) не е толкова изразена. Тяхното предназначение е да осигурят сцепление с настилката, като се заровят колкото може по-дълбоко в нея. При всички положения не трябва да карате с гуми, чиито грайфери са по-плитки от 5 мм.

Летните гуми се обозначават с картинка на облаче отстрани (на платното на самата гума), или с буквите R&W или R+W (Rain and Water). Зимните имат картинка на снежинка или буквите M+S или M&S (Mud and Snow).

Ако сте от почитателите на тунинга, прост номер е да запазите стоманените си джанти и да сложите на тях зимни гуми. Така през лятото ще можете да събирате очите на мацките с алуминиевите джанти, а с падането на снега просто ще смените целите колела -- без да ходите при гумаджии. Желателно е да избягвате да купувате регенерати.

През зимата е добре да карате с малко по-ниско налягане. Все пак не прекалявайте. Виждал съм жена, която караше буквално на джанти (под една атмосфера), защото й казали, че през зимата се карало с по-малко напомпани гуми. Това при температура 15 °С и абсолютно сухи пътища. Често (поне веднъж на пет дни) проверявайте налягането. През зимата температурата в рамките на денонощието се променя значително, и гумата, която сте напомпали на обед до 2 атмосфери, като нищо може да се окаже на 1,2 в 6:30 сутринта, когато тръгвате на работа.

Приблизително на 10000 километра проверявайте износването. Както казахме горе, грайферът трябва да е минимум 5 мм. В магазините за авточасти се продават грайферомери (струват някъде около 2-2,50), а във всяка гумаджийница ще го направят безплатно.

Ако пътувате през проходи (и изобщо през места, където снежната покривка е трайна), е желателно да имате вериги. При покупката на вериги обърнете внимание дали са за вашите гуми. На кутиите с вериги има обозначени размери, за които са подходящи. За да разберете размера на вашите гуми, погледнете загадъчните означения отстрани. Те са нещо от рода на 195/65 R14. Първата цифра ви показва ширината на гумата в милиметри. Това е пълната ширина, измерена от вътрешния отвор, през платното (страничната част на гумата), протектора (частта с грайфера, която стъпва на пътя) и платното от другата страна. Втората цифра ви показва каква е височината на платното (т.е. от джантата до протектора) като процент от общата ширина. Третата (и най-важна за избора на вериги) цифра е диаметърът на вътрешния отвор на гумата в цолове. За информация, цол е немското название на английската мярка инч. Един инч е равен на 2,54 сантиметра.

Важно: веригите се слагат на задвижващите колела! Най-вероятно вашата кола е с предно предаване, т.е. задвижващи са предните колела. Ако автомобилът ви е с двойно предаване, тогава сложете веригите на задните. За да поставите веригите, защипете единия от обръчите от задната страна. След това прекарайте самите вериги през гумата и ги захванете на обръча от предната страна. Направете това и на двете колела, качете се, дайте малко назад и захванете тази част от веригите, която не сте успели. Незабравяйте да свалите веригите щом тръгнете по суха настилка.

Новите лични документи -- предсказани в Библията

2009-12-16T20:37:00.005+02:00

Преди да четете нататък искам да се изясним по един въпрос. Вярващ съм, доколкото вярвам, че съществува висша сила (не непременно разумна), направляваща развитието на Вселената. В никакъв случай не съм религиозен фанатик, а на Библията гледам по-скоро като на послание от бъдещето, завоалирано от една страна поради нивото на тогавашните хора (опитайте се да обясните на Моисей какво е "изтребител" без да прибегнете до огнедишащи дракони с поразяващи опашки), а от друга -- от многобройните преработки и допълнения по усмотрение на Църквата. Та след като изяснихме това, нека погледнем Откровението на Йоан, известно още като "Апокалипсис".

Първо, трябва да изясним някои неща, свързани с Апокалипсиса. Това не е краят на света. Апокалипсисът описва последната битка между Доброто и Злото, не унищожението на света като такъв. В тази връзка, никъде в Библията не пише за задгробен живот, ад или рай. Напротив, пише, че мъртвите не чувстват нищо. Пише също така, че в деня на второто пришествие те ще възкръснат за да бъдат съдени. Грешните ще бъдат хвърлени в огненото езеро, за да умрат завинаги, а праведните ще живеят в новия свят редом със Спасителя. Самата идея за ада е езическа и противоречи на безкрайните опити на християнството да изкорени езическата ерес.

След тази кратка лекция, нека пристъпим към текста, предсказващ новите документи за самоличност. Същите тези, с биометричните данни, за които ще даваме отпечатъци от пръсти, проба от семенна течност и кръв от менструално течение. Същите тези документи, които все повече клонят към един малък чип, в който се съхранява цялата информация за носителя, и който -- както се твърди -- ще ни дава достъп навсякъде. Въпросният текст е в Откровение на Йоан, глава 13, стих 11-18. След описаните събития ангелите слизат за да се бият със зверовете, и изобщо -- настава мазало с тиквички.

¹¹И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като змей. ¹²той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято рана бе оздравяла. ¹³И вършеше големи знамения, дотам щтото да направи и огън да слиза от небето на земята пред човеците. ¹⁴И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му бе дадено да върши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образа на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. ¹⁵И позволи му се да даде дъх на образа, така щото зверовия образ да продума; също да направи да бъдат избити ония, които не се поклонят на образа на звяра. ¹⁶И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или челото им, ¹⁷за да не може никой да купува или продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. ¹⁸Тука е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

Страшно, а? Особено онова в 16-ти и 17-ти стих. Погледнете личната си карта. Какво пише най-отгоре? "Република България". Същото пише и на всеки държавен документ за самоличност. Когато постепенно документите станат изцяло електронни, навярно ще трябва да бъдат вграждани на достъпно за разчитане място -- например на предмишницата. Под предлог, че така ще може още от раждането да се следи здравословното състояние на индивида, поведенчески проблеми и т.н. С две думи -- все за доброто на хората. Тогава на чиповете навярно също ще пише името на организацията, която ги е издала -- името на звяра. Нищо чудно, също като в "Специален доклад" да се развие черен пазар за немаркирани части от човешкото тяло, с които можеш да получиш няколко часа свободен живот.

Пак по тази причина в момента ни убеждават, че документи за самоличност с отпечатъци от пръсти са "добра идея" -- борба с тероризма и т.н. Но това е само първата стъпка. Факт е, че правителствата по света искат да събират колкото може повече информация за гражданите. Също така е факт, че без документ за самоличност -- бил той вграден в ръката чип или ламинирано картонче с отпечатъци -- никой не може да се придвижва свободно. С две думи -- който не се "поклони пред образа на звяра" и "не носи неговото име" е престъпник, извън закона, и заслужава да изгние в затвора. Дори за не-фанатици приликата е очевидна. Само времето ще покаже кога и как ще започне битката при Армагедон.

Признаци че сте селяни от градски тип

2009-12-12T18:18:00.001+02:00

Ароматизаторът се поставя задължително на огледалото на колата.

В заведение поставяте новата си Нокиа на масата.

Слушате поп-фолк.

Касетката с фолк диджей хитове, която братовчед ви ви записа на рождения си ден преди две години не е излизала от касетофона в колата ви от тогава.

Купувате битова техника от магазините по левче.

Способни сте да изминете повече от 200 километра за литър и половина домашна ракия на аванта.

Слизате по пижама и чехли за да си хвърлите боклука.

Изобщо не слизате да си хвърляте боклука. Просто го изстрелвате от балкона.

На есен варите компоти под балконите на блока.

Водите разговорите с другите селяни от квартала крещейки през балкона, докато те ви крещят в отговор от улицата.

Обсъждате Биг Брадър, Мюзик айдъл, Денсинг старс и други ТВ формати, чиито имена дори не можете да произнесете правилно.

Спирачните апарати на колата ви са боядисани с жълта блажна боя.

Цялата ви кола е боядисана с жълта блажна боя.

Слагате си пърдящо гърне, за да знаят хората, че по улицата минава градски селянин. Ако не можете да си позволите гърне със "спортна акустика" си махате нормалното за постигане на същия резултат.

Давате 5 лева отгоре за бензин в търсене на място, където желаната от вас стока е с 1 лев по-евтина.

Ако жена ви я няма, ще умрете от глад, защото готвенето е женска работа.

По същата причина не си миете чиниите.

На задната броня или капака на багажника си имате лепенка с надпис "SEX инструктор".

Смятате за нормално да ходите по улицата по потник и къси гащета.

Употребявате обръщения от рода на "играч" или "батенце".

Твърдо вярвате, че най-успешният начин за запознанство с жена е подсвиркване или издаване на съскащ звук като от отваряне на шише бира.

Мечтата на живота ви е да влезете в "Син Сити" или "НАЙ Клуб".

Гордеете се, че сте трето поколение арматурист или фаянсаджия и правите всичко възможно да предадете занаята на детето си.

Отнасяте се с прикрито недоверие към хора, които четат книги.

Смятате, че думите "Няма живот в тази държава" и "Абе трябва да се бачка" съдържат синтезираната мъдрост на Вселената.

Мисленето ви кара да се изпотявате.

Всеки е ваш приятел, дори да го виждате за пръв път през живота си.

Спирате колата си по средата на улицата за да поговорите с друг градски селянин.

Не сте се качвал на нищо по-голямо от Голф тройка, но вярвате, че сте велик шофьор.

Най-голямата обида в речника ви е "селянин".

Идиоми в английския език

2009-12-11T18:53:00.004+02:00

"Идиом"е израз, който има свое собствено значение, различно от буквалното. Пример за идиом в българския е "връх на сладоледа". За по-младите читатели, изразът произлиза от една реклама на сладоледите "Делта", извънредно популярна в началото на 90-те. От там идва и вече позабравеният израз "Сега в София, скоро в други градове". Идиомите в английския са прекалено много за да бъдат изброени, но тук ще се спрем на някои от тях.

Champing at the bit (Дъвча мундщука) -- Означава трескаво нетърпение, напрегнато очакване. Почитателите на Carmagedon 2 навярно са го виждали в статуса на другите играчи. Изразът произлиза от склонността на буйните коне (особено състезателните) да дъвчат мундщука от нетърпение ездачът им да ги освободи.

The whole nine yards (Целите девет ярда) -- Означава да извършиш нещо докрай, както се следва. Ярд е мярка за дължина, равна на 91,44 сантиметра. Произходът не е установен със сигурност, но най-вероятно се корени в британските летци-изтребители през Втората световна (първата документирана употреба на израза е от 1942). Картечната лента на изтребителите е била дълга 9 ярда. от там да "минеш деветте ярда" означава да изстреляш всичко докрай. Друго обяснение е състезанието на 1600 метра. Дължината от 1600 метра е 9 ярда по-къса от дължината на една миля. "Да минеш целите 9 ярда" следователно означава да положиш повече усилия отколкото се изисква от теб, за да бъдат доведени нещата докрай.

Lock, stock and barrel -- Всичко, без изключения, без остатък. Погрешно се смята, че изразът произлиза от "всичко, което търговецът притежава" -- Ключа за вратата (lock), стоката в магазина (stock) и буретата в склада (barrel). Най-вероятно става въпрос за частите на мускет -- кремъка (lock), приклада (stock) и цевта (barrel). От там lock, stock and barrel е абсолютно всичко, което ти трябва.

Gеt your goat (Да ти вземат козата) -- Да ядосаш или разяриш някого. Преди състезания при конете били пускани кози, които (незнайно защо) им действали успокояващо. "Да ти вземат козата" означава да те разгневят, да те докарат до ярост.

Kick the bucket (Да ритнеш кофата) -- Да умреш. Намек за кофата, като често използвано място за стъпване на обесвания по време на линч. Друго обяснение е наименованието на дървото, за което се връзва прасето при клане (buque). По време на клането агонизиращото прасе го рита със задните си крака.

Jump the shark (Да прескочиш акулата) -- Употребява се главно за телевизионни предавания, които правят всичко само и само за да задържат аудиторията си. Използва се също и в други случаи в подобен смисъл -- например, за нечия любовна връзка. Произходът на този идиом е ТВ сериалът "Щастливи дни". В епизод, излъчен през септември 1977, главният герой прескача аквариум с жима акула на водни ски. Това няма нищо общо с целия сюжет на сериала и единствената му цел е да привлече вече отегчената публика обратно.

Mad as a hatter, Маd cap, Mad hat (Луд като шапкар) -- През 18-ти и 19- век най-популярното средство за избелване на филц, широко използвано от шапкарите, бил живакът. Постоянният контакт с живак води до абсорбирането му чрез кожата и умъртвяване на нервни клетки (включително мозъчни), което неизменно води до полудяване.

Break a leg (Да счупиш крак) -- Пожелание за късмет. Зародило се е като пожелание към актьорите по времето на Шекспир. "Кракът" е част от механизма за повдигане и сваляне на завесата. Така пожеланието да го счупиш означава да те викат толкова пъти на бис, че механизмът да не издържи.

Burn the midnight oil (Да гориш среднощното масло) -- Да работиш до късно. Отнася се за петролните лампи, използвани преди навлизането на електричеството. В случая oil е в смисъл на петрол.

Dead as a doornail (Мъртъв като пирон на врата) -- Отнася се за клина, на който се закача халка за катинар. Обикновено такъв клин се забива във вратата, острият му край се извива и се забива от другата страна -- по този начин става напълно неподвижен и може да служи за опора на халката. Това е игра на думи, тъй като dead освен мъртъв означава и "неподвижен" (сравни с нашия израз "мъртва хватка"). В "Коледна песен" Чарлз Дикенс пише:

"Марли беше мъртъв като пирон на врата. Защо като пирон на врата -- никой не знае. Ако трябва да се правят сравнения, пирон на ковчег е може би най-мъртвото нещо в железарския свят. Но така е прието, и затова ще кажем, че Марли бе мъртъв като пирон на врата."

Dead ringer -- Пълно подобие на някого или нещо. Ringer е кон, който се е показвал пред букмейкърите вместо друг с подобен външен вид, с цел да бъдат заблудени. Dead в случая означава не "мъртъв", а "точен", "абсолютен" (сравни с dead center).

Креми в действие

2009-12-10T21:05:00.003+02:00

Представям ви Креми, която видяхте по време на опитите й да разкъса котка. Този път злата улична Креми напада беззащитна немска овчарка.

А това е Джефи -- друго улично куче, което бях прибрал. Преди близо година Джефи, плашлив, добър и умен бе отровен. Също от граждани с високо съзнание, които ме лишиха от най-верния приятел, който някога съм имал.

Защита на децата

2009-12-10T18:53:00.006+02:00

Знаехте ли, че в лавките на училищата не се продавали пържени храни? Нито пък газирани напитки, или такива, съдържащи захар. Аз не го знаех допреди две седмици. Явно щом в лавките се продават единствено плодове и мляко, децата ще ядат само това -- за да станат силни и здрави! Разбира се, майките им не им пържат кюфтета вкъщи, нито пък им купуват сандвичи от павилиона на спирката. И разбира се, изгладнелите от ядене на зеленища деца не могат да отидат до близкия магазин и да купят готово пържени кюфтета по 6 бройки в пакет.

Във Варна искат да махат релейките покрай детски градини и училища. Похвално начинание. Защото иначе децата живеят в напълно освободена от радиоизлъчвания среда. През нощта до главата им няма електрически контакт, не ползват мобилни телефони, нито пък родителите им имат Wi-Fi рутери.

Интересно откъде е тази мания да опазим децата от всичко, освен от истинските заплахи. Например, защо има глоби за лавкаджиите, продали някое и друго кюфте на младите надежди, а няма глоби за родители, пуснали децата си с моторче в движението без да им обяснят елементарни правила за безопасност и правилника -- поне в частта за предимството. Няма глоби и за родители, позволяващи на невръстните си щерки да пускат голи снимки по сайтове за запознанства. Но същите тези родители настояват за наказания за педофилите.

Резултатите от свръхзакрилата на децата са налице. Те са около нас; те са в новините. Деца извършват убийства с такава жестокост, която би накарала дори опитен мафиот да потръпне. Мафията си разчиства сметките за огромни суми с куршум. Децата убиват връстници за това, че са по-хубави или по-богати от тях. Убиват ги с камъни и брадви. Разчленяват труповете. Заравят ги, и когато решат, че не са добре заровени, най-хладнокръвно изравят вече разлагащия се труп, за да го преместят. Навремето в Италия мафията ликвидира един от собствените си екзекутори, защото убивал жертвите си по жесток начин. Ние приемаме жестокостта у децата като част от ежедневието.

Не забравяйте, че учениците, навряли главата на съученика си в писоар също са закриляни от закона. Тях също са ги пазили да не ядат кюфтета и да не стоят в близост до релейки. А те, подкрепяни от знанието, че за тях се грижат като за писани яйца са хванали по-малкия си съученик и са го напъхали в писоара. А това, което знаем, са само най-страшните случаи.

Замислете се обаче как това дете ще живее утре в изпълнения с опасности свят. Замислете се как тези изродчета, свикнали да бъдат закриляни и обгрижвани, ще постъпят утре, когато някой откаже на някое тяхно искане. Страшна мисъл, нали?

Насилие в училище винаги е имало. Проблемът е, че никога не е било в такива големи мащаби и толкова жестоко, колкото сега -- когато пазим безценните дечица от всичко. Всъщност, за да ги предпазим докрай, трябва да ги върнем към природата. Да тичат голи (за да не получат случайно обрив от някоя текстилна боя) по ливади и планини (далеч от електромагнитни излъчвания), да ядат трънки и глогинки (здравословна храна, без захар и богата на антиоксиданти), и да спят на чист въздух под откритото небе. С две думи -- да живеят като диваци. Така и така половината от тях са на практика неграмотни, благодарение на образователната ни система.

Като куче и котка

2009-12-08T20:03:00.012+02:00

Представям ви Джеки (прибрах го на няма и 2 месеца от улицата), Креми (на последните три снимки, също улична, която си идва у нас да спи на спокойствие) и Сузи (котката, която свалих от едно дърво преди месец и половина).

Тъй като живее на улицата, Креми е многократно бита, тровена и стреляна от граждани с високо съзнание. На снимките ясно се вижда причината -- от всяко нейно косъмче струи злоба и желание да убива и разкъсва.

В скоро време очаквайте видео от епичните битки, развихрящи се между Джеки и Сузи.

Шофиране през зимата

2009-12-08T08:05:00.003+02:00

Съветите тук са за коли с предно предаване, каквито са 90% процента от автомобилите в Европа.

1. Не забравяйте, че сте на лед! Това трябва автоматично да ви накара да съобразите дистанцията пред предния автомобил и скоростта си. Безопасна скорост не е тази, при която контролирате колата, а скоростта, при която ще можете да реагирате при нужда.

2. На светофари и прочее планирани спирания и намалявания не използвайте спирачката. Предвидете спирането от по-далеч и започнете да превключвате предавките в обратен ред. Можете безопасно да използвате спирачката когато сте на втора и двигателят ви е на празни обороти.

3. Навярно сте свикнали да влизате в завоите по инерция и да включвате предавката след като излезете от него. Недейте. Приближавайки завоя намалете предварително скоростта дотолкова, че да можете да завиете и влезте в завоя с двигател. По време на завоя не променяйте оборотите, т.е. нито отнемайте, нито давайте газ. Дори да ви се струва, че сте влезли прекалено бързо, има голяма вероятност да не се стигне до критична ситуация. Ако се стреснете и вдигнете крака си от газта, или -- още по-лошо -- натиснете спирачката, почти е сигурно, че ще се намерите в приключение.

4. Ако колата ви поднесе, натиснете леко и плавно газта и също така плавно завъртете волана натам, накъдето отива задницата. Това ще върне задната част на колата на пътя. С плъзгането на задницата на обратно изправяйте волана, докато в крайна сметка колата отново се движи както трябва. Забележка: това е валидно само за коли с предно предаване. При тези със задно нещата са по-сложни, но като цяло натискането на газта при тях само ще влоши нещата.

5. Ако се случи обратното, т.е. вие завивате, но колата продължава да се плъзга странично в предишната си посока на движение, завъртете плавно волана докрай в посоката на завоя и намалете газта. Това ще накара задницата да се плъзне навън, насочвайки предната част към завоя. След това действайте като в четвърта точка. Този сценарий е вероятен при рязко извъртане на волана, например ако в последния момент се сетите, че трябва да завиете.

В горните два случая най-важното е да не изгубите самообладание. Самият факт, че карате на хлъзгав път, трябва да ви е подготвил за подобни приключения.

6. Избягвайте каквито и да било резки действия с педалите и волана.

7.Избягвайте да спирате при изкачване. Тръгването след това е почти невъзможно. Ако все пак ви се наложи, не тръгвайте право нагоре, а леко настрани. Движете се на S докато не усетите, че сцеплението е нормално, т.е. че колетата не буксуват. Внимавайте когато правите това на тесен път. Не забравяйте, че хората от насрещното се спускат, и за тях спирането е по-трудно отколкото тръгването за вас.

8. Не отнемайте газта и не натискайте спирачката щом воланът е завъртян.

9. При аварийно спиране не натискайте спирачката докрай. Ако усетите, че не можете да спрете, опитайте се да вкарате десните колела в банкета, или да закачите с тях тротоара. Ако това е невъзможно, например поради мантинела или паркирали коли, опитайте се да уцелите някоя дупка. Тях поне ги има в изобилие.

10. Внимавайте при спускане. Ако условията позволяват, дръжте десните гуми върху банкета, или се движете колкото може по-близо до тротоара. Във втория случай, ако усетите, че почвате да се плъзгате неконтролируемо, завъртете волана към тротоара. Ако сте наистина смели, можете да използвате триенето на предните колела в бордюра за да регулирате скоростта си и успешно да завършите спускането без да спирате. Колкото повече завъртате волана, толкова по-голямо е триенето и съответно спирачният ефект. Дори при спускане, не изключвайте предавката

11. При образувани коловози избягвайте да карате по тях.Ако можете, дръжте едното колело върху издадената част между коловозите, а другото -- извън тях. Това има две предимства -- а) няма да си потрошите долната част на колата в издатината между коловозите и б) по-добре е да карате върху грапавия лед извън коловозите, отколкото по гладкия вътре в тях.

12. Ако колелата ви буксуват при потегляне, пробвайте да потеглите на втора предавка. При по-мощни двигатели може да се наложи да потеглите и на трета. Изключително важно е да пробвате по-високата предавка при първото забуксуване. В противен случай превръщате снега под колелата в лед, а ако вече сте на лед -- го правите по-гладък и хлъзгав.

13. Ако автомобилът ви е с климатик, следете датчика за външната температура. При температура на въздуха под 5 градуса можете да сте сигурни, че пътят вече е заледен.

14. Не забравяйте, че мостовете се заледяват преди останалата част от настилката (там няма земя, която да задържа топлината под асфалта). Особено на магистралите (и особено през Витиня) внимавайте с металните плочи на мостовете -- те пък замръзват преди асфалта.

Надявам се да съм ви бил полезен. Желая ви безаварийно пътуване.

RE:TV -- Почивай в мир

2009-11-28T06:28:00.004+02:00

Като потвърждение на предишната ми статия, RE:TV прекрати излъчването си. Една от малкото (да не кажа единствена) телевизии, които не печелеха аудитория с евтини сапунки и унизителни за интелектуалните способности на зрителите си риалитита вече е в историята благодарение на железните закони на пазарната икономика. В изявлението си учредителите на медията казват:

Със създаването на телевизията искахме да покажем няколко неща - че може да има прозрачна собственост и финансиране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независима телевизионна журналистика.

Стига бе, момци! Наистина ли смятате, че в България може да съществува телевизия, караща зрителя да използва мозъчните си клетки? Недейте така! Вземете се в ръце. Покажете малко чалгури, пуснете някое риалити с танци, направете скандал с участието (и съгласието) на някоя фолк-дива. Само така ще привлечете зрители. Я вижте bTV и Нова как се справят! Ами извинявайте, ама никой не го @бе за вашите новини и коментари. Освен ако не са свързани с новите гръдни импланти на някоя мегазвезда от регионален мащаб, която не може да си запомни второто име.

Шегата настрана, това наистина е жалко. Не следях РЕ:ТВ (както не следя която и да е друга телевизия), но все пак е жалко на практика да видиш как всеки опит за някакво интелектуално предизвикателство към нацията пада на земята като мокър пешкир. Но какво да се прави -- такъв е животът. Това е резултатът от "пазарна" икономика и умствена ограниченост на аудиторията. Има все пак искрица надежда -- вярата, че пред синия екран са останали само тези, които са прекалено глупави да си включат компютъра и да ползват Интернет като средство за осведомяване. За съжаление това е само вяра -- чалгата и риалититата навлизат и в мрежата, заплашвайки да погълнат и малкото останала функционираща мозъчна тъкан на българите.

Цената на истината, или "Как да изпаднем до нивото на чалгаджия"

2009-11-21T06:49:00.010+02:00

Страшно става в бългрския ефир. Флагманът на простотиите -- Нова телевизия -- продължава да проявява постоянство в опитите да заглади и последната гънка в мозъците на населението. Достатъчно изпростели от слушане на чалга, българите продължават упорито да се спускат към все по-дълбоки и дълбоки низини на интелекта. Толкова дълбоко е гмуркането в тях, че ако мозъците им се сблъскат с нещо, каращо ги да заработят поне малко -- книжка аз оцветяване, например, -- ще експлодират като дълбоководна риба, извадена на повърхността.

Нова продължава да печели от "риалитита", предлагащи на зрителите да решават съдбата на участниците срещу скромна сума под формата нанадплатен SMS. Продължават да печелят и от реклами в предавания от рода на "Цената на истината". Хората са доволни, хората са щастливи. Радват се на всичко, освобождаващо ги от необходимостта да мислят. За тях най-висшето щастие е да могат да седят пред телевизора, живеейки нечий чужд живот. Какъв по-добър начин да видиш какво се случва по света? Какво по-образователно от бивш затворник, чиито чичо е поискал да пикае в устата му? Какво може да достави по-голямо щастие от това, да видиш нечие нещастие и да есуспокоиш, че ти си по-добре?

Интернет е пълен с коментари и интересни клюки за героите на новото време -- неудачници с разбити семейства, пияни жени бустващи в Къщи, и танцуващи звезди. В тази връзка, хубавата Лила я наказаха за това, че се е снимала по прашки (лилави, за да отговарят на името й). Жената има какво да покаже, защо пък да не го направи? А какво трябва да е наказанието за министърка, чекнеща се в долнопробно шоу? Отговорът е "никакво". Ако покажеш прелести по собствена инициатива -- подлежиш на наказание. Ако обаче се изложиш публично в риалити шоу, това е "пиар". Жалки, заблудени душици...

Но да се върнем на коментарите. От доста време българите живеят със случващото се на телевизора, пренасяйки го в реалния си живот. Пращат се SMS-и, обсъждат се достойнствата на танцуващите звезди или танцуващите випове (какво разнообразие, а?), цъка се с език за човешките драми. Радостен екстаз ни обгръща щом за пръв път се наебат в Къщата. А докато главите ни губят способността да мислят самостоятелно, гледаме рекламки, поучаващи ни да купим един или друг продукт. И точно понеже риалитито ни е изключило висшите кръгове на мозъка, повелята "купувай" си влиза като у дома.

За съжаление цената на истината е висока. Истината е, че телевизията ви превръща в скапан малоумен идиот. Цената, за съжаление, е собственият живот. Не физическия, а по-лошо. По-добре да умреш, отколкото да живееш нечий чужд живот, докато тялото ти броди по земята, изпразнено от мисъл и воля.

Нима вие, риалити фенове, смятате, че имате воля? Палячовци! Опитайте се да пропуснете една вечер риалитито. След това се опитайте да не се интересувате какво се е случило -- коя танцуваща звезда или VIP колко SMS-и е получил, кой с кого се е шибчил в Къщата, или какво отвратително деяние се е разисквало в "Цената на истината". Да, знам. Можете да го направите когато решите, но не тази вечер. Също както алкохолиците могат винаги да спрат да пият, но не тази вечер.

LaSombra vs. СВЕЖО

2009-11-17T19:05:00.003+02:00

С удоволствие съобщавам на всички мои читатели и потребители на СВЕЖО, че дълго проточилото се недоразумение бе благоприятно разрешено. Специални благодарности към GaN. Акаунтът ми е възстановен, в замяна на моето обещание да не публикувам порнографски материали и да не използвам техники за заобикаляне на ограниченията, наложени от администраторите. Пълният текст на писмото ми е отдолу

Настоящото съобщение е във връзка с този и този коментар. Изявявам желание да ми бъде възстановен акаунта с потребителско име lasombra, като заявявам, че няма да публикувам съдържание, противоречащо на Общите правила, както и да използвам прокси сървъри, META или JavaЯcript пренасочване, или други начини за заобикаляне на ограниченията, наложени от администраторите и прикриване на реалната същност на публикуваната връзка.

Искрено се надявам с това дълго проточилото се недоразумение да бъде считано за приключено.

С уважение:
Христо Балканджиев

Радвам се, че цялата история приключи и отново благодаря на GaN за проявеното разбиране и желание за диалог.

СВЕЖ спам!!!

2009-11-16T19:25:00.009+02:00

Чувствата ми към СВЕЖО не са тайна за никого. За тези читатели, които сега се включват, ще обобщя. Лицето Любима Йорданова многократно и систематично оказваше психически тормоз върху потребителите -- поведение, което предизвика множество оплаквания. Администраторите на СВЕЖО отказаха да се вслушат в тях, за това аз създадох фен сайт на Любима Йорданова . За това ми дело, донесло голяма наслада на потребителите на СВЕЖО, постоянно бе забранен достъпа ми до сайта им. Всъщност те така и не ми обясниха за какво са ме баннали. Аз подозирам, че е заради този най-любезен призив към тях. Сайтът на Любима беше онлайн цяла седмица без да им направи впечатление, но ми забраниха достъпа след като публикувах призива. Въпросните администратори отказаха да се срещнем и да се разберем като хора -- поведение, напълно отговарящо на страхливи безчестни типчета като тях. Факт е обаче, че Любима още ползва СВЕЖО (или по-скоро ГНИЛО) за да обяснява как се манипулира нета.

Тук разбира се не става въпрос за това. Направил съм си изводите за морала на двамата СВЕЖАРИ и съм се отказал да споря с тях. Очевидно е, че по-голям успех бих имал в опитите си да накарам газобетонно блокче да полети. Интересното обаче е, че въпреки че акаунтът ми е блокиран (както и ІР адреса ми), от страна на СВЕЖО продължава да се лее спам в електронната ми поща. Оказва се, че съгласно същите Общи условия (които тези двамцата не спазват) със самата си регистрация се съгласявам да получавам спам от тяхна страна. Освен това с регистрацията се съгласявам те да следят действията ми в Интернет.

Та въпросните двама индивиди предлагат на вниманието ми новата си услуга. Браво, Яворчо, браво, Стани! Банвате един от най-активните си потребители защото е решил да се позабавлява докато вие си затваряте очите за явен дразнител, а след това -- о, изненада! -- започвате да го спамите въпреки че акаунта му е изтрит. Постъпка, достойна за такива като вас! Само ви моля да махнете моя адрес от кирливия си мейл лист. Просто ми е неприятно.

Редакция:
Все пак проблемът получи своето положително разрешение. Би било подло и нечестно да не го напиша.

Чрез отрицание към положителни резултати

2009-11-14T11:07:00.005+02:00

Няколко пъти съм писал за характерните черти на българина. Първите 100 дни на правителството показаха, че отрицанието може да се причисли към тях -- може би на едно от първите места. Отрицанието и вечната контра винаги са давали извънредно добри резултати в българските политика и обществен живот. Избощо, както е писал Дикенс преди повече от 100 години, най-лесният път към влияние е да овладееш изкуството Как да не се направи нещо.

Вземете за пример Бойко Борисов. Още по време на кандидат-кметската му кампания той спечели симпатиите не само на софиянци, но и на цялата страна с умението да изтъква Как да не се направи нещо. Безмилостното изобличаване на предишните кметове, оплакванията му от бюджета и управлението на столицата, критиките към правителството -- всичко това спечели симпатиите на бабите и дядовците. Забележете, че в нито едно изказване на Бойко -- било то в качеството му на кмет, или сега, като премиер -- не се споменава Как да се направи нещо. Невероятни обаче са висотите, до които отрицанието и храченето го изведоха. Когато наближиха парламентарните избори, сосните храчки полетяха към "Позитано". То не бяха закани, то не бяха изобличителни филипики срещу червените другари... И ето, че Бойко е премиер.

Естествено е хлъзгаво типче като него да знае накъде духа вятъра. Това е в основата на досегашната му политика. Даване под съд на бивши политици, разправа с омразното ДПС, заплашване с пускане на прокурори от каишките им -- всичко това радва народа. Такива сме си -- обичаме да гледаме как някой обира пешкира. Знаете ли какво е било наказанието за престъпление срещу държавата във Великобритания само преди 150 години? Връзвали крайниците на осъдения за четири коня и ги шибали докато му откъснат ръцете и краката. След това разпаряли корема на предателя, изваждали червата му и ги изгаряли пред очите му, докато той още диша в страшна агония. Несъмнено рейтингът на Борисов ще скочи нечувано, ако успее да приложи подобно наказание за Станишев и компания. Всички ще откъснат по 2 лева от оскъдните си бюджети за да присъстват на подобно зрелище.

Проблемът е в това, че обществото изпитва садистична наслада да види как предателите си получават заслуженото, а не обръща внимание на голямата картина. Не се знае колко време ще отнеме на Бойко да разпори всички предатели. Факт е обаче, че до момента не се върши нищо, освен да се преследват бивши управници. Бюджетът е в окаяно състояние, продължават показните отвличания и нападения (това навярно е защото все още не е позволено на мъдрите и добри полицаи да ни следят 24 часа в денонощието), безработицата се увеличава, за строеж на пътища и инфраструктура и дума не може да става. Но на кой му пука? Положението е като в онзи виц след 10-ти -- няма значение дали е демокрация или менструация, важното е кръв да се лее! След 4 години навярно Бойко ще изтрие кръвта от ръцете и лицето си и ще каже: "Разправих се с предателите, изберете ме за още един мандат, че да се захвана с оправянето на страната". Да, но като не получи отговор ще се огледа, и ще види че междувременно хората са измрели от глад.

Отрицанието не е характерно само за политиката. Много журналисти и блогъри, пък и цели медии печелят известност и уважение с храчене срещу всичко и всички. Карбовски е първото име, което са натрапва в съзнанието ми. Много са тези, спечелили си име на влиятелни личности единствено с отрицание. Но какво да се прави -- такива сме си. Щом някой започне да плюе и храчи, да изобличава жестоко недостатъците на другите, да обяснява, че нещо не се прави по този начин -- ние решаваме, че той знае как се прави. И той набира популярност до момента, в който се наложи човекът да направи нещо. Тогава въпросната личност открива, че не е толкова лесно и -- отново прибягвайки до политиката на отрицанието -- започва преследване на предшествениците си. Така хората са доволни, хората са щастливи. Но идва момент, в който те се усещат, че всъщност този индивид не е толкова добър в правенето на нещо, колкото в неправенето на нещо. И тогава кръгът се затваря -- появяват се други политици, журналисти и блогъри, които подсмръкват за да примесят храчките със сополи и започват да ги запращат по някогашните си колеги-отрицатели. Всичко с една единствена цел -- да се окажат те в положението на влиятелни личности

Новата р€лигия

2009-11-06T06:49:00.007+02:00

Хората винаги са имали нужда да вярват в нещо. От момента в който сме се превърнали в това, което сме днес, сме гледали със страхопочитание мълнията и сме треперили пред гърма. По-късно сме превърнали унищожителните стихии в богове -- стар воин, държащ мълнии вместо стрели, или плесенясал здравеняк, облечен във водорасли. Дълги векове продължава това обожествяване на стихиите, докато в един момент се появява нова религия. Религия, възхваляваща смъртта светците си, обожествяваща телесните им течносит и вътрешностите им; религия, в която колкото по-мъчително умреш, толкова по-свят си.

Обществото се променя, а с него -- и религиите. Принципът обаче остава един и същ. Все повече и повече храмове на новата религия се издигат -- мълчаливи, облицовани с мрамор и гранит. В тях се пази тишина. В тези храмове пристъпват на пръсти, замълчали в страхопочитание пред мисълта за невероятните богатства, криещи се в дълбините им. Съкровищата вече не са останки от някой човечец, загинал мъчително заради хорската глупост, но идеята е същата. В тях няма място за веселие и шеги. Мрачни и сериозни, свещенослужителите седят в облицованите със стъкло и месинг олтари и приемат пожертвованията на богомолците. В тези храмове се прощава всичко -- от превишена скорост до убийство -- стига пожертвованието да е достатъчно.

Както навремето е било въпрос на престиж в селото да има черква, така сега е задължително да има Банка. Банката е символ на просперитета, тя покзава, че населеното място е живо и добрува. Без Банка няма живот. Дори да не могат да си позволят огромен храм, жителите и на най-затънтената паланка имат свой параклис в местната поща. А в градовете... В градовете храмовете на новата религия са огромни, спиращи дъха с грандиозния размах на гениалните строители и дизайнери. В града на всеки ъгъл можеш да влезеш и да дадеш своята лепта.

И както някога християнските свещеници са се деляли на бяло и черно духовенство, така сега е с Банкирането. Бялото духовенство -- това са висшите монаси, работещи в мраморните храмове. Те са пазители на Тайната на релефния печат и Водния знак; те са тези, които казват кое е угодно и кое -- не. Черното духовенство -- тези, които служат като посредници между Банкерите и простолюдието -- имат свои храмове. Понякога тези храмове са невзрачни и забутани в някое мазе, понякога са достойни да бъдат обявени за Банка. Но общото винаги е едно -- Офисът е мястото, където е съсредоточен обществения живот. Където и да отидеш има Офис, където Бизнесмен може да ти обясни правилата на религията. Бизнесменът е този, който внася лептата на обикновените хора в Банката.

Да станеш Бизнесмен е цел на всяко дете. Бизнесменът е основен градивен стълб на обществото; Бизнесменът е недосегаем. Работата на простите хорица, които могат единствено да работят на струг, да карат камион или да лепят плочки е да поддържат своя Бизнесмен -- така, както навремето маството е поддържало местния свещеник. Мнозина се стремят да станат Бизнесмени, но това не се отдава на всеки. Болшинството от тези хора остават с мечтите си и стигат единствено до ранга на Търговски представител -- отговарящ приблизително на ранга на викарий в англиканската църква.

Понякога настъпва Криза във вярата, но Банкерите и Бизнесмените винаги са насреща за да успокоят притесненото паство. Те ще ви обяснят на разбираем език, че пирчината за Кризата е в самите вас -- че не влагате достатъчно труд в полза на новата религия. Подобно на християнския свещеник от отминалите времена, Бизнесменът ще ви обясни, че причината за всичко зло е в това, че паството -- тоест работниците -- са станали прекалено привързани към земните блага и не отдават дължимото на религията -- Бизнесмените и Банкерите.

Затова покайте се, братя и сестри. Не задавйте въпроси за заплатата. Имайте вяра в Бизнесмена и Банкера. Колкото повече труд влагате за добруването на Бизнесмена и Банкера, толкова по-добре ще живеете след Кризата. Или -- както са казвали християнските свещеници -- в Отвъдното.

Любими клипове

2009-11-05T19:19:00.003+02:00

Някои от любимите ми клипове

Гари Каспаров и Атаката на летящите пениси

Пушеща маймуна

Секс с животни

Хай-тек куче

Взрив във фабрика за ракетно гориво

МС Дарт Вейдър (по-интересно е ако разбирате английски -- текстът е убиец!)

Бърз начин за почистване на бетоновоз

Мини-картечница срещу Мазда Миата

Зъл ротвайлер напада бебе

HTML: Работа с изображения и създаване на връзки

2009-11-05T06:20:00.015+02:00

<<Оформяне на текст

В този урок ще поставим изображение в уеб страницата си. Ще се научим и как да използваме поставеното изображение като връзка (hyperlink) към друга страница. Както при урока за форматиране на текст, ще започнем с прост HTML. По-сложните неща, които можем да направим с оформлението, ще разгледаме когато се занимаваме със СSS.

Предварителна информация
Първото, което трябва да знем, е че изображенията не се съхраняват в самата страница. Вместо това се използва таг, указващ на браузъра от кой адрес да покаже изображението. Когато качвате изображение в Blogger, то всъщност се качва на сайта за споделяне Picasa, след което Blogger добавя връзка към него. Picasa има някои (нелепи) ограничения -- например намаля големите изображения до 1024 пиксела ширина, не поддържа анимирани GIF ( за мен винаги е била загадка защо, при положение че това изисква допълнителна обработка от страна на сървъра им) и т.н.

Задаването на конкретен размер на изображението в тага променя размера, с който то се показва, не променя реалните размери и/или големината на файла. Ето защо трябва да бъдем внимателни когато използваме изображения в страниците си. На първо място, желателно е да смалим размера на големите снимки. Най-сигурният начин да прогоним посетителите си е да сложим 70 снимки от лятната си почивка, 10 мегапиксела всяка, и да ги покажем с размер 400/300 пиксела за прегледност. Най-често посетителят ще напусне страницата след 15 минути, тоест -- преди да се е заредила третата снимка. Ако правите фотогалерия с големи снимки,направете малки копия -- например 400/300 или 640/480, и ги използвайте като връзка към голямото изображение -- така посетителите ще зареждат в пълен размер само снимките, които ги интересуват.

Друг момент, който трябва да имаме предвид, е броят на снимките. Изображенията в уеб страниците са като алкохола -- приятни са в малки количества. Прекалената употреба на изображения разкъсва оформлението и отвлича вниманието на читателите ви от текста. Мислете за изображенията като за солта в бобена чорба. Една щипка придава приятен вкус. Ако изсипем солницата, гостите ни учтиво, но твърдо, ще си тръгнат и ще отидат да търсят пица на парче.

Относителни и абсолютни адреси
Все повече хора са просто потребители и нямат никаква представа какво е абсолютен и относителен адрес. Тази информация обаче е важна за уеб дизайнера, затова ще я разгледаме набързо. Представете си, че компютърът ви е апартамент. Ако кажете на някой, който се намира в същата стая "дай ми книгата" той ще приеме, че книгата е в същата стая. Ако кажете "дай ми книгата от хола", човекът ще знае, че става въпрос за хола на същия апартамент. Аок обаче му кажете "иди в блок 35 в Младост, 3-ти етаж, 12 апартамент и ми дай книгата от хола", изпълнителят на поръчката с въздишка ще започне да се облича за да отиде на съвсем друго място.

По същия начин, ако зададете за адрес image.jpg, браузърът ви ще го търси в директорията, от която е заредил страницата. Ако адресът е pictures/image.jpg, изображението ще бъде заредено от директория pictures на същия сървър. Ако обаче укажете http://www.example.com/pictures/image.jpg, то браузърът ви ще се свърже с този сървър и ще търси изображението там.

Ако файлът index.html (примерно) се намира в директория httpdocs/companysite/services/ относителният път на изображение с име image.jpg, намиращ с в директория httpdocs/companysite/services/pictures е pictures/image.jpg. От гледна точка на разглеждащия, директорията, в която се намира страницата е главна, независимо колко навътре в структурата на локалния диск е разположена.

Ако правите отделна уеб страница, която възнамерявате да качите на хостинг сървър, използвайте относителен адрес -- pictures/image.jpg или само image.jpg (ако изображението е в същата директория като страницата, на която се показва). Избягвайте да поставяте изображения (или каквито и да е елементи) повече от две директории под главната. Ако създавате цял сайт и работите с пълен път за елементите, ще трябва ад редактирате всички страници в случай, че смените хостинга. Ако качвате изображение на вече работеща платформа (като Blogger), задавайте пълен път.

Вмъкване на изображения
Изображенията се вмъкват с тага <img>. Тагът не се затваря в HTML. Ако сайтът изисква XML (както прави Blogger), единичният таг трябва да завършва със затваряща черта \. забележетe, че в XML затварящата черта се слага накрая, а не в началото на тага и е наклонена на обратно спрямо затварящата черта на HTML!

Задължителен елемент е src -- това е пълният или относителен адрес на изображението. В минималния си вариант тагът изглежда по този начин:

<img src="image.jpg">

За да зададете размер на изображението в пиксели използвайте width и height. Първият параметър задава ширината, а втория -- височината. Ако зададете само един параметър, другият се настройва така, че съотношението височина/ширина да се запази. В противен случай изображението се изкривява така, че да отговаря на зададените параметри.

<img src="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg">
Изображението е с реалния си размер

<img src="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg" height="500">
На изображението е зададена височина 500 пиксела, без да се уточнява ширината. Изображението е оразмерено така, че да се запази съотношението ширина/височина

<img src="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg" height="500" width = "500">
На изображението са зададени височина и ширина по 500 пиксела. За да се изпълнят и двете условия, изображението се деформира

Възможна е употребата на допълнителни параметри align (за подравняване наляво, в центъра или надясно) и border (за указване на дебелината на рамката около изображението), но употребата им вече не се препоръчва и дори липсват от последния стандарт на HTML. Забележете, че изображение без изрично указано подравняване се подравнява в съответствие с подравняванеот на парграфа, в който е поставено.

С параметъра alt можем да укажем текста, който се появява вместо снимката, ако браузърът не поддържа снимки. С title можем да укажем име на снимката. То се появява като tooltip щом посочим снимката с мишката.

Създаване на връзки
Всеки елемент на страницата, включително изображенията, могат да се използват като връзка -- тоест да отвеждат потребителя някъде щом щракне върху тях. Връзка се създава като съответният елемент се огради с тагове <a></a>. В отварящия таг посредством параметъра href се указва към какво сочи връзката. По желание чрез параметъра target може да се укаже и в кой прозорец да се отвори съдържанието.

Ето ви няколко примера:
<a href="http://example.com">Текстова връзка</a>
<a href="http://example.com" target="_blank">Връзка, отваряща се в нов таб/прозорец</a>

Параметърът target има няколко възможни стойности:
_blank отваря целта в нов прозорец

_self отваря целта в прозореца или рамката, в която се намира връзката

_parent отваря целта в прозореца или рамката, от която е заредено съдържанието с връзката

_top отваря целта в целия прозорец, а не само в рамката.

name отваря целта в прозорец или рамка с име name. ако такъв прозорец не съществува се създава, и всяка последваща връзка, сочеща към това име ес отваря в него.

Кратко обяснение: "Рамка" (frame) е обособена част от уеб страница. Прозорецът може да е разделен на много рамки. Например, може в лявата рамка да имате съдържание, което да се отваря в дясната. Пример можете да видите <a href="http://ljubima.host56.com" target="_blank">тук</a>

С тага могат да се дефинират и цели в самата страница. Втората снимка на момичето горе е дефинирана като цел с име sexy_skirt. Поставяйки за цел #sexy_skirt в параметъра href ще създадем връзка, <a href="#sexy_skirt">пращаща ни към снимката</a>. За да дефинираме цел, трябва да оградим елемента-цел със следните тагове:

<a name="target_name">елемент-цел</a>

Тук също важи принципа за относителните и абсолютните адреси. В горния пример сме задали само името на целта, предшествана от каре -- това означава, че целта се намира в същата страница. Ако целта е в друга страница, трябва да я укажем, например services.html#target (ако името на целта е target и се намира в страницата services.html в същата директория като разглежданата страница) или http://www.example.com/services.html#target ако се намира на друг сървър.

Ако оградим тага <img> с тагове за връзка, то самото изображение става връзка.

<a href="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg" target="_blank">
<img src="http://lasombra.free.bg/short_skirt.jpg" height="500" alt="Момиче" title="Щракнете за пълен размер">
</a>

Скрипт за проверка на ЕГН

2009-11-04T21:22:00.003+02:00

Това е прост скрипт написан на JavaScript. С негова помощ можете да проверите дали дадено ЕГН е валидно, както и да научите пола на човека и областта, в която е регистриран при раждането си. За ваше улеснение може да го заредите направо в сайта или блога си чрез следния код:

Отдолу е пълният текст на скрипта

document.write("<center><h2>Проверете ЕГН</h2><form onSubmit='checkEGN(txtfld.value)'><input type ='text' name='txtfld'><br\><input type='button' value='Провери!' onClick='checkEGN(txtfld.value)'></form>Добавка от <a href='http://lasombra-said.blogspot.com' target='_blank'>LaSombra</a><br\><a href='http://lasombra.free.bg/viewcode.html' target='_blank'>Сложи на твоя сайт</a></center>")

var checksumdigits= new Array("2", "4", "8", "5", "10", "9", "7", "3", "6");

var checksum = 0;

var cd = 0;

function checkEGN(n){

checksum=0;

if (checkLength(n) != 0) {return(1)};

for (i=0; i<9; i++){

checksum = checksum + (checksumdigits[i] * n.charAt(i));

}

cd=getmodulo(checksum,11);

if (cd==10){cd=0}

if((cd != n.charAt(9))){

alert("Грешно ЕГН!");

return(1);

}

else{

var resstr = "";

var sex = "";

if (getmodulo(n.substr(8,1), 2) != 0){

sex = "Жена, родена във ";}

else{

sex= "Мъж, роден във ";}

}

resstr = "Валидно ЕГН\n"+sex+getBirthPlace(n.substr(6,3));

{alert(resstr);

}

function checkLength(n){

if (n.length != 10)

{

alert("Въведете 10 цифри!");

return(1);}

else

{return(0)}

}

function getmodulo(a,b){

var x=0;

var y=0;

x=Math.floor(a/b);

y=x*b;

return(a-y);

}

function getBirthPlace(bp){

if (bp < 044){return("Благоевград")}

if (bp < 094){return("Бургас")}

if (bp < 140){return("Варна")}

if (bp < 170){return("Велико Търново")}

if (bp < 184){return("Видин")}

if (bp < 218){return("Враца")}

if (bp < 234){return("Габрово")}

if (bp < 282){return("Кърджали")}

if (bp < 302){return("Кюстендил")}

if (bp < 320){return("Ловеч")}

if (bp < 342){return("Монтана")}

if (bp < 378){return("Пазарджик")}

if (bp < 396){return("Перник")}

if (bp < 436){return("Плевен")}

if (bp < 502){return("Пловдив")}

if (bp < 528){return("Разград")}

if (bp < 556){return("Русе")}

if (bp < 576){return("Силистра")}

if (bp < 602){return("Сливен")}

if (bp < 624){return("Смолян")}

if (bp < 722){return("София-град")}

if (bp < 752){return("София-окръг")}

if (bp < 790){return("Стара Загора")}

if (bp < 822){return("Добрич")}

if (bp < 844){return("Търговище")}

if (bp < 872){return("Хасково")}

if (bp < 904){return("Шумен")}

if (bp < 926){return("Ямбол")}

if (bp < 1000){return("в чужбина")}

}

HTML: Оформяне на текст

2009-11-04T15:57:00.010+02:00

<<Първи стъпки

Работа с изображения и връзки>>

И така, след като в първия урок създадохме първата си HTML страница, време е да придадем вид на текста. Тъй като вече изяснихме какви са основните елементи на страницата, няма да пишем целия код. Препоръчвам ви да си направите един HTML файл, който има основинте елементи и да редактирате в него -- така няма да ви се наложи да пишете основните елементи на страницата отново и отново. За ваше улеснение съм сложил такъв файл тук -- натиснете с десния бутон и изберете "Save link as". След това отворете файла с текстов редактор по ваш избор и запишете копие под друго име, с което да работите. Така оригиналът ще ви остане за употреба в следващите уроци. И така, нека започнем.

Основни тагове за форматиране
Тези тагове са полезни за блогъри. Повечето блог платформи ги поддържат и в коментарите. Докато създавайки публикацията си можете да използвате графичния редактор, познаването на тези тагове е полезно за оформяне на коментари -- например, за да наблегнете на дадена дума, правейки я удебелена или наклонена. Забележете, че Blogger не поддържа подчертаване в коментарите!

<b>Прави текста удебелен</b>

<i>Прави текста наклонен </i>

<u>Прави текста подчертан</u>

Възможно е да комбинирате тагове, например за да получите

<b><i>Удебелен и наклонен текст</i></b>

Желателно е когато "загнездвате" тагове да ги затваряте в обратен ред -- затваряте първо този, който сте отворили последен. Вижте горния пример. В конкретния случай това няма голямо значение, но ще ви създаде навик, който ще ви бъде полезен в бъдеще -- например, когато работите с таблици.

Други тагове за форматиране
Горните три тага са най-често използваните. Ако не редактирате оформлението на ръка, едва ли ще ви се наложи да ползвате други освен тях. Ако наистина искате да придадете раздвиженост на текста си, ето още някои полезни тагове, които няма да намерите в графичния редактор. Предполагам, няма да забравите, че след текста таговете трябва да се затварят.

<h1>

Заглавие от първо ниво

<h2>

Заглавие от второ ниво

<h3>

Заглавие от трето ниво

<big> Уголемен текст

<strong> Удебелен текст

<small> Малък текст

<em> Открояващ се текст

<sup> Надтекст, например X³+24

<sub> Подтекст, например L_см. = L_инч*2.54

<del> ~~Задраскан текст~~

<blockquote> Блок с цитат, например

Запитан защо слуши чалга Сали, кварталният гъзар на "Максуда", отговори:

Харесва ми да се чувствам освободен от всяка мисъл и чувство. Понякога чувствам, че имам прекалено мозъчни клетки. Тогава на помощ идват Преслава, Галена, Глория, Ивана, Десислава, Азис, Слави Трифонов... След половин час, прекаран под звуците на любимите ми кръшни ритми, чувствам главата си приятно олекнала. Подутият ми мозък отново се спича до размерите на стафида, и мога да се насладя на Биг Брадър, Денсинг старс или Вип Денс.

<ul> създава неномериран списък. Например:

<ul>
<li>Синьо</li>
<li>Червено</li>
<li>Зелено</li>
</ul>

Форматира текста като:

Синьо

Червено

Зелено

По същия начин <ol> създава номериран списък.

Синьо

Червено

Зелено

Дефиниране на стилове
Навярно ви прави впечатление, че някои тагове вършат едно и също. В повечето случаи употребата на единия или другия таг е въпрос единствено на личното предпочитание на уеб дизайнера. има обаче една подробност, която датира от времето, когато всеки браузър си имаше свои методи за интерпретиране на таговете. Например, <b> винаги прави текста удебелен, докато <strong> може да го направи освен удебелен и с по-голям размер.

Целта, към която се стремят стандартите, е... <i>стандартизация</i>. Идеята е една и съща страница да изглежда по един и същи начин във всеки браузър. ето защо все повече като стандарт се налага CSS. Накратко казано, CSS е начин да дефинирате как изглежда резултатът от всеки таг -- например <h1> може да бъде с точно определен размер и цвят, избрани от дизайнера, а не да се оставя на браузъра да реши. Допълнително предимство е, че CSS стиловете могат дасе съхранят в отделен файл, който да се зарежда заедно със съответната страница -- така се постига еднакъв вид на всички страници на даден сайт и се спестяват усилията на дизайнера да пише един и същ код за оформление десетки пъти.

Стандартните тагове за цвят и шрифт в момента са "deprecated", т.е. на тях не се гледа с добор око. Препоръчва се използването на CSS стилове. Същото важи и за подравняването (наляво, надясно или в центъра). Тъй като CSS стиловете са дълга тема, ще разгледаме подравняването и цветовете в отделен урок.

За упражнение използвайте празния файл, който свалихте в началото. Експериментирйте с различните тагове и се постарайте да създадете приятно изглеждащ текст. Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с мен по имейл (адресът е най-отдолу на страницата, под брояча). Желая успех.

HTML: Първи стъпки

2009-11-04T05:40:00.016+02:00

Оформяне на текст>>

HTML е основният език на световната мрежа. Той представлява език, който чрез т.нар етикети (tags) указва на вашия браузър как да покаже дадена страница. Желателно е всеки потребител на Интернет да има поне основни познания по HTML -- ако не за създаване на собствени страници, то поне за по-добро разбиране на начина, по който страниците се създават и показват. Познанията по HTML са задължителни за блогърите -- те помагат да създадете по-приятни и богати публикации. В поредица публикации ще разкрием тайнствата на този език и ще се постараем да покажем на потребителите, че създаването на уеб страници не е някаква загадъчна процедура, достъпна само за посветените. Преди да започнем с конкретни примери, има някои неща, които трябва да знаете.

HTML е чисто текстов език
Това означава, че HTML използва латински нормални букви за да инструктира браузъра ви. Не е нужно превръщането на написаната страница в двоичен код. На практика можете да използвате всеки текстов редактор като Notepad. Ако прибегнете до ръчно редактиране на HTML не използвайте редактори от рода на Microsoft Word -- те добавят в съхранения файл своя информация (форматиране, шрифтове и т.н.), вследствие на което файлът ви няма да бъде разпознат като валиден HTML файл.

Когато пробвате примерите, ползвайте Notepad, или Notepad++. Notepad++ е незаменим помощник, тъй като ви показва дали сте затворили таговете, оцветява таговете и параметрите в различен цвят и т.н. Ако ползвате Notepad++ от менюто Language изберете H -> HTML. Файловете трябва да бъдат запазени с разширение HTML. В Notepad++има опция в менюто за запазване, от списъка Save as type. В уиндоуския Notepad изберете Save as type -> All files и напишете разширението на ръка след името на файла. След това отворете запазения файл с любимия си браузър за да видите ефекта. Когато редактирате HTML файла, съхранете го и натиснете F5 в прозореца на браузъра за да презаредите страницата.

HTML е отворен език
Това означава, че ако напишете нещо грешно, просто браузъра няма да го възприеме. Грешките не причиняват повреда на системата ви. Всъщност Internet Explorer дори използва някои тагове, разбираеми единствено за него и невключени в HTML стандарта. Това е една от причините за критика спрямо Microsoft -- че вместо да следват стандарта, създават собствен такъв, принуждавайки потребителите да ползват техния лраузър, а уеб дизайнерите -- да пишат по две версии на страниците.

Важното за вас е, че не трябва да се притеснявате, че ще сбъркате нещо. Дори това да се случи, единственият резултат ще бъде, че страницата ви няма да изглежда както вие искате.

И тъй, след като изяснихме тези неща, нека направим първата стъпка в чудния свят на HTML.

Структура
Както казахме по-горе, HTML използва етикети (по-известни като "тагове") за да инструктира браузъра. Етикетите представляват пълни или съкратени думи на английски (познанията по английски ще ви помогнат за по-лесно запомняне и разбиране на етикетите), оградени от знаци за по-голямо и по-малко. Таговете не са чувствителни към регистъра, тоест -- можете да пишете както с малки, така и с главни букви.

<html>

<head>

<title>

Първата ми HTML страница

</title>

</head>

<body>

Това е първата ми страница, написана на HTML

</body>

</html>

Копирайте горния текст и го запазете в HTML файл на локалния си диск, както описахме по-горе, и го заредете в браузъра. Ако сте се справили, резултатът трябва да изглежда така.

Ако сте успели -- поздравления. Отворете си бира, поемете дълбоко дъх, и щом се успокоите от първото вълнение -- четете нататък.

Преди всичко имайте предвид, че HTML не разпознава новите редове. На практика можете да напишете горния код на един-единствен ред. Новите редове се слагат за прегледност. На кода. Новите редове в текста, показван на страницата, ще обсъдим по-късно.

Погледнете кода на първата си HTML страница. Ще видите, че всеки таг е използван по два пъти, като огражда даден елемент.

<html> указва на браузъра, че всичко от тук нататък е HTML код. </html> указва, че тук кодът свършва. По същия начин <title> указва, че започва заглавието на страницата (текстът, който се изписва в заглавната лента на браузъра), а <title> указва къде свършва заглавието.
Накратко -- всеки елемент е ограден от <отварящ_таг> и
</затварящ_таг>. Ако забравите да затворите тага за заглавие, например, браузърът ще възприеме целия код като заглавие.

Всяка HTML страница трябва задължително да има следните елементи:
<html></html> указват началото и края на страницата
<head></head> указват начало и края на на служебна информация -- заглавие на страницата, ключови думи, инструкции за зареждане и други данни, които ще разгледаме по-нататък
<body></body> указват началото и края на "тялото" на страницата, т.е. това, което се показва в браузъра. В блока body думи, затворени в знаци < > се възприемат като тагове, а текст извън тези знаци -- като текст, който трябва да бъде показан.

Отворете примерния код и добавете таговете <b> и </b> от двете страни на думите Това е първата ми страница, написана на HTML.

<b>Това е първата ми страница, написана на HTML</b>

Съхранете файла и презаредете страницата (F5). Сега думите трябва да са с удебелен шрифт -- тоест текстът, затворен между таговете, се показва по начина, указан от тези тагове.

С това направихте първите си стъпки в HTML. Видяхте какво представлява и се запознахте със задължителните елементи на HTML страница. Дори създадохте първата си такава. Похвалете се на приятелите си и се пригответе в следващия урок да форматирате страницата си със заглавие, текст и подпис.

Научни загадки: Тунгуският метеорит

2009-11-03T06:32:00.018+02:00

Тунгуският метеорит е една от най-големите загадки в историята на човечеството. За разлика от много подобни (например линиите на платото Наска, фигурките от Ика и т.н.), експлозията в сибирската тайга се е случила в съвременната ни история -- през 1908. Поради редица обстоятелства и до ден днешен обяснение няма. Тъй като не всички се интересуват от подобни загадки, а някои само бегло са чували за този забележителен инцидент, нека започнем с фактите.

Сутринта на 30.06.1908 жителите на областта Подкаменна Тунгуска в продължение на около половин час наблюдавдали ярко светещ предмет с формата на тръба, падащ от небето. Според разказите на очевидците, светлината му била толкова силна, че било невъзможно да се наблюдава с просто око. В 7:17 тайгата се разтресла от оглушителен взрив. Звукът от детонацията се чул в радиус 800 километра. Влаковете по транссибирската железница спрели за да не дерейлират. Появили се черни облаци, които стигнали чак до Лондон. Тайгата била облята от мазен, черен дъжд. Взривът бил толкова страшен, че сеизмичните лаборатории в целия свят регистрирали силни трусове -- дори при тогавашната техника, чиято чувствителност в никакъв случай не може да се сравнява с днешната.

Инцидентът станал повод за множество вестникарски статии, но сериозни изследвания нямало. Главната причина била в опасността, която криели пътуванията до отдалечени места в царска Русия. Едва през 1921, след разгрома на Колчаковските банди, започнали сериозни изследвания. Разбира се, изследванията имали чисто практическа насока. През Първата световна война американците се опитвали да извлекат желязо от падналия в Аризона метеорит. Желязото е основният елемент в метеоритите. А какво освен метеорит -- разсъждавали съветските учени -- може да предизвика подобна експлозия? Ръководител на първата експедиция бил Леонид Кулик -- тогава 38 годишен, посветил се на сравнително новата научна област, изучаваща метеоритите.

Преди самата експедиция Кулик се подплатил сериозно с информация, дори се срещнал с някои живи свидетели на събитието. И така, през 1921 година той се отправил на първата си експедиция към епицентъра. За съжаление не успял да стигне на самото място поради лоша техническа подготовка. Без да се поддава на разочарование, Кулик

На снимката: дървета, повалени от ударната вълна.
Снимка: Леонид Кулик, 1927

продължил да събира данни -- например трудовете на руски учен, подробно изследвал болест по копитата на местните животни, появила се непосредствено след взрива. Поради нивото на науката по онова време Кулик не могъл да схване значението на тази болест -- това ще направят други учени 20 години по-късно. Но да не избързваме...

На 13.04.1927 Кулик най-накрая стигнал до епицентъра на взрива, за който дотогава бил слушал единствено от очевидци. Между другото, трудовете на Кулик и до ден днешен са осонвен източник на данни за изследователите на експлозията в Подкаменна Тунгуска. Разбира се, имайки предвид общоприетата теория за метеоритен сблъсък, Кулик очаквал да види огромен кратер и парчета от метеорита. Нищо такова нямало. За голямо негово учудване точно в епицентъра, по средата на квадратните километри изтръгнати от корен дървета, боровете стояли обгорени, но прави. По неговите наблюдения обгарянето не било причинено от обикновен горски пожар -- топлината сякаш е дошла отгоре. Освен това районът на пораженията имал форма на елипса, чиято голяма ос била под ъгъл спрямо посоката на движение на обекта, посочена от очевидците. Сякаш неизвестният обект по своя воля е направил маневра в последния момент.

На базата на изследванията на Кулик се появили нови теории, най-вероятната от която била сблъсък с опашка на комета. Разбира се, тази теория не издържа на критика -- кометата и опашката й се състоят от газове и леки елементи, които биха се разпръснали още при първия контакт със земната атмосфера. Още повече, че тази теория по никакъв начин не обяснявала наблюдаваните след взрива явления.

Втората световна война прекъснала по-нататъшните изследвания, а самият Кулик починал в немски концентрационен лагер. Когато след края на войната изследванията били възобновени, резултатите вече се разглеждали в съвсем различна светлина. Обгарянето по дърветата било причинено от огромна, но кратка топлинна вълна -- там, където гъстите клони защитавали дънерите, щети почти нямало. Мутациите на дърветата и животните в района на взрива, зелените топчета спечен силиций (наречен "тринитит" по името на ядрената програма "Тринити" на САЩ), болестта по копитата на животните, черният облак и последвалият черен дъжд -- всичко напомняло на атомен взрив с непозната до момента сила. Дори непокътнатите

Сателитна снимка на мястото на попадението.
Източник: Google Maps

дървета в центъра на взрива напомняли за разрушенията в Хирошима и Нагасаки, където бомбите били детонирани на известна височина над земята. По същия начин сградите, намиращи се точно в центъра на взрива, били обторени, но прави.

Това категорично изклчюва теорията за метеорита -- метеоритите не се взривяват на 5 километра от земята по собствена инициатива, още по-малко пък предизвикват ядрени поражения. Освен това изчисленията показват, че обектът се е движил с около 2500 км/ч -- значително по-бавно от обичайните 55000 км/ч с които се движат метеоритите. Теориите за случилото се са над 80 и варират от първоначалната версия за метеоритен сблъсък до черна дупка, или антиватерия, навлезли в земното пространство. Има обаче една единствена теория, обясняваща всички факти.

Тук е моментът да отбележим, че учените са възможно най-тесногръдото и закостеняло племе. Подобни теории задължително биват отхвърлени от учениет с вълшебната мантра "няма научни доказателства". Парадокс, защото именно те би трябвало да знаят, че липсата на доказателства не доказва нищо. Преди 100 години съществуването на вещици се е считало за "научно доказано", а за микробите не е имало "научно доказателство". След 5000 години документирана човешка история, науката все още прави грешката да приема невероятното за невъзможно.

Но да се върнем на теорията за тунгуския взрив. Представете си космически кораб, задвижван от атомен реактор, който внезапно претърпява повреда по време на навлизането си в атмосферата. Нажежен до бяло от триенето с въздуха (цилиндричната форма и яркостта на обекта, споменати от очевидците), корабът пада към неизбежната си гибел. Контролните системи са отказали, горивото в реактора започва да достига критична маса. Екипажът прави това, което всеки пилот е обучен да върши инстинктивно -- с последни усилия отклонява кораба към ненаселено място. Не забравяйте, че на същата географска ширина, и то недалеч от експлозията се намира Санкт Петербург. Това обяснява изкривената елипса на пораженията. На височина между 3 и 5 километра реакторът се взривява, разпръсвайки черен радиоактивен облак, чиито последствия продължават десетки години -- необичайно големи дървета, болни и мутирали животни и т.н. Това обяснява и липсата на останки -- от сравнително малък обект, разкъсан от взрив с подобна сила едва ли ще останат бог знае какви останки.

В подкрепа на тази теория идва и възстановката на траекторията, направена със съвременна изчислителна техника. Тя показва, че неизвестният обект е навлязъл в атмосферата под ъгъл от 6 градуса. Това е оптималният ъгъл за навлизане, използван от совалките. Ако ъгълът е по-голям, при скоростта, необходима за навлизане, совалката ще се превърне в купчина отломъци -- ударът ще бъде като в твърда повърхнвост. При по-остър ъгъл совалката ще бъде изхвърлена обратно в космоса, като плосък камък, хвърлен по допирателната на езеро. Още по-интересното е, че пилотите на совалките извършват тази маневра ръчно -- компютърът не може да реагира и коригира ъгъла на атака достатъчно бързо. Вероятността космически обект с естествен произход да направи подобна маневра е микроскопична. Коридорът, който може да се използва, е с формата на конус, чиято основа е само 60 километра. Предвид огромните размери на космоса, по-лесно е да разцепите косъм по дължина с бръснарско ножче, хвърлено от 300 метра.

Следите вече за заличени и експлозията в Подкаменна Тунгуска навярно завинаги ще остане загадка. Остава единствено съжалението, че човечеството навярно е пропуснало възможностат да срещне братя по разум.

Краят на света и свинският грип -- най-посещавани

2009-11-01T19:50:00.003+02:00

Най-посещаваните публикации в "Размисли на Сянката" за изминалия месец

1. 5 версии за края на света -- Най-разпространените версии за края на света.
2. Свински грип -- Епидемията от 1976, при която 1 човек е умрял от свински грип и 526 -- от ваксината.
3. Стартиране на програми със зареждането на Windows XP -- Как да добавим или премахнем програма за автоматично от стартиране в регистъра на Windows XP.
4. Странни случки -- Странни и забавни случки.
5. 5 полезни и безплатни програми -- безплатни програми за Windows.

Какво да правим ако ни нападне куче

2009-10-31T08:42:00.004+02:00

Познатите ми знаят, че съм отявлен кучелюбец (не в смисъла, който извратеното ви съзнание схваща!). Кучетата са верни приятели и са способни на неподправена любов -- нещо, което не може да се каже за хората. За съжаление някои кучета (особено улични) са наплашени и склонни да нападат. Много хора не разбират, че кучетата са интелигентни същества и случаите на ухапване могат да бъдат предотвратени, стига да се научим как да общуваме с тях. Ето ви някои съвети, които ще ви предпазят от ухапване.

Правете разлика между агресивно и лаещо куче
Не всяко куче, което лае, възнамерява да ви нападне. Болшинството от кучетата лаят за да "кажат нещо". "Говорещото" куче държи главата си обърната нагоре, гледайки ви в очите, леко приклекнало със задните крака. Нападащото куче привежда глава напред, почти наравно с плешките, запъвайки се с предните крака в земята. Когато иска да напада, кучето се зъби и ръмжи между излайванията. Освен това излайванията на "говорещото" куче са по резки и отчетливи, с по-големи интервали между тях.

Не бягайте!
Най-глупавото нещо, което можете да направите при кучешко нападение, е да избягате с писъци. Загледайте се в това как кучетата преследват котки. Обикновено кучето застава пред котката, запъва се с крака в земята и я гледа. Котката настръхва, извива гръбнак, започва да съска и побягва. В този момент кучето се спуска след нея. Повярвайте, не можете да избягате на куче. Обикновен уличен мелез може да държи скорост от 40-50 км/ч близо минута (засичал съм го когато се спускат по колата). Ние не можем. Ако не друго, кучетата имат два пъти повече крака от нас. Освен това могат да сменят посоката много по-бързо от нас, а реакциите им са в пъти по-бързи. Вълците също не нападат плячката си когато стои на едно място.

Покажете им кой е шефа
Кучетата са стадни животни и се подчиняват на по-силния. Ако стоите на едно място кучето няма да ви нападне, но все пак не можете да прекарате целия ден вкаменени като статуя. Гледайки го право в очите, говорете строго и уверено, както бихте говорили на разлудувало се дете. Не викайте. Скарайте му се -- например: "Какво си се разлаял? Я кротко! Шт!" В никакъв случай не махайте с ръце и не откланяйте погледа си!

Не обръщайте гръб
Обикновено нападащото куче се опитва да ви заобиколи в гръб. Това е инстинкт, наследен от вълците. Изправени пред превъзхождаща ги по размери плячка, те се спускат в гръб на жертвата и прегризват сухожилията й. Щом кучето се опита да ви заобиколи, препречете му пътя като стъпите встрани. Това е особено валидно когато кучетата са няколко -- ако просто се завъртите, все някое ще остане зад вас.

Минете в настъпление
След като покажете на кучето, че сте по-силни, накарайте го да мине в отбрана. Продължавайки да говорите уверено и строго, започнете да настъпвате към него. Правете го бавно, но уверено, без резки движения. Кучето ще започне да отстъпва назад. Когато започне да увеличава разстоянието, атаката е приключила. Вие също отстъпете крачка назад, продължавайки да го гледате в очите и да говорите. След около 30 секунди до 1 минута кучето ще си тръгне, лаейки колкото да придаде достойнство на отстъплението си. В никакъв случай не обръщайте гръб преди кучето да го е направило.

Качване на анимирани GIF в Blogger

2009-10-30T21:56:00.006+02:00

Това упътване е специално за Блага и Док. Не се плашете, момичета. 32% от хората, осмелили се да ползват HTML оживяват.

Така-а-а-а. Ето ви упътване стъпка по стъпка как се качват анимирани GIF в Blogger.

Въведение
Когато качвате снимки в Blogger, те се съхраняват в Picasa. Факт е, че Picasa е много сбъркан сайт, но това е отделна тема за разговор. една от идиосинкратичните (прочетох вчера думата в една книга и горя от нетърпение да я използвам; не че знам какво значи) особености на Picasa е, че не поддържа анимирани GIF файлове. Защо е така, навеки ще остане тайна. Резултатът от това решение на създателите на Picasa е, че ако се опитате да публикувате анимиран GIF в блога си посетителите ви ще виждат само първия кадър от анимацията. Има начин това да се заобиколи, и сега той ще бъда разкрит за вас и всички останали.

Стъпка 1: Намерете URL адреса на картинката
Това става като щракнете с десиня бутон върху изображението и изберете Properties от менюто. Тук съм показал пример с Mozilla Firefox. Изберете и копирайте адреса. Някои сайтове използват маскиране на адресите за да предотвратят непозволено сваляне и/или връзки към изображението, затова все пак се уверете, че адресът свършва на GIF. По принцип не е хубаво да слагате връзка директно към изображението, защото това натоварва сървъра, от който сте го взели. ако искате да бъдете толерантни (или изображението е на вашия компютър), трябва да го качите на сървър, предоставящ директна връзки към дадения файл. Препоръчвам ви PicBG.net. Когато качите снимка там имате готово поле, от което да копирате адреса на директния линк.

Стъпка 2: Редактирайте HTML кода
В полето за публикуване натиснете Редактиране на HTML кода. Намрете мястото в текста, където искате да поставите изображението и напишете следното:

<center>
<img src="http://www.example.com/anigif.gif" />
<center />

Заменете http://www.example.com/anigif.gif с адреса на вашето изображение. Кавичките си остават!

Ако сте направили всичко както трябва, трябва да имате анимиран GIF по средата на страницата!

Местни избори

2009-10-29T08:18:00.004+02:00

– Пеше-е-е-ев!

Призован по този начин, началникът на предизборния щаб на Генчо Рибаров се материализира в кабинета му по онзи незабележим начин, характерен за за английските икономи и търсещите отмъщение духове. Ограниченото пространство на кабинета се изпълни с миризмата на парфюм, а утринното слънце придаде на лъщящата от гел коса иридисцентен отблясък. Прибавете към това безупречен костюм и гръбнак, приспособен да се огъва в удобно за пълзене положение, и ще придобиете някаква представа за външния вид на господин Пешев.

Рибаров, от своя страна, създаваше впечатлението за желе, избягало от формичката си. Меките му и отпуснати бузи се спускаха към първата от трите му меки и отпуснати гуши. Масивният му нос се беше надвесил към пълните му устни, сякаш за да се увери, че там нищо не се случва без неговото знание, а седемдесет и четирите косъма, увенчаващи тиквоподобната му глава бяха причесани в безупречен път. Поначало космите бяха седемдесет и пет, но единия беше отскубнат, за да се създаде идеална симетрия.

Причините, подтикнали Рибаров да се кандидатира за кмет, бяха много. Главната бе възмущението, надигнало се у него, научавайки за безнадеждната корупция в общината. Не беше честно да го оставят извън играта. Кампанията му протичаше под наслова „Мисля за града”, и той наистина мислеше за града и каква част от него би могъл да продаде безнаказано. Вече бе посетил един старчески дом и градския университет, обещавайки съответно по-ниски цени на погребалните услуги, и осигурени работни места в общинската служба по чистотата.

– Пешев, какво предстои да правим днес?

– Посещение в предградие – отговори Пешев, без дори да се замисли. – Населено е предимно с цигани.

– Роми, Пешев, роми – поправи го кандидат-кметът.

– Населено е предимно с роми. Ако позволите, препоръчвам ви да си обуете галоши. Там няма канализация, а тези дни доста валя.

– Ако ме изберат, това ще се оправи. Ще прекараме канализация и ще асфалтираме. Ще прекараме и течаща вода.

– Не мисля че общината ще има пари за това – рече Пешев.

– О, ще има – успокои го Рибаров. – Моите хора искат да строят там търговски център. Много хубаво ще стане като минем с булдозерите.

– А ромите?

– Живеем в свободна страна, Пешев. Да вървят на май... където искат. Готови ли са предизборните материали?

– Тридесет килограма кайма и двадесет каси бира. Лъчезар отиде с УАЗ-ката да докара скарата. Препоръчвам ви да си облечете вълнения костюм. Вълната трудно гори, а бензинът за разпалване на въглещата не е точно безопасен.

Рибаров видимо се притесни.

– Приготви пожарогасител.

– Направено е.

– Много добре. Казвал ли съм ти че си истинско съкровище?

– Споменавал сте го в няколко случая. Ако сте готов, ще се обадя да ви приготвят джипа.

– Защо джипа?

– Ами валежите... калта...

– Пешев, Пешев – въздъхна кандидатът, – липсва ти политическа далновидност. Трябва да покажеш на избирателите, че твоите проблеми са и техни

– Искате да кажете „техните проблеми са и твои”?

– Не е ли едно и също? Въпросът е, че няма да ходя с джипа заради малко кал. Ще отида с „Майбах-а”. В него има барче.

Един час по-късно на площадчето в предградието спря катраненочерен „Майбах”, който почти моментално затъна до главините на колелата си. Задната врата се отвори и изисканият, излъскан галош на Рибаров решително шляпна в калта, сякаш за да покаже, че е решил да сложи край на това безобразие. Хората на Рибаров бяха минали предния ден и бяха разлепили плакати. Обитателите на предградието пък бяха проявили типичното си чувство за хумор и бяха изчегъртали очите. Около двадесет електорални единици шляпаха в калта, нетърпеливи да задоволят интелектуалния си глад с мъдрите слова на Рибаров, а физическия – с кебапчета.

– Здравейте, граждани! – извика бъдещият кмет и махна с ръка, все едно отпъждаше мухи-винарки.

Мърморене се понесе над хората. За непредубедения наблюдател бе ясно, че биха предпочели агитацията да започне с кебапчетата.

– Навярно ме познавате. Аз съм Генчо Рибаров и мисля за града. Не, аз няма да ви убеждавам да гласувате за мен.

– Че за к`во си дошъл тогава? – викна някаква жена, с което предизвика одобрителен смях сред избирателите.

– Вярвам, че вие сами ще изберете най-добрия кмет. Навярно ви е омръзнало да бъдете пренебрегвани. Разбирам ви! Затова съм тук, да чуя проблемите ви и заедно да намерим решение... А-а-а, Пешев...

– Веднага, господине – отзова се началник-щаба и отиде да издърпа ухото на сополивото хлапе, опитващо се да изчопли емблемата на лимузината.

– Пусни ме бе, бате! – разпищя се детето.

– Пусни чаавето бе! – застъпи се електоратът.

Пешев неуспешно се опита да се престори, че няма нищо общо с цялата работа.

– Граждани, граждани – примирително започна Рибаров. – Нека първо хапнем.

Това доказа политическите способности на Рибаров. Тълпата се успокои и започна да стяга кръга около скарата, докато Рибаров месеше кебапчетата.

– Изми ли си ръцете – извика някой, но този път никой не се засмя. С кебапчета шега на бива.

– Вземете си бира – весело ги прикани Рибаров.

Ако им беше казал, че под краката им е закопана цистерна с нитроглицерин, едва ли щяха да хукнат така. Всеки грабеше колкото може да носи и хукваше към къщи, надявайки се, че ще има време за втори кръг.

– Пешев, защо хората са толкова малко? – тихо попита Рибаров.

– Има сватба – отвърна вечно подготвеният адютант.

– Чудесно! Какъв по-добър начин да опознаеш хората? Граждани! Чух, че днес двама души ще направят най-важната стъпка в живота си! Нека им пожелаем щастие и радост!

– А кебапчетата?

– Ще вземем и тях.

– Ура-а-а!

Рибаров, Пешев и горещата скара бяха вдигнати на ръце и понесени ведно с каймата. Пуснаха ги едва в ресторанта – по липса на по-добро описание на на напомнящото казармена столова заведение, – предизвиквайки неподправено учудване сред сватбарите. Предводителят на шествието заговори на цигански, и при споменаването на думата „кебапче” още по силно „ура!” процепи въздуха. Инициативата бе отнета от Рибаров и тридесет килограма кайма се превърнаха на кебапчета със скорост, представляваща неофициален световен рекорд.

За да не пречи, скарата бе избутана до покритата с прогнила ламперия стена и оградена с дървени столове – несъмнено за да се попречи на невръстните сватбари да я съборят. Едър мъжага с маша в ръка се самоназначи за отговорник по пърженето. Затвореното помещение се изпълни с ароматен пушек.

Писнаха кларнети, дайретата заечаха, и Рибаров се оказа въвлечен против волята си в странна комбинация между хоро, кьочек и любителско порно. Шкембето на кандидат-кмета заподскача като умален модел на поразена от земетресение планина.

– Тук няма вентилация – изпъшка той.

– Е па бедни сме, бате – рече близкият сватбар. – Нема пари за вентилация, само леб и сирене ядеме. Иху!

При последното възклицание сватбарят заби вдървения си палец в ребрата на Рибаров като подсещане да продължава да танцува.

– А-ко гла-сувате за мен ще се о-тър-вем от ку-че-тата – започна Рибаров, накъсвайки думите докато подскачаше. – И ще има-те кебап-че-та!

– Ура-а-а! Браво! Иху!

Събралите се поначало не бяха от най-тихите, но изведнъж започнаха да реват като банши. Появи се булката – в бяла рокля и накичена с близо кило злато. Младоженецът крачеше до нея, ухилен като тиква. Светлолилавият костюм и връзката на яркожълти и отровнозелени шарки явно му стискаха, но той търпеше. Зад двойката бащата на младоженеца сияеше, размахал пушка-кремъклийка.

– Син женя бе, е-е-е-е-е-й! – изрева той и произведе изстрел в тавана, за върховен ужас на Рибаров.

Булката се хвана на импровизираното хоро и заподскача, като зяпаше постоянно в Рибаров. Пластмасова бутилка, пълна със самогон, циркулираше през хорото. Самото то се извиваше покрай скарата така, че на приблизително две обиколки на шишето можеше да си вземеш кебапче.

Подхранвано от домашната парцуца и кебапчетата, веселието набираше скорост.Вадички пот се стичаха по непригодното за подобни натоварвания тяло на Рибаров.

– Пешев – изпръхтя той щом се изравни с благоразумно останалия настрана адютант, – направи нещо!

Пешев заподскача заедно с хоровода и успя да отскубне началника си. Масивният господин успя да се свие в един ъгъл и избърса чело.

– Пешев, изведи ме оттук – простена той, а в гласът му за пръв път прозвуча молба.

Началникът на щаба го хвана за ръка и го поведе към изхода. Докато Пешев си проправяше умело път, отчасти поради стройното си телосложение, отчасти поради споменатата преди особеност на гръбнака му, Рибаров се движеше с цялата непринуденост и грация на заседнал в плитчина кит.

– Ужас! – изшептя кандидатът след пет минути. – Какво, по дяволите, е това? Нима цивилизацията е дошла до края си?

– Възможно е. Доколкото знам, това е традиционен начин за празнуване на встъпването в матримониални отношения при ци... при ромите.

– Какво, и стрелбата ли?

– О, да. Макар че по мое мнение, родителят на младоженеца малко избърза. Много е вероятно стрелбата преди консумиране на брачните отношения да е била неуместен и прибързан ход.

Рибаров зяпна срещу адютанта си.

– Искаш да кажеш – проговори накрая, – че някой може да е... ъ-ъ-ъ... взел цветето на булката?

– Именно. Ако позволите да доразвия вашата флорална алегория, възможно е направо саксията й да е счупена.

– Боже! – възкликна Рибаров. – Е, предполагам че ще трябва да влезем вътре и да поагитираме? Просто не разбирам как някой може да оживее в този...

– Пандемониум? – предложи Пешев

– Да. – Едва ли трябва да уточняваме, че Рибаров досега не бе чувал тази дума, и едва ли щеше да я чуе някога отново. – Трябва да намина към тоалетната.

Връщането им в ресторанта биде приветствано от мощно „ура!”. Един поглед към скарата разкри причината – кебапчетата бяха свършили. Пешев посочи на началника си вратата на тоалетната и извади телефона си за да се обади за още кайма.

– Здравейте, кимна Рибаров на булката, която плискаше лицето си на чешмата. – Надявам се че ще гласувате за мен.

– Аха. Като стана на осемнайсе след пет години. Ама иначе си сладък – и плъзна ръка в сакото му, опитвайки да му измъкне портфейла.

Рибаров тактично отмести ръката й и излезе. Пешев го чакаше.

– Обадих се на Лъчезар за още кебапчета – каза. – Гласовете им с в кърпа вързани. Радостни викове огласиха ресторанта и едно малко шествие, състоящо се от младоженците и тридесетина най-близки роднини го напуснаха, изпратени от окуражителни викове.

– Пешев, груповото ходене до тоалетна също ли е обичай? – попита кандидатът.

– Не мисля. По-скоро са яли нещо развалено. – Погледът му се плъзна по масите и само за хилядна от секундата осъзна какво беше единственото, консумирано от сватбарите. – Мисля, че е целесъобразно да изчезваме преди хората...

– Ромите – поправи го Рибаров.

– ... преди ромите да са се усетили.

Бяха преполовили пътя до вратата, когато жена с прясна синявица на окото нахълта в ресторанта. След себе си влачеше дете, което прибичаше на чаавето, опитало се да открадне емблемата на „Майбах-а”

Макар Рибаров и Пешев никога да не научиха – а и да бяха научили, това едва ли щеше да бъде морална утеха, – бащата на малкия бе силно разгневен от факта, че не е поканен на сватбата. Щом научи, че и кебапчетата са били принесени в жертва на сватбарите, този благонравен човек биде потресен до дъното на праведната си душа.

Все пак единственият външен израз на гнева му бе отварянето на шише бира. Но и най-кроткото същество си има точка на пречупване. За този човечец последната капка дойде когато разбра, че благоверната му е успяла да плячкоса само десет бири. Тук нервите му не издържаха. Той удари жена си и отрочето съответно по лявото око и носа, след което издаде нареждане да изчезнат и да не се връщат без бира или кебапчета, а най-добре и двете, при това – в подобаващо количество. По пътя си жената и детето събраха тълпа от непоканени на сватбата, следователно озлобени в различна степен роми.

– Ето ги бе! – извика тя, сочейки към нещастния кандидат-градоначалник и помощника му. – Тия ни биха!

Рибаров зяпна, сякаш изневиделица му бяха изсипали тенджера с юфка в гащите. Пешев, винаги запазващ самообладание, запрати един стол в най-близкия прозорец и сам скочи след него.

Двамата се изправиха от калта и се озоваха срещу друга тълпа, предвождана от бащата на младоженеца и пушката.

Един сватбар с външния вид и обноските на невестулка подскачаше около бащата и кудкудякаше:

– Ей този ти казвам, дебелия бе. Заключил се с булката в тоалетната бе, Сали! И се опипваха! Абе видях ги бе, Сали!

В този момент през счупения прозорец нахлу порив на свеж въздух и възпламени едва тлеещите въглени в скарата. Помещението се изпълни с огън и викове. Лавина от хора (или роми) си изсипа през прозорците. Пешев и Рибаров хукнаха, оставяйки групата на жената с детето да влезе в схватка с групата на опозорения свекър. Останалите, подтиквани от алкохола и пламъците, започнаха да налагат когото сварят.

Двамата агитатори се спуснаха към „Майбах-а”, който кротко си почиваше в калта. Гумите бяха изчезнали.

– Натам! – извика Пешев и препусна към приближаващата УАЗ-ка в кариер, който би засрамил и арабски жребец.

Веднъж намерили убежище във вътрешността на колата, Рибаров изтри челото си.

– Не беше толкова зле – каза, щом успя да си възвърне обичайното дишане. – Какво ще правим утре?

– Посещение в завода за промишлени експлозиви – отвърна Пешев и добави по-скоро на себе си: – Бог да ни е на помощ!

5 полезни и безплатни програми

2009-10-25T18:19:00.012+02:00

Всеки обича безплатните програми. На практика всеки скъп софтуерен продукт от рода на MS Office или Photoshop има безплатна и не по-малко функционална алтернатива. Безплатинят софтуер има още едно предимство, което често убягва на обикновените потребители : безплатният софтуер е съвместим с платения, докато обратното не важи! Например, избирайки да използвате Mozilla Thunderbird като пощенски клиент, можете да внесете настройките, съобщенията и вече получените писма от Outlook. Ако обаче (хипотетично) платите значителна сума за Office, нещата не са толкова лесни. Ако до момента сте използвали безплатната Thunderbird, Office ще ви накаже като ви накара да експортирате и внесете всичко на ръка. Трето предимство е по-леките системни изисквания на безплатния софтуер. Всеки, ползвал bloatware-ите на Adobe или Apple знае за какво става въпрос. И тъй, нека видим някои прекрасни безплатни програми.

CDBurnerXP
Лека програмка за записване на дискове. Работи на практика с всеки вид диск. Поддържа Windows 2000/XP/2003 Server/Vista/Windows 7 Някои от функциите му са:

Създаване и записване на ISO изображения
Превръщане на BIN и NRG файлове в ISO
Записване на аудио дискове от MP3, FLAC, WMA, WAV и OGG файлове. Поддържа и плейлисти.
Добавя песни от съществуващ аудио диск към новата компилация без да трябва "изкормяне" (което предполага запазване на качеството).
Дизайнер за обложки
Поддържа Drag-and-Drop директно от Windows Explorer

Ако търсите безплатна, лека и функционална програмка за запис на CD -- това е вашето решение!

GIMP
GNU Image Manipulation Program се счита за най-страшния враг на Photoshop. Създателите му категорично отричат да се стремят да изместят вече стандартното приложение на Adobe, но за някой, който не се стреми се справят доста добре. Много по-лек от Photoshop, поддържа plug-in-и, и има същата функционалност като продукта на Adobe. Единственият недостатък е малко по-различният интерфейс, с който навярно ще ви трябва време да свикнете. Първоначално написан за Linux, в момента GIMP е портиран за Windows Xp/Vista, MacOS, OpenSolaris и FreeBSD.

Audacity
Извънредно мощен редактор за WAV, MP3, VORBIS и AIFF файлове. Има версии за Windows, Linux и MacOS. Поддържа plug-in-и. Силно ви препоръчвам да инсталирате сборника от над 90 plug-in-а, който ще намерите на страницата за сваляне. Извънредно полезна програмка, с помощта на която можете да оправите недобре звучаща песен (например прекалено усилена в средните честоти), или да направите собствен рингтон от любимата си песен. Дори -- при малко повече умения и талант -- без проблем можете да направите едночасов DJ сет.

CDex
Безплатна CD изкормвачка за Windows. Поддържа множество енкодери. Предлага автоматично изравняване на силата на звука, плейлисти и тагове за форматите, които ги поддържат. Също така може автоматично да извлече информация за изпълнителя и песента (ако ги има на CD-то), или да ги намери чрез Интернет. Поддържа всички версии на Windows след 95.

Any Video Converter
Any Video Converter има две версии -- безплатна и професионална. Както подсказва името, задачата му е да превръща видео от един формат в друг. Безплатната версия има някои ограничения по отношение на изходните формати, но те едва ли ще се отразят на обикновения домашен потребител. С помощта на AVC можете да превърнете 3GP видеото от мобилния си телефон в AVI или WMV, можете да изкарате само звука от любимия си клип, така че да го слушате на MP3 плеър и дори -- затаете дъх! -- да записвате клипове от YouTube. Програмата поддържа като изходен формат MP4 за мобилни телефони. Също така можете да използвате AVC за да превърнете любимото си видео във FLV формат, така че да го качите на сайта си.

Студенти в автобуса

2009-10-24T16:58:00.003+03:00

Не знам защо, но изпитвам непоносимост към студенти. Не, гроздето не е кисело. Тази година кандидатствах в СУ и ме приеха още на първо класиране, и то на първото ми желание, но се отказах. Още на първата лекция си припомних как с нетърпение чаках да завърша техникума... Просто не съм роден за академичните среди и това е. Вчера отново бях свидетел на нещо, което разклати вярата ми в българския студент.

Прибирам се значи мирно и кротко с 280, държа се за дръжката, а на седалката седнали момче и момиче студенти (втори курс, както разбрах от разговора им). Стана доста задушно, и най-учтиво ги помолих да отворят прозореца.
-- Не се отваря -- каза момчето.
-- Е как да не ес отваря? -- попитах учуден. Чисто нов автобус мерцедес, и да не му се отваря прозореца е доста съмнително.
-- Заял е -- отговори студентът и започна да дърпа демонстративно.
Момичето също се пробва. Двама по-отворени студенти от задните седалки също се пробваха, за висше мое удоволствие. Започна се едно псуване и коментари по темата "Ебати страната!" Усмихнах се любезно на момичето и отворих прозореца, за невероятно изумление на младите учени. Ако знаете каква е тайната, пишете в коментарите и ще спечелите усмивка :)

Та пита се в задачата: Колко студенти са необходими за да се отвори прозорец на автобус. Ако нямаше някой необразован простак като мен, щяха ли да измрат от жега, мълвейки до последно с напукани устни колко скапана е България?

Май "Машината на времето" от Хърбърт Уелс ще се окаже пророчески роман. Току-виж се оказало, че е по-добре да си морлок отколкото елой.

Защо не публикувам & Песни за камионджии

2009-09-09T21:26:00.002+03:00

Клавиатурата ми претърпя страховито премждие -- бе почистена. С прахосмукачка. В разглобено състояние... Там има едни гумички... Sapienti verbum sat. Така или иначе си имам други, по-належащи грижи. Ако някой предлага работа а шофьор с СЕ категория, психо, ADR, карта за тахограф и опит, да пише на мейла отдолу. Дотогава забавлявайте се с някои от любимите ми песни за каране на камион...

YouTube много се е сдухал след като махнаха оригиналните клипове...

Как да намерим занимание на блондинка

2009-08-28T22:03:00.014+03:00

Вижте видеото отдолу. Думите са излишни...

Престъпна умисъл -- нов блог

2009-08-20T12:45:00.002+03:00

Тъй като последните две публикации събраха доста посещения, реших да направя нов блог, посветен на полицията и престъпността. Можете да посетите "Престъпна умисъл", да се абонирате за RSS емисията, или да коментирате. Запзонайте се и с кратката статия, изясняваща целите и идеята на блога.

5 полицейски техники за разпит

2009-08-20T07:01:00.003+03:00

На всеки може да му се случи да бъде разпитан в полицията -- било като свидетел, било като обвиняем. Тук ще споменем най-често прилаганите техники за разпит, така че да знаете какво да очаквате. В отделна статия ще разгледаме техниките, които вие можете да приложите по време на разпита.

Преди да продължим с конкретни техники, нека се спрем на това, как протича разпитът. Преди всичко разпитващият ще започне с "неофициален разговор". По време на този разговор полицаят цели две неща. Първо -- да спечели доверието ви; да ви покаже, че няма нищо страшно и изобщо -- да ви предразположи. Втората цел на този разговор е разпитващият да може да си състави мнение за вас -- да установи интелектуалното ви ниво, да прецени интересите ви, доколко сте склонен да отговаряте точно и изчерпателно на въпросите и т.н. От поведението ви в тази фаза зависи изходът от целия разпит. Постарайте се да се представите за по-глупав, по-податлив и по-изплашен отколкото сте в действителност. Никой не е спечелил разкривайки потенциала си пред противника преди да е започнала битката. Тук трябва да споменем нещо важно: полицаят не е ваш приятел! Запомнете това изречение и си го повтаряйте, колкото и дружелюбно да се държи разпитващият.

След края на неофициалния разговор, полицаят ще ви обясни правата ви и ще ви прикани да разкажете със свои думи какво се е случило. Обикновено след изясняването на всеки ключов момент разпитващият ще ще сбие показанията ви в 2-3 изречения, които ще ви прочете преди да ги нанесе в протокола. Внимавайте в думите му, и поискайте да се перефразира дадено изречение, ако смятате, че сбитата версия пропуска момент, който може да се окаже ключов за защитата ви.

След приключване на разпита полицаят ще прочете протокола от край до край и ще ви го представи за подпис.

И така, нека започнем с най-често срещаните тактики. Наименованията, които съм дал, са условни -- не става въпрос за официална терминология.

1. Изнервяне
Това е извънредно проста и в същото време много ефикасна техника, особено върху хора, които за пръв път попадат в полицията. В общи линии ви карат да чакате пред кабинета, докато се изнервите до степен да сте готов да кажете каквото и да е, само и само да си тръгнете по-бързо. Най-доброто противодействие е просто да се държите спокойно. Не се прегърбвайте и не тропайте нервно с крак. Колкото и учудващо да ви звучи, ако тялото ви се държи спокойно, мозъкът ви ще го последва.

2. Вече знаем всичко
Тази техника има няколко вариации. При най-често използваната разпитващият ви прекъсва и вика свой колега от съседен кабинет, или минаващ по коридора, посочва ви и казва "Я виж момчето/момичето какво вика за оная работа с телефона" (или за каквото там са ви викнали). Ненужно е да се казва, че колегата му не знае нищо по въпроса. Цялата сценка се разиграва с цел да бъдете притеснени от неочакваната публика и внезапната публичност на проблема. Запазете спокойствие и не се отклонявайте от показанията си. Продължете да разговаряте само с вашия разпитващ, дори ако въпросите са зададени от колегата му. Започнете ли да отговаряте и на двамата разкъсвате вниманието си и се оказвате в положение да водите война на два фронта.
Друг вариант на тази техника е преди да започнете показанията си, разпитващият да ви подхвърли факт, който вече им е известен, намеквайки, че знае още много. В повечето случаи не знае нищо -- иначе не би ви разпитвал. Трети вариант е "другите вече признаха". При всички положения трябва да подходите с презумпцията, че разпитващият знае всичко. Така ще му дадете минимална информация, а всезнайковският подход ще пльосне на земята като мокър пешкир.

3. Искам да ти помогна
Тази техника помага в комбинация с изнервянето. Разпитващият използва фрази от рода на "Кажи бе, човек! Ще видим да те оправим някак, положението не толкова тежко!" Повтаряйте си онова изречение, което прочетохте в началото -- той не ви е приятел. Тази техника се прилага най-често когато разпитващият види, че няма за какво да ви задържа повече, но иска да измъкне информация за други дела. Започне ли да ви задава въпроси, несвързани с конкретното дело, и да ви предлага помощ -- значи ще се измъкнете. Не казвайте нищо странично, защото започнете ли да давате информация ще седите там още поне два часа, докато ви изцедят като лимон.

4. Ще стане по-лошо
Често разпитващият ви предлага лесен изход (като му кажете каквото иска) и труден (най-често изразен с мътни заплахи от рода на "Знаеш ли какво е наказанието за укриване на информация?"). В повечето случаи това са само заплахи -- стигне ли се дотам, значи полицаят е отчаян. Разбира се, помага да знаете какво е наказанието. Ако имате предишни регистрации или присъди, разпитващият може да ги използва като заплаха. Не се връзвайте -- ако са имали нещо срещу вас при предишния случай, са щели да го използват. Ако вече имате присъда по предишен случай, полицията е безсилна -- не можете да бъдете съден два пъти за едно и също престъпление. Започнат ли заплахите, запазете спокойствие, попитайте в какво друго сте обвинен и откажете да отговаряте на каквито и да било въпроси докато не видите обвинителен акт. Това е ваше право и ефектът върху разпитващия е подобен на ефекта на бетонен стълб между релсите върху експресен влак. Така обръщате ефекта -- вместо да ви измъкне информация, разпитващият се оказва в положение, в което заподозреният отказва да отговаря и на въпроси по текущото дело.

5. Ще изпусна "Море от любов"
Тази техника се прилага сравнително рядко. Разпитващият се държи сякаш вашите показания са само формалност, която той иска да претупа -- изпуска си сапунката/мача, или е оставил да пече кекс във фурната. Най-често се прилага когато сте достатъчно изнервен от чакане пред кабинета и също горите от нетърпение да си ходите. Показанията почват да се леят като планински поток, но щом се стигне до съществената част -- изведнъж сапунката може да се отложи. Противодействието е да искате конкретни въпроси. На фразата "Казвай" отговорете "Какво?". Покажете, че докато разпитващият "бърза", вие имате цял ден, компанията ви е приятна и единственото, което ви липсва за да е кефа пълен, е шише водка и двете джебчийки от маймунарника. В никакъв случай не отговаряйте на нещо, за което не сте питани изрично.

И накрая, не бива да забравяте, че ако в стаята има друг дознател, той слуша извънредно внимателно, макар че привидно си чопли ноктите. Трябва да сте подготвени от внезапни объркващи въпроси от негова страна. Както казахме в точка 2, не позволявайте да ви хванат неподготвени и не разделяйте вниманието си между двамата.

5 неща, които полицаите не искат да знаете

2009-08-19T12:09:00.002+03:00

1. Не сте длъжни сте да отговаряте на въпросите

Съгласно чл. 121 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), можете да откажете да давате показания, ако те биха навредили на вас или семейството ви. Това означава, че ако сте арестувани, не е необходимо да отговаряте на въпроси. Позовете се на чл. 121 и кажете само, че отказвате да давате показания. В момента на задържането ви полицаят е длъжен да ви обясни за какво сте арестуван. Не можете да бъдете арестуван в качеството си на свидетел – за да ви арестуват, трябва да сте обвинен в нещо. Ако сте призован като свидетел, отказът ви да дадете показания (освен в случая на чл. 121) се наказва с глоба до 500 лева. Винаги обаче можете да твърдите, че нищо не помните, или че не можете да дадете надеждни показания. Не забравяйте, че даването на лъжливи показания се наказва, но късата памет (реална или не) не попада в Наказателния кодекс. Освен това по всяко време можете да пожелаете да присъства адвокат, дори да сте призован като свидетел. Показанията, дадени в отсътвие на такъв нямат съдебна тежест.

2. Можете да лъжете

Ако сте обвиняем (или заподозрян) можете преспокойно да лъжете. Законът предвижда отпадане на отговорността за лъжесвидетелстване (чл. 290 и чл. 292 от Наказателния кодекс(НК), ако отговорът може да ви уличи в престъпление. Също така не носите отговорност, ако в качеството си на свидетел дадете лъжливи показания пред полицията, от които впоследствие се откажете пред съда.

3. Самопризнанията не ви вкарват в затвора

Съгласно чл. 116 от НПК, не можете да бъдете осъден единствено въз основа на самопризнания. Дори да признаете, че сте убили комшията, полицията трябва да събере доказателства за това.

4. Разпитващият трябва да ви задава конкретни и ясни въпроси

След като разкажете (ако решите да го направите) в свободен текст това, което знаете, разпитващият трябва да ви задава ясни и конкретни въпроси, свързани с делото. Въпроси от рода на "А за оная работа в "Младост" какво знаеш?" (любим подход на полицаите) не са нито конкретни, нито свързани с делото. Такива са и всички въпроси, засягащи личния ви живот. Полицаите ги използват за да спечелят доверието ви и да си съставят план как да водят разпита. Можете да откажете да отговаряте, или да поискате конкретизиране. По същия начин не сте длъжни да разкривате обстоятелства и информация, за която не сте попитани изрично. Разбира се, можете да го направите, за да спечелите доверие и да поведете разпита в желана от вас посока, но това ще разгледаме в отделна статия.

5. Нямат право да ви обискират без заповед

Обиск може да се извършва без прокурорско одобрение само в два случая когато сте задържани, или ако има неоспорими доказателства, че укривате предмет, обект на престъпление. Следователно, ако ви спрат и поискат да отворите багажника на колата си, можете най-любезно да попитате задържан ли сте, или какви са основанията им да смятат, че прекарвате нещо незаконно. Ако никоя от горните две причини не е налице, можете да откажете. Дори да намерят цял арсенал в багажника ви, обискът няма да има стойност в съда, ако не може да се мотивира с някое от горните две обстоятелства. Разбира се, винаги могат да намерят повод да ви арестуват, така че номерът е да избегнете това преди всичко. И още нещо важно: ако ви отведат в районното за "справка", тове не е арест и не дава право да ви обискират.

5 версии за края на света

2009-08-18T17:24:00.008+03:00

Краят на света е една от любимите теми на човечеството. По всичко изглежда, че на този свят краят му идва от както е създаден. 2013 е една от годините, спрягани най-често като моментът, в който всички ще изчезнем от лицето на земята -- най вече защото Вечният календар на маите свършва тогава. Ванга предсказва, че през 2013-14 ще започне Третата световна война. Мнозина определят 2013-15 като датата на първия контакт с извънземни цивилизации.

Краят на света винаги е носил мистичен, религиозен заряд. До голяма степен това е мит, защото в Библията (а и други свещени текстове като Корана) всъщност не се говори за край на света. Говори се за страшна битка между доброто и злото, при която милиони ще загинат. Това вече звучи като Трета световна. Интересно е да прочетем Откровението на Йоан (последната книга от Библията, известна още като Апокалипсис). Ако оставим настрана религита, там можем да намерим доста интересни неща. Например, в глава 12 се говори за "жена, облечена в слънце, с корона от 12 звезди". За жената се говори като за спасителка. Интересни са и други аналогии -- например, как Антихристът ще постави знак на ръката или челото на всеки, и който не притежава този знак, не ще може да купува или продава. Да ви напомня с нещо на прословутите "биометрични данни"? Пък и как някой пророк (или пратеник от бъдещето) би могъл да обясни на древните концепцията за реактивен изтребител или атомна бомба, без да прибегне до змейове и скорпиони?

Но стига толкова с тълкуването на Писанието. Нека видим какви са най-вероятните (или поне най-популярните) версии за края на света.

1. Трета световна война
Разбира се, имаме основания да вярваме в това. Дори големи. По-голяма част от човечеството са пацифисти, но оръжията и властта са в ръцете на войнолюбците. А почне ли веднъж войната, хората са готови на всякакви зверства. Лесно е да оправдаеш задоволяването на кръвожадната си човешка природа със защита на родина или семейство. Психологията доста добре е изучила на какво са способни хората, когато получават заповеди, освобождаващи ги от отговорност. Война с ядрени оръжия е доста вероятен сценарий за край на света.

2. Промените в климата.
Тази теория също е популярна, макар да не се вписва в стандартните представи за "Апокалипсис". Подобен сценарий ще отнеме стотици години. Да, човечеството ще измре, но пък планетата ще бъде населена с по-приспособените за новите условия същества. За сметка на това пък отговаря напълно на човешкото ни самолюбие -- щом ние изчезнем, светът свършва. При всички положения евентуална рязка промяна на климата би довела до смъртта на по-голямата част от човечеството. останалата просто ще бъде изтребена от по-приспособените видове. Радваш ли се, Чарли?

3. Сблъсък с небесно тяло.
Извънредно вероятна теория, поне според Холивуд. Но можем да разчитаме на Брус Уилис да ни спаси, нали така? Колкото и невероятно да ви звучи, това е най-безопасният вариант. Ядрените запаси на човечеството са достатъчни да унищожат две планети като Земята. При съвременното ниво на космическата техника някакъв пиклив астероид едва ли би бил проблем. Този сценарий има два подварианта. Първият включва директен сблъсък, при който самата енергия, освободена при удара, ще изпари океаните и ще изпепели повърхността. Което не е засегнато от цунами и пожари, ще бъде унищожено от страхотното земетресение. При втория вариант въпросното небесно тяло преминава в опасна близост, увличайки атмосферата със себе си. При всички положения би трябвало да можем да го унищожим. Ако Земята наистина приключи съществуването си по този начин, то ще бъде единствено защото ядрените сили ще чакат някой друг да си признае, че има ядрени оръжия.

4. Избухване на Слънцето.
Колкото и невероятно да ви звучи, това е една от най-възможните развръзки. Никога не е безопасно да живееш в близост до огромен термоядрен реактор. Разбира се, моментът, в който Слънцето ще експлодира и ще се свие в червено джудже може да се изчисли -- след няколкостотин хиляди години. Но не е необходимо да избухва самото слънце. Достатъчно е едно по-мощно изригване, което да облъчи планетата с добра доза гама-радиация. Би било интересно да се наблюдава. За предпочитане -- от друга планета. При първоначалния удар на радиационната вълна ще загинат няколко десетки милиона -- от топлина и свръхдоза радиация. Останалите ще оживеят и ще настъпи времето, когато -- както пише в Библията -- живите ще завиждат на мъртвите. Оцелелите няма да имат достатъчно храна, ще бъдат покосени от загадъчни заболявания, вирусните инфекции ще мутират до степен, при която обикновеният грип е смъртоносен.

5. Нападение от извънземни.
Тук вече нещата стават доста заплетени. Любима тема на Холивуд. Хората са разделени в мнението си относно съществуването на извънземни. По-голямата част твърдят, че нямало научно доказателство за тяхното съществуване. Все пак липсата на научно доказателство не означава липса на явлението. Преди малко повече от 100 години и за електричеството е нямало научно доказателство, но това не е пречело хората да са умирали щом ги удари мълнията. Все пак малко вероятно изглежда извънземните да дойдат и веднага да ни нападнат. По-вероятно ми се струва ние да ги предизвикаме -- от страх и от чисто човешка омраза към различното. Ние с едни кучета, които са били с нас откакто сме се изправили на два крака, не можем да живеем в мир, та какво остава за извънземните? Е, възможно е някой-друг да бъде дисектиран с познавателна цел (да ви напомня на девиците от приказките, които са принасяни в жертва на ламята?). Но ако погледнем от друга страна, щом ние можем да убиваме кучета в името на науката, защо и нас да не ни убиват? Но ако се вярва на руските фантасти, извънземните ще бъдат много и мъдри и затова -- много тъжни. Най-накрая ще видят, че не сме готови за контакт, ще си съберат нещата и ще си заминат тихичко с нощния влак.

Така че пригответе се -- остават ви 4-5 години. А дотогава -- един поздрав

Един час трип-хоп за читателите на блога

2009-08-16T09:06:00.003+03:00

На всички читатели предлагам един час приятно прекарване с трип-хоп. Използвайте плеърчето вляво. Приятно слушане!

Фоторобот

2009-08-15T13:48:00.006+03:00

Ще познаете ли някой, чиито "фоторобот" е пуснат от МВР? Ето ви един експеримент. Реших да си направя фоторобот с помощта на този сайт. Принципът му на действие е същият като на полицейския софтуер; единствената разлика е в богатството на базата данни (лица, носове, очи, мустаци и т.н.) Ето резултата:
За ваше сведение, в момента изглеждам така:
Страшно, а?

Window XP -- стартиране на програми заедно с операционната система

2009-08-12T13:50:00.005+03:00

Тази статия не е толкова за това как да настроим програма за стартиране заедно с Windows, а как да махнем такава. Добре де, двете неща са взаимозаменяеми, затова ще ви представя информацията, пък вие ще се сетите какво да правите.

И така, нека погледнем какви са възможностите ви, ако искате дадена програма да се стартира заедно с Windows.

Първата (и най-очевидна) е от Start менюто. В него има поддиректория StartUp, връзките (shortcuts) в която се изпълняват при стартирането на компютъра. Тъй като добавянето на връзки в Start менюто е лесно, това е най-лесният вариант. Препоръчвам ви да използвате него, особено ако сте начинаещ или средно напреднал потребител. Не е задължително връзката да е към приложение (програма). Можете да поставите връзка към документ (файл), който има асоциирано приложение -- Windows ще го стартира така, както вие бихте направили посредством двойно щракане.

За съжаление, почти никоя уважаваща себе си програма не поставя връзка там при инсталацията си. Причините за това са няколко, но главната е, че този начин е описан в помощните файлове на Windows. Нека си го признаем -- всеки производител на софтуер желае да натрапи продукта си на потребителите. Специално при Adobe и Apple това желание граничи с мания. Също така производителите на шпионски софтуер едва ли биха искали програмата им да се маха лесно от списъка с първоначално стартиране. Ето защо се прибягва до дадени ключове в регистъра.

Преди да продължете да четете нататък, имайте предвид следното предупреждение:

Неопитни потребители не бива да пипат в регистъра по никаква причина. Ако желаете да станете поне средно опитен потребител, пипайте, но на ваша отговорност. Опитен потребител се става като поправяш, не с разваляне. Като цяло, ако не знаете какво е регистър, не бива да се занимавате с него!

И така... В Windows XP има 4 ключа в регистъра, които позволяват да се стартира програма заедно със стартирането на операционната система.

HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Run

HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Run

HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\RunOnce

HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\RunOnce

Всеки от тези ключове има поредица от записи с определено име и стойност. Името най-често е името на съответната програма и описание на това защо (мамка й!) настоява да ви товари компютъра при зареждане -- например Google Update или Winamp Agent. Стойността е тип String (т.е. символен низ) и представлява пълният път до изпълнимия файл и необходимите параметри. Например, c:\windows\solitaire.exe.

Ключовете, разположени в кошера HKEY_LOCAL_MACHINE се стартират независимо от това кой потребител се е логнал, докато тези в HKEY_CURRENT_USER отнасят за отделни потребители (т.е. текущият потребител). Записите в ключовете Run се стартират при всяко стартиране на Windows или смяна на текущия потребител, а тези в RunOnce само веднъж след създаването им, след което се изтриват.

В RunOnce ключовете има две особености, отнасящи се до името на стойността. Ако името е предшествано от * (звездичка), те се стартират дори в Safe Mode. ако името е предшествано от ! (удивителна), съответният запис се изтрива след като програмата обяви, че е приключила успешно. Последното е полезно за инсталационни програми, които трябва да са сигурни че са си свършили работата докрай.

Кога трябва да триете записи от тези ключове? Най-често, когато имате прекалено много програми, които се стартират заедно с Windows, а така и не използвате. Също така някои Shareware програми стартират от там досадните напомняния, че все пак е добра идея да дарите някой и друг долар, или че все още не сте се регистрирали. Все пак е добра идея да се уверите, че триете правилния запис! Ако не сте сигурни кой от всички записи трябва да изтриете, примирете се и не трийте нищо!

Кога трябва да добавите програма там? Преди всичко, когато искате да се стартира по бързо. Тези от StartUp менюто се изпълняват едва след като е изпълнен регистъра. Когато добавяте, имайте предвид, че ако използвате параметри, или в пътя към изпълнимия файл има интервали, трябва да оградите цялата стойност в кавички. За да се убедите, че наистина ще стартирате това, което искате, добра идея е първо да изберете Run от Start менюто и да напишете пътя до програмата и нейните параметри там. Задължително напишете разширението EXE след името на програмата! Ето ви няколко примера:

c:\windows\solitaire.exe (стартира пасианса)

"c:\Program files\Winamp\winamp.exe" (стартира Winamp. Забележете, че е в кавички, защото в Program files има интервал)

"c:\windows\notepad.exe c:\windows\readme.txt" (отваря файла readme.txt в Notepad. отново има кавички, защото между името на програмата и параметъра има интервал)

Ако някоя програма ви дразни невиждано, можете да използвате ето това приборче, и да стоварите гнева си върху нея чрез менюто Startup Manager в навигационното поле вляво.

А някой кара камион...

2009-08-03T16:00:00.004+03:00

След като изхрачих толкова помия по адрес на колоездачите, нека защитя колегите си...

Запитвали ли сте се какво означава да караш камион? Не говорим за камиончетата от дистрибуцията, или бусове, попадащи в категория С само защото са 4 тона, а не 3.5... Говорим за големите камиони, известни като ТИР-ове.

За информация... Нещото, което тегли цялата композиция се нарича "влекач". Представлява една много висока кабина, монтирана на много ниско шаси. Нещото, което се прикача към влекача, се нарича "полуремарке" (или "прицеп"). Целият състав се нарича "композиция".

Та да се върнем на въпроса... Цялата композиция тежи 40 тона (пълна маса -- превозно средство и товар). Композицията е дълга 17 метра, от които 15.65 се падат на прицепа. Цялото нещо е високо 4 метра.

Някои сравнения по отношение на консумация на гориво, или по-точно -- колко литра гориво са необходими за да прекарат 1 тон на 100 километра:

Toyota Landcruiser -- тегло -- 3200 кг. (на границата за С категория) -- 14.7 литра на 100,
или 4.6 литра за да прекара един тон на 100 км.

Композицията, с пълен товар (40 тона) харчи 40/100. Това дава 1 литър гориво на тон. Кой е по-екологично ефикасен?

Имайте предвид, че шофьорите на влекачите не са се качили на камиона за да отидат до дискотеката. Те ви докарват храна, лекарства, дори компютърът, на който четете това, е бил докаран от камион!

Но нека погледнем от друга страна... Колко от вас, придвижващи се с велосипеди, биха се осмелили да се качат на подобна машина? Само от любопитство -- колко? Карате си колелата, работите като "маркетингов консултант" или "уеб дизайнер". Готови ли сте да се качите на големия камион? Защото аз пазя такива като вас! А вие имате претенции!

А, да... И един друг въпрос... Ако аз изтърва камиона мога да смета 50 колоездача. Да не говорим какви щети бих нанесъл, ако се врежа в някоя рекламна агенция. Вие можете ли да се похвалите, че от вашата работа зависят толкова човешки животи?

Първи впечатления от FAVIT

2009-08-01T15:45:00.004+03:00

Вчера се регистрирах в мрежата за споделяне FAVIT и реших да споделя първите си впечатления от нея. Разбира се, не съм професионалист в областта на уеб дизайна и програмирането, така че всичко написано е от гледна точка на обикновен потребител.

На първо място прави впечатление лесната регистрация. Създателите на услугата са решили да се смилят над потребителя и не са утежнили регистрацията с безбройни имейл потвърждения, случайно генерирани пароли, нечетливи CAPTCHA проверки и т.н. Всъщност именно това ме накара да се запозная по-подробно с услугата -- неведнъж съм се отказвал от даден сайт само защото процесът на регистрация е прекалено дълъг (а в някои случаи и невъзможен).

След като веднъж сте избрали потребителското си име и паролата, системата ви предлага да въведете интересите си. След приключването на тази стъпка, се генерират тематично подредени списъци от източници, които отговарят на избраното от вас. По отношение на разпределянето има какво да се желае (например, източник, който е популярен в категорията "Интернет" може да публикува повече статии, свързани с автомобилите), но като цяло усещането е много приятно и ви спестява дългите търсения. Премахването и преподреждането на източниците в подгрупите е бързо и се извършва единствено чрез drag-and-drop. Публикациите не се гласуват от потребителите (елиминиращо възможността за сформиране на групи, гласуващи за публикациите си без оглед на качеството). Качеството им се определя по алгоритъм, известен само на програмистите, който -- подозирам -- в една или друга степен включва броя потребители, четящи даден източник и времето, прекарано в четене. Какъвто и да е алгоритъмът, предвид огромното количество и разнообразие на постъпващата информация работи извънредно добре.

Друг приятен момент е интегрираният RSS четец, позволяващ ви да четете както хранилките от автоматично генерираните и добавени впоследствие източници, така и ваши собствени. Достатъчно е да въведете адреса на заглавната страница на източника, и FAVIT автоматично извлича RSS хранилките, предлагайки ви предварителен преглед. От прозореца за предварителен преглед можете да изберете в коя група да поставите съответния източник, или да създадете нова такава. Интересни публикации, попаднали в четеца могат да бъдат споделяни с приятелите ви. С нетърпение чакам създателите да предложат възможност за автоматично импортиране на абонаментите от Google Reader (поне аз не можах да я открия). За улеснение на потребителя абонаментът за дадена страница може да се извърши чрез т.нар. bookmarklet -- код на JavaScript, който приема формата на бутон в лентата за отметки или запис в менюто. По този начин можете да се абонирате за интересна страница без да минавате през процедурата на копиране на адреса и въвеждането му във FAVIT. Като недостатък мога да отбележа, че за момента няма възможност за добавяне на FAVIT към наличните четци в Мозила, но получих уверение от Мартин, че причината е в последния ъпдейт, и че по въпроса се работи.

Услугата позволява създаването на т.нар. "групи" (да не се бъркат с групите, в които си подреждате източниците). Групите са тематични, и се разлеят на три вида. Свободните са групи, в които всеки може да чете и пише. Например, вие следите група за автомобили, виждате интересна статия и я публикувате в нея. Модерираните групи позволяват на всеки да чете, но единствено одобрените от създателя потребители могат да добавят. Затворените групи изискват одобрение от създателя им за да бъдат четени. Създавайки група, можете да посочите URL на източници, така че системата автоматично да добавя новите публикации. Това работи безотказно, ако източникът поддържа RSS. Не съм пробвал как действа в противен случай. По управлението на групите има някои забележки, но те са свързани главно с дизайна и разпределянето на опциите, а не със самото функциониране.

По своя характер FAVIT е по-скоро мрежа за споделяне отколкото социална мрежа. Предимството й пред другите подобни (да кажем СВЕЖО или Пирон) е че информацията е удобно подредена в категории и на потребителя се представя само това, което го интересува. В същото време не е забравено възможността просто да разглеждате публикуваното напоследък (т.нар. "поток"), ако за момента просто търсите нещо за четене. Лично за мен това далеч по-интересно от фейсбук или туитър -- получавам интересна и разнообразна информация, а не status updates от рода "измих си зъбите".

Без да имам конкретни забележки, единственото, което не е по мой вкус е управлението -- някак си не можах от първото влизане да свикна кое къде е, но предвид предлаганата услуга е нелепо да коментирам. Все едно да ти подарят Майбах, а ти да се жалваш, че пепелникът му не е удобен :)

Като цяло, горещо препоръчвам FAVIT на всички, търсещи интересан и разнообразна информация, било върху конкретна тематика, или просто за убиване на време. Услугата предлага големи възможности, създадена е с мисъл за потребителя и си заслужава да бъде използвана в пълния й капацитет.

А някой кара колело...

2009-07-31T16:56:00.008+03:00

По начало съм с доста противоречиво отношение спрямо колоездачите. Разбира се, нямам нищо против Да се придвижват с велосипед, било за удоволствие, било до работното или учебното място. Но просто има нещо в поведението на велосипедистите, което ме дразни. Напомня ми на един епизод на South Park. Не знам за вас, но на мен всички дискусии за велоалеи, и видите ли колко нагли са всички останали та не им дават да си карат колелата, ми напомнят на приятелите ми от гей-прайдовете. "Толкова сме еднакви с вас, та чак сме различни". Пък и заради велошествията се организират задръствания

Разбира се, аз не се жалвам, че с камиона ми е тясно, че пътищата не приличат на нищо, че са нацвъкали безсмислени ограничения, или че никой не ми прави път. А все пак аз карам стоки, които утре хората ще си купят, не съм подкарал камиона за удоволствие. От друга страна "бързокраките" (това означава "велосипед") се жалват от какво ли не -- липса на алеи, неучтиво отношение на останалите, неразбиране, и едва ли не -- целенасочен саботаж от страна на обществото. От една страна искат да се отнасят с тях като с пълноправни участници в движението (без да им се изисква необходимата за това правоспособност), от друга -- да ги пазят като пешеходци. За повечето велосипедисти останалите са някакви дребни хорица, далеч под тяхното интелектуално ниво. Сякаш възсядането на велосипеда автоматично ти качва IQ-то с 50 единици.

Всъщност истината е, че никой не им пречи да карат в парковете. И никой не ги бие по главите да се придвижват по най-натоварените булеварди, като софийските "Сливница" или "Цариградско шосе". Щом аз мога да се увъртя с леката кола през успоредните улички, би трябвало и те да могат.

На няколко пъти съм бил свидетел на това, как момчета с претенции за интелигентност се качват в градския транспорт с велосипедите си, при това в натоварено време. Можете да си представите как се качва велосипед в препълнен автобус, и какви балетни стъпки предприемат пътниците, чието интелектуално ниво не им позволява да ползват велосипед, за да не бъдат изцапани. Да не говорим за бездруго липсващото място, заемано от велосипедите.

Нека се обърнем към Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община.

Чл. 9. (1) Пътник с редовен превозен документ има право да превозва безплатно ръчен багаж с размери в сантиметри до 60/40/40. Установяването се извършва с измервателен уред. Багаж с по-големи размери от посочените се таксува за всеки отделен пакет с:- билет за еднократно пътуване (предварително закупен, закупен от водача или от Билетен автомат в трамваите и тролейбусите);- талон от Билет с талони за 5 или 10 пътувания, в случай, че пътникът пътува с талон от същия билет.(2) Пътник с редовен превозен документ има право да превозва безплатно детска количка.

Чл. 13. В превозните средства на МГТ не се допускат за превоз:
7. Предмети, които поради своите размери и естество, създават неудобство за пътниците.

Докато чл.13 ал.7 е въпрос на лична преценка, велосипедът несъмнено превишава размерите, упоменати в чл. 9 ал.1. Не съм видял някой от велосипедистите да дупчи билет за превозното си средство.

Разбира се, имам основание да напиша това точно днес. Прибирайки се с 310 се качиха двама велосипедисти на 18-19 години, които загнездиха велосипедите си на мястото, предназначено за детски колички. Постепенно автобусът започна да се пълни, пътниците естествено започнаха с танцови стъпки да се мъчат да се доберат до перфораторите и се насочиха към тясното пространство между седалките, защото широкото място бе заето.

Обърнах им внимание, че могат преспокойно да си карат колелата до целта си, вместо да създават неудобства.
-- Споко, батка, -- беше отговорът, -- ние сме надалече.
Отново попитах защо са тръгнали с колела като са надалече, и не би ли било елементарно възпитание да се придвижват по улицата.
-- Батка, к`во да ти кажа... Нема условия да караш колело.
Обърнах им внимание, че по успоредните улици биха могли да се придвижат безпроблемно и безопасно, на което последав дълга тирада в смисъл, че съм подтискал младото поколение (аз съм на 29!), че нямало живот в тоя държава, и какви условия били създадени за велосипедистите на Запад. Отказах се да споря, но изпитах някакво извратено задоволство от реакцията на един мъж, чиито панталон и обувки бяха използван за бърсалка. Младият, роден по погрешка на Изток интелигент се изтресе на земята заедно с превозното си средство, и мирът отново се възцари.

Браво, момци! Така се прави на Запад!